Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2011 10:52 - От личния архив: Календарът (кратка история)
Автор: vidboy Категория: История   
Прочетен: 9531 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 15.06.2011 21:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Явно сега не е блогърски сезон, отдавна не съм имал време да напиша нещо, а и гледам, че поразредиха публикациите и моите любимци. Все пак, за да не загубя съвсем блогърския си дух, публикувам този материал, който преди няколко години писах във връзка с една изложба в нашия музей.

Латинската дума calendarium означава “книга за дългове”. Тя произлиза от друга латинска дума Calendae, с която се наричат първите дни от месеците в древния Рим, когато кредиторите събирали лихвите върху отпуснатите заеми. Постепенно наименованието calendarium започнало да се използва и в друг смисъл, различен от първоначалния. Най-общо той може да се опише като система за измерване на времето съобразно по-малки мерни единици, утвърдени от многовековния човешки опит – ден, седмица, месец, година. Много по-късно думата календар започнала да се използва и за указател, в който тези мерни единици са изобразени графично от най-малката към най-голямата.

Календарът има дълго историческо развитие. Още от най-дълбока древност хората осъзнали нуждата от измерване на времето и повтаряемостта на астрономическите явления им дала най добра възможност за това. Смяната на деня и нощта, на лунните фази и на годишните времена залегнали в основата на календара.

Появата на множество календарни системи е свързана със степента на развитие на съответното общество, което използва календара, неговият начин на живот и поминък и най-вече трудността да се състави точен календар. Тропичната година - интервалът от време между две последователни преминавания на Слънцето през точката на пролетното равноденствие е равна на 365 денонощия, 5 часа, 48 мин и 46 сек. Синодичният месец – интервалът от време между две последователни еднакви фази на луната се равнява на 29 денонощия, 12 часа 14 мин и 3 сек. Така двете небесни тела, на чието движение се основават всички календари, не възлизат на кръгло число и няма как да се разделят точно на денонощия.

Изготвянето на календар е комбиниране на нееднородни по своя произход съставни на елементи от годината. Денонощието зависи от движението на земята около слънцето. Месецът от фазите на луната, а годината може да се определи както според едното, така и според другото небесно светило – но никога с пълна точност. Опитите да се свържат денонощието месецът и годината са довели до три основни вида календари.

Лунните календари свързват приблизително денонощията и лунния месец.

Слънчевите календари свързват приблизително денонощията и годината.

Луннослънчевите календари свързват приблизително денонощията, месеците и годината.

Може да се предположи, че лунните календари са по-стари. Те възникват въз основа на смяната на фазите на луната и за тях се изискват по-слаби астрономически познания. Счита се че лунни календари са употребявали тези народи, които имат за основен поминък скотовъдството. Според лунния календар годината продължава 12 лунни месеца, т. е. и при изцяло лунните календари има известна ориентация спрямо слънцето, защото за някогашните хора било видно, че след изтичането на 12 лунни месеца сезонният цикъл започва отново.

 Неточността на лунната година е очевидна - един лунен месец продължава 29 или 30 дни, а 12 лунни месеца са равни на 354 дни. Така лунната година е по-къса от слънчевата с 11 денонощия, което с течение само на няколко години води до значително разминаване между едната и другата календарна система. За около 33 слънчеви години се бележи изоставане с една лунна година, а 100 лунни години са равни на 97 слънчеви. Разбира се, в прастари времена животът не бил така динамичен и разминаването не смущавало обикновените хора, но с развитието на цивилизациите тово положение започнало да прави впечатление на религиозните и политически водачи. Неслучайно големите календарни реформи винаги се налагали от държавната власт. Държавните интереси налагали по-точно календарно измерване на времето, а вековните наблюдения показали, че за това трябва да се използва слънцето.

