Постинг
18.02.2011 17:51 -
Селото (преработка)
Автор: vidboy
Категория: Поезия
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2011 15:49
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 23.02.2011 15:49
Скоро се запитах сам –
що е градският живот?
и какви традиции там
пази българският род?
Още древна Фанагория
сочи нашата история.
После Онгълът, аулите
и на стара Плиска кулите.
Църквите и манастирите
на Великия Преслав.
Още ни вълнуват дирите
и от Търнов величав.
Но безмълвни те стоят,
на въпросите мълчат:
Откъде комат корав
яли нашите деди?
Българският дух и нрав
как успя да победи
и несгоди, и беди ?
Векове наред до днес
в робства, бедствия и глад
българинът с труд и чест
се държа на този свят.
Двадесети век донесе
шеметна кулуминация,
от злочестия разтресе
всяка жива генерация:
Как да бъдем философи!?
Национални катастрофи,
кървави войни, преврати,
политици – гьонсурати
с многословни обещания,
и... измамени желания:
Вместо по-добър живот
за народа – все хомот!
Бутнахме капитализма
със съветския другар,
но под тоталитаризма
пък запъшка робът стар.
Ето че дойде Десети!
Чаканата демокрация!
Но сега стояхме клети
сред стопанската стагнация.
В дворчета и селски вили
с работа и със старание,
пак успяхме с много сили
да намерим препитание.
А животът в градовете,
както знаем, не е цвете.
Недоимък, мръсотия
там заливат ни до шия.
Инак българският град
е голямо село, брат.
Всяка есен зад блоковете, весело горят огньовете. И в клокочещи казани врят шишета и буркани с чушки, камби и сироп, лютеница, зелен боб. Ами вино и ракия? Краставички и туршия? Те са винаги с предимство в българското домакинство. Нищо пушек, че се вдига, до небето, че достига, че души ни миризмата – най е важна зимнината! С тежък първобитен труд ще орем и ще засяваме, но така от глад и студ битието си спасяваме. Който няма селска връзка е в трагично положение – като чук животът блъска тежко и с ожесточение. Най-голямата заплаха, казва се урбанизация, и като секира маха над измъчената нация. Тя подготвя страшно дело – без увъртане и грация, тласка българското село в безнадеждна ситуация! Но докато има вили и градинки под терасите, с техните продукти мили няма да гладуват масите. Посред тежка люта зима – страшно BG изпитание! – в село, в кочината има крехко розово създание. С нежна грижа и надежда стара баба го отглежда, за да може “гражданята” да му хапнат от месата. Със суджук, пача, пържоли, кой ти мисли за неволи! Пък и с винце от мазето става леко на сърцето. И тогава дереджето в цялостната му натура, изчислено бруто-нето, има следната структура: Българинът не умира, селото го субсидира, а пък градската култура е фризура и глазура!
Всяка есен зад блоковете, весело горят огньовете. И в клокочещи казани врят шишета и буркани с чушки, камби и сироп, лютеница, зелен боб. Ами вино и ракия? Краставички и туршия? Те са винаги с предимство в българското домакинство. Нищо пушек, че се вдига, до небето, че достига, че души ни миризмата – най е важна зимнината! С тежък първобитен труд ще орем и ще засяваме, но така от глад и студ битието си спасяваме. Който няма селска връзка е в трагично положение – като чук животът блъска тежко и с ожесточение. Най-голямата заплаха, казва се урбанизация, и като секира маха над измъчената нация. Тя подготвя страшно дело – без увъртане и грация, тласка българското село в безнадеждна ситуация! Но докато има вили и градинки под терасите, с техните продукти мили няма да гладуват масите. Посред тежка люта зима – страшно BG изпитание! – в село, в кочината има крехко розово създание. С нежна грижа и надежда стара баба го отглежда, за да може “гражданята” да му хапнат от месата. Със суджук, пача, пържоли, кой ти мисли за неволи! Пък и с винце от мазето става леко на сърцето. И тогава дереджето в цялостната му натура, изчислено бруто-нето, има следната структура: Българинът не умира, селото го субсидира, а пък градската култура е фризура и глазура!
Няма коментари
