Защото побелях да сипвам сол
на манджите,
на старите си рани,
по дири на изгубени приятелства
и подир сенки на избягали от сънищата ми жени
с прически на дъждовни облаци,
защото деветте води от моя мях
изтекоха в напечените пясъци,
защото и оазисите са непоносим мираж,
ще взема да забия кол в душата на пустинята,
да му завържа белите си слипове,
понеже белите ми знамена
молците в гардероба ги проядоха,
и да запраша – сам и гол –
през Нищото.
Нали не искаш да ти подарявам
измръзналите си слънца,
потъващи във залезите ми – пламтящи фурни,
дъхтящи на запалено сено,
несъстоялите се изгреви без теб
и нощите,
в които рецитирах ужасните си стихове на курвите,
нали не искаш
да виждаш как несигурно клатушкам се по пясъка,
докато гиблата нацепва сухите ми устни,
изпечената кожа на гърба ми,
голото ми теме,
нали не искаш
във малкото ни отредено време
да ти обещавам оазиси от водопойна скука,
а вечер, в тясното легло, в което неусетно гаснем,
банално да те чукам –
да лазя върху тялото ти като жаден рак-пустинник,
когато
дъждът се бави от хилядолетия,
а аз от сол съм се превърнал в кактус?
Скърши един бодил и го забий във озверялото ми гърло –
да изтече горчивата вода.
Това е твоят шанс да оцелееш.
А другото е цял живот да пиеш
горчива и солена свобода.
Академик Борис Болотов из каторгите е оцелял, благодарение че няколко месеца само сол е ял. Споделя в една от книгите си.
За някои може да е смешно.
:)))
Академик Борис Болотов из каторгите е оцелял, благодарение че няколко месеца само сол е ял. Споделя в една от книгите си.
За някои може да е смешно.
:)))
Не знаех този факт. Големи гадории са се случвали тогава, Ник... и сега не са по-малко, дори са по-префинени и зловещи.
Чу
Благодаря.
Чу
Да, вече да.
Чу
Точно така е! :-)))))))))))))
Чу
Благодаря, Иличе.
Чу
Здравей, Морски певецо!
Благодаря, че намина насам!
Чу
И мен.
Чу