Лунният календар обаче се оказал изключително жизнен в ислямските държави. Вземайки за изходна точка на своето летоброене деня на бягството на пророка Мохамед от Мека в Медина, наричан Хиджра или Егира, мюсюлманите векове наред използвали този календар. Неговата неточност се забелязвала даже и от обикновените хора, но консервативните ислямски духовни водачи не допуснали неговата промяна. Така не бил възприет слънчевият календар, изработен през ХІ век от персийския поет и астроном Омар Хайям, който се отклонявал от тропичната година само с 19 секунди. Затова и по-късно, по време на османското владичество, българите се присмивали на турците, че имат само един празник – Рамазан Байрам и не го знаят кога е, а трябва да им каже ходжата. Макар че, както е известно, и най-големият православен християнски празник – Великден също е подвижен и не може да се определи без специални астрономически познания.

Все пак трябва де се има предвид, че образованите хора в ислямските държави, ръководени от прагматични, а не от религиозни съображения, възприели слънчевият календар за държавно-фискални нужди и по него в Османската империя се изчислявала стопанската година и събирането на данъците.

Формулата за приравняване на годините по мюсюлманския календар към годините от Християнската ера е следната: годината по Хиджра се умножава по 0.97 и към полученият резултат се прибавя 622. Така например Търново е превзето от османските турци през 771 г. от Хиджра или 771 х 0.97 + 622 = 1393.

Развитието на земеделието довежда до обогатяване на познанията на хората за смяната на сезоните и до установяване, че те зависят от положението, което слънцето заема на небето и което се повтаря през определено време. Именно това определено време представлява годината, но нейното точно измерване изглеждало неразрешим проблем. Изцяло свързаната със земеделието египетска цивилизация първа избрала слънцето за свой календарен ориентир. Това било наложително, за да се регулират полските работи. Египтяните ползвали слънчев календар още в 4 хил. пр. Хр. Негови основни подразделения били трите сезона – наводнение, зима и посев, жътва – всеки с по четири месеца от 30 дни. След изтичането на всички месеци се добавяли още пет допълнителни дни и така годината се закръгляла на 365 денонощия. Този календар бил много по-точен от лунния, но също бил несъвършен, защото всъщност годината продължавала с около ј денонощие повече и за да съвпадне новата египетска година с астрономическото явление, което най-напред било определено да бележи нейното начало – първият изгрев на зведата Сириус след период на невидимост заедно със слънцето на ширината на град Мемфис, трябвало да изминат 1460 години.

При всички положения било видно, че определянето на годината според движението на слънцето (защото древните хора мислели, че слънцето се движи около земята, а не обратното) е много по-точно от това според фазите на луната. Хората обаче били свикнали да използват нощното светило и трудно можели да го изоставят изцяло. Ето защо голямо разпространение придобили лунно-слънчевите календари. В тях се използвали лунни месеци, но през определен период от време се вмъквал по един допълнителен месец. Основа за това било изчислението, че 19 слънчеви години са равни на 235 лунни месеца, от които 110 с по 29 и 125 с по 30 дни. Месеците се разпределяли в 19 години – 12 години с продължителност 12 месеца и седем с продължителност 13 месеца. Това правило се нарича златно и е формулирано за пръв път от древногръцкия астроном Метоном в 433 г. пр. Хр. На този принцип били основани древновавилонския и староеврейския календар.

Въпреки откритията на Метоном в Древна Гърция бил запазен по-старият вариант на лунно-слънчевия календар. Той представлявал цикъл от 8-години с 48 лунни месеца от 29 и 51 от 30 дни, което се равнявяло приблизително на 8 слънчеви години. Разделени на множество независими полиси, древните елини поддържали своя единна хронология въз основа на Олимпийските игри. Според традицията за година на първите олимпийски игри се счита 776 г. пр. Хр. Отбелязвала се поредната олимпиада заедно с цифра от едно до четири, която обозначавала годината от четиригодишния олимпийски цикъл. Например 776 г. пр. Хр. по древногръцкия календар била олимпиада първа, година първа – 1, 1. За да се приведе годината по олимпийското гръцко леточисление към хронологията, която използваме днес – годините преди и след рождението на Иисус Христос, е разработена следната формула: номерът на дадената олимпиада се намалява с 1 и се умножава по 4. Към резултата се прибавя и числото на годината в дадената олимпиада също намалено с едно. Полученият резултата се изважда от 776 и така се получава година по християнската ера. Например година 3 от олимпиада - 117,3 = 776 – 116х4+2 = 330 г. пр. Хр.

През 46 г. пр. Хр. Гай Юлий Цезар направил една от най-забележителните календарни реформи. По съвет на египетския учен Созиген той въвел слънчев календар с продължителност на годината 365 дни, като на всяка четвърта година се прибавял по един допълнителен ден, който да компенсира изоставането от четвърт денонощие при пълната обиколка на земята около слънцето. Този ден бил определен да се пада през втория месец от годината - февруари. Римляните не броели дните от месеца както ние първи, втори и т. н. Те ги отчитали назад спрямо определени от тях ориентири. Тези ориентири били споменатите календи – първият ден от месеца, който съвпадал с новолунието; ноните (Nonae) – денят, когато луната влизала в първата си четвърт и идите (Idus) – първият ден на пълнолунието. Например за последният ден от месец март римлянинът казвал денят преди априлските календи. За първи април казвал деветият ден преди априлските нони и т. н. Цезар определил допълнителния ден да се поставя до шестия преди мартенските календи (между 23 и 24 февруари според нашето летоброене) и така веднъж на четири години имало два поредни шести дни преди началото на март като на латински този допълнителен ден се наричал bissextus – втори шести. От тази дума bissextus през гръцки език в българския се образувало понятието “високосен”. По името на Гай Юлий Цезар този календар бил наречен юлиански.

Влиянието на Римската цивилизация върху съвременния календар е безспорно. Освен че и днес се използва календар, чийто първообраз е юлианския, повечето народи са възприели латинските имена на месеците. Римска традиция е и новата година да започва на първи януари. За година първа на своето летоброене римляните приемали 752 г. пр. Хр. – годината, в която според легендата бил основан Рим.

През Средновековието леточислението в християнските страни се извършвало по юлианския календар, но с някои доста съществени промени. За начало на новата година е възприет първи септември, а за начало на летоброенето годината от сътворението на света, в определянето на която имало някои различия. Според Александрийската ера от сътворението на света до раждането на Иисус Христос са изминали 5493 години. Според Византийската или Константинополската – 5508, Римска или ватиканска – 5199, Антиохийска – 5969.  Годината в, която Византия признава българската държава на Балканите – 681 по съвременното летоброене според Византийската ера е 6189, а според Александрийската през 6174. Рождението на Христос започнало да се използва за начало на християнското летоброене доста по-късно – след ХІV – ХV век. През средновековието било разпространено и датирането според “слънчев кръг” и според “лунен кръг”. Слънчевият кръг е цикъл от 28 години. След неговото преминаване дните от седмицата се падат в същия ред на същите числа от месеца. За начало на слънчевия кръг се взема 9 г. пр. Хр. Лунният кръг се състои от 19 години. След неговото изтичане фазите на луната се падат в същия ред и на същите дати. Особено разпространена във Византия и средновековна християнска България била системата на индикта. Това е цикъл от 15 години, като всеки индикт е номериран от 1 до 15. Установявянето в кой индикт се пада дадена година от р. Хр. става като към годината се прибави три и полученият сбор се раздели на 15. Полученият остатък сочи номера на индикта, а ако остатъкът е нула, тогава индиктът е 15.

Можете ли да изчислите в кой индикт се пада годината от битката при Клокотница 1230?

Не е напълно установено какъв е бил календарът на древните славяни. Известно е че отчитането на времето е ставало по сезони. Календарът е бил 12 месечен, вероятно лунен. Годината започвала на 1 март – началото на сезона на селскостопанската работа. Месеците имат славянски наименования, свързани с природните явления. Интересно е, че след разселването на славяните в области с различен климат едни и същи месеци са получили различни имена, а различни месеци имат еднакви. Ето част от славянските наименования на месеците: Януари – сечен, просинец, студен; февруари – сечен, снежен, люти; март – березозол, сухи, соковик; април – цветен, березен, дубен, квитен; май – травен, летен, цветен; юни – червен, изок, млечен; юли – липец, червен, серпен; август – серпен, жнивен, зарев; септември – вересен, руен; октомври – листопад; ноември – груден; декември – студен, груден, просинец. Тези названия и до днес са запазени в някои славянски езици като полски, украински и белоруски.

 Особено интересен е древнобългарският календар. На него са посветени стотици изследвания от най-различни по народност автори – български, руски, украински, немски, финладски, унгарски, английски и др. Сведенията за него се основават предимно на един много интересен исторически документ, познат под наименованието Именник на българските ханове (по правилно на българските князе, защото в документа се говори само и единствено за князе). Именикът е открит от руския славист А. Попов, който го публикува през 1866 г. Той представлява част от хронография на български владетели, написана на старобългарски език, в която обаче са съхранени древнобългарски календарни понятия. Названието именник му е дадено от хърватският историк Франьо Рачки през 1870 г. От самото си откриване този писмен паметник винаги е представлявал интерес за науката, като особен обект на внимание са странно звучащите календарни датировки.

Превод на текста на Именника на българските ханове на съвременен български език по книгата на проф. Моско Москов. Именник на българските ханове. (Ново тълкувание). София, 1988 г.:

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

Гостун, наместник бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му дохс твирем.

Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.

Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.

Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.

Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем.

Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му теку читем.

......................... твирем.

.... 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем.

Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.

Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Витхун.

Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.

Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг.

Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.

Таблица и формула за приравняване на години от григорианския към древнобългарския и китайския календар.

 

І          мишка            1          13        25        37        49

ІІ         вол                  2          14        26        38        50

ІІІ       тигър              51        3          15        27        39

ІV       заек                 52        4          16        28        40

V         дракон                       41        53        5          17        29

VІ       змия                42        54        6          18        30

VІІ      кон                 31        43        55        7          19

VІІІ    овен                32        44        56        8          20

ІХ       маймуна         21        33        45        57        9

Х         кокошка         22        34        46        58        10

ХІ       куче                11        23        35        47        59

ХІІ      свиня              12        24        36        48        60

 

За да се определи с коя година от древнобългарския календар съответства дадена григорианска година е необходимо тя да се раздели на 60. Например 453 – годината на смъртта на Авитохол – Атила и на възкачване на Ирник – Ернах според българския календар е година дилом – змия. 453: 60 = 7 с остатък 33. От полученият остатък се изважда цифрата 3 и така се получава 30. При проверка в таблицата се вижда, че числото 30 действително стои срещу годината на змията.

Ако полученият остатък е равен на 3 или по-малък, към него се прибавя 60 и от сбора се изважда три. Например 2 + 60 = 62 – 3 =59. Тоест получаването на такъв резултат означава, че годината се пада в годината на кучето.

 

Датировки по древнобългарския календар освен в Именника, са запазени и в някои други паметници. Това, което може да се установи от техния общ анализ показва, че българският календар се състои от 12-годишен цикъл, като всяка година носи името на животно. Тези, за които има информация са следните:

 

Название и номер на годината                              Значение в превод

 

І сомор или сомар                                                   мишка или плъх

ІІ шегор                                                                    вол, бик или крава

ІІІ незасвидетелствано или вер                             тигър или вълк

ІV дван или дванш                                                 заек

V верени (според М. Москов)                               дракон, змей

незасвидетелствана според други автори

VІ дилом                                                                  змия

VІІ имен или именшегор                                       кон

VІІІ теку или текучитем                                        овен, овца

ІХ маймуна                                                              незасвидетелствана

Х тох                                                                         кокошка, петел

ХІ етх                                                                       куче

ХІІ дохс или докс                                                   свиня, глиган

За съжаление около стария български календар има много спорни въпроси. Той със сигурност има връзка с календарите използвани в Азия от най различни народи – шумеро-акадци, китайци, корейци, монголци, японци виетнамци, тибетци, тюркски народи от Средна Азия, както и тези на староиранските народи.

Различни изследователи спорят дали за обозначаване наименованията на годините са използвани животни, характерни за бита и прародината на българите или това са имена на зодиакални знаци. Спорно е също така и откъде българите са взели своя календар. Допуска се възможността той да е собствено българско откритие и от българите календарът да е преминал у другите азиатски народи, но по-скоро доказателствата са, че българите в една доста ранна фаза от своята истори са взаимствали календара от китайците, а по-късно са го доразвили според своите собствени традиции.

Големи са разногласията около имената от 12-годишния цикъл и месеците. В тях припламват искрите на споровете за произхода на древните българи. В някои наименования безспорно се открива тюркски корен, но има и такива с ирански – индоевропейски произход.

С доста голяма сигурност може да се твърди, че календарът на древните българи е лунно-слънчев, макар че има и други мнения. Според патриарха на българската средновековна историческа наука проф. Васил Златарски българският календар е лунен, но това становище се счита за остаряло, защото по-новите изследвания сочат, че българският календар е приравнен към тропичната година и това означава, че е слънчев или лунно-слънчев. Според писателят Йордан Вълчев – дългогодишен изследовател на българския календар, той е слънчев и е един от най-точните календари, изработвани някога, но сигурните доказателства за тезата му са малко. С оглед на посочената по-горе близост на българския календар с тези на азиатските народи и особено китайският, с по-голяма вероятност може да се предположи, че той е бил лунно-слънчев. Някои свидетелства, макар и косвени сочат, че началото на българската Нова година настъпвало със зимното слънцестоене – 22 декември. Предполага се, че месеците представляват числителни редни – първи, втори и т. н. Древнобългарският календар е бил в употреба със сигурност до приемането на Християнството, след което е изместен от византийската летобройна система.

 Григорианска календарна реформа.

            Календарната реформа, проведена от Гай Юлий Цезар направила годината с 11 мин и 14 сек по-дълга от тропичната. Това неголямо отклонение с течение на вековете станало доста съществено. За 128 години годината по юлианския календар изоставала с едно денонощие и в края на ХVІ век се оказало, че пролетното равноденствие вместо на 21 март се падало на 11-ти. Римският папа Григорий ХІІІ се заел да преодолее това различие. След проведените под негово ръководство изчисления, било наредено 4 октомври 1582 (четвъртък) да бъде последван от 15 октомври петък. За да се избегна натрупване на нова разлика, било решено само една на всеки 4 столетни години да бъде високосна – тази, на която числото на стотиците се дели без остатък на 4. Така например настъпилата наскоро 2000 година беше високосна, но следващата високосна столетна година ще бъде чак 2400. Новият календар бил наречен григориански по името на папата, който го въвел. Той е много по-точен от юлианския, но също не е съвършен: по-дълъг е от тропичната година с 26 сек и това за 3200 години ще доведе до грешка от едно денонощие. Въпреки това григорианският календар с течение на времето е възприет в целия свят. Католическите страни го възприемат веднага,  протестантските – през ХVІІ – ХVІІІ век, православните – през първата четвърт на ХХ век. България е първата православна държава, която въвежда григорианския календар със закон на 31 март 1916 г., като следващият ден е обявен за 13 април, за да се навакса изоставането от 13 дни.

            В момента последен бастион на юлианския календар е Източноправославната църква. В редица държави като Русия, Сърбия, Македония и др. църковните празници се отбелязват по юлианския календар или така наречения “стар стил”. В България, Гърция и Румъния неподвижните църковни празници отдавна са приравнени към григорианския календар, но Великден все още се изчислява според юлианския.

 

Таблица за приравняване от юлиански към григориански календар.

·   5 октомври 1582 – 28 февруари 1700 : 10 пропуснати дни (добавят се десет дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 11 май по нов стил);

·   29 февруари 1700 – 28 февруари 1800 : 11 пропуснати дни (добавят се 11 дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 12 май по нов стил);

·   29 февруари 1800 – 28 февруари 1900 : 12 пропуснати дни (добавят се 12 дни, например обесването на Левски, 6 февруари по стар стил е същият ден като 18 февруари по нов стил);

·   29 февруари 1900 – 28 февруари 2100 : 13 пропуснати дни (добавят се 13 дни, например Трифон Зарезан, 1 февруари по стар стил е същият ден като 14 февруари по нов стил).


Подразделения на годината, както вече стана дума са денонощието, седмицата и месецът.

Денонощието е най-лесно видимият период от време. В религиозните вярвания на древните индоевропейци между божествените култове и деня – дневната светлина има пряка връзка. На латински diēs, diēi – означава дневна светлина, ден, а deus, i – бог. Подобно е положението във френски, испански, италиански и др. На старогръцки думите θεόςбог и ΖευςЗевс, богът на гръмотевиците, повелителят на небесата са с общ корен. От този корен е и старославянската дума денъ.

Разделянето на времето на седемдневни периоди се появило за пръв път в Древния изток. Римляните взаимствали тази практика от евреите като посветили наименованията на боговете и небесните светила. Събота станал ден на Сатурн, Неделя на Слънцето, понеделник на Луната, вторник на Марс, сряда на Меркурий, четвъртък на Юпитер и петък на Венера. В някои съвременни европейски езици все още личат следи от тези наименовения. На френски понеделник е lundiот лат. Luna, ae луна и diēs, diēi – ден. Вторник е mardi, сряда – mercredi, четвъртък, jeudi и т. н. Единственото отклонение от традицията е названието на неделя, под влиянието на християнството. В италиански положението е подобно. На английски език понеделник е Monday, а на немски Montag. На тези два езика луна съответно е Мооn и Mond. В славянските езици етимологията на дните е различна и е свързана с тяхната поредност по отношение на неделята, която била считана за първият ден от седмицата. Думата “неделя” идва от старобългарското не делати – не работя. За утвърждаването на седмицата голяма роля изиграли монотеистичните религии юдаизъм, християнство и ислям. Според всички тях сътворението на света било извършено от Господ за шест дни и седмият бил отреден за почивка. Между трите вероизповедания обаче има различия по отношение на това, кой е най-важния ден от седмицата. За мюсюлманите той е петък, за евреите събота, а за християните – неделя.

 

Месецът е свързан пряко с промяната на лунните фази. Неслучайно в повечето езици думите луна и месец са или синоними, или с много близко звучене. В лунния и луннослънчевия календар месеците съблюдават възможно най-точно промяната на външния вид на луната, а в слънчевия броят на техните дни е до известна степен условен и макар да е близък да този на лунните месеци, обикновено възлиза на по-голямо число, защото е ориентиран към тропичната слънчева година. Но дори и при това положение първоначалната връзка на месеца с движението на луната около земята е очевидно.




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bozman - "Сведенията за него се осн...
17.06.2011 10:30
"Сведенията за него се основават предимно на един много интересен исторически документ, познат под наименованието Именник на българските ханове (по правилно на българските князе, защото в документа се говори само и единствено за князе)."
--- Този документ има абсолютно мошеническо наименование. Може би си забелязал като си го чел (или си чул) че се говори не за ханове, а за князе, но май не си забелязал, че за "българи" никъде не се споменава. Значи ханове няма, понеже не са изписани, обаче "българи" има, дори без да са изписани. Тази информация е предназначена за хора, които не могат да четат. Ти сред тези малоумни папагали ли ще се подредиш !? :)
Поздрави.
цитирай
2. vidboy - bozman
19.06.2011 22:11
Аз съм с академично образование, изследователска и методологическа подготовка и всичко това ме нарежда сред малоумните папагали, както ти казваш. Именникът е толкова български, колкото езикът на който пиша и не мисля, че трябва да затъвам в безсмислени спорове, за да го доказвам.
цитирай
3. анонимен - Interesting, thanks
10.09.2011 19:49
Hello there! This publish couldn’t be composed any far better! Reading through by way of this article reminds me of my prior place mate! He often stored speaking about this. I'll ahead this short article to him. Fairly positive he'll possess a great go through. Thanks for sharing!
цитирай
4. анонимен - Интересный форум для женщин
23.10.2012 22:22
Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=6114">сайт</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. www.justlady.ru – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 187838
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 235
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031