Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 10:09 - Книгата "Пловдивски потайности" на Мира Папо
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.06 10:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Прочетох една книга, как да не се похваля! Разбира се, майтап, работата ми е такава, че чета много, но предимно исторически изследвания. За съжаление не ми остава толкова време, колкото бих искал за художествена литература, но когато нещо те влече, време винаги се намира. Тази книга доста ме впечатли и то разнополюсно, така че реших да напиша нещо за нея. Ще го постна тук, понеже не съм литератор или художествен критик. Нямам и претенции да съм голям познавач. 

Романът „Пловдивски потайности“ на писателката Мира Папо. София: Ecrier, 2019.

Признавам, доскоро не бях чувал името на авторката, дори не знам дали е истинско, или псевдоним.

В един епизод от сериала, излъчван в България под името „Малкълм“, най-малкото братче в многодетното семейство тогава – Дюи, има рожден ден. Никой от близките обаче не му обръща внимание и той споделя „Нищо не съм очаквал и пак съм разочарован!“ Но аз очаквах. Вероятно по-тази причина в някои отношения се разочаровах.

            Откакто българското общество се демократизира и най-вече заживя по законите на комерсиалния интерес, върху задните корици на книгите се появявиха откъси или отзиви с рекламна цел, които да привлекат читателското внимание. Специално за тази книга научих от брошура на верига книжарници. Заглавието ме грабна, а информацията още повече – история от моя роден град, на хора от моето поколение – изгубено в прехода. Така че на маркетингово ниво работата е свършена чудесно. Направих необходимото да се сдобия с романа и го прочетох.

            Въпреки статута ми на лаик за литературното творчество, мисля че имам позиция да изкажа компетентно мнение по някои въпроси – най-малкото като пловдивчанин и връстник на главните герои. Няма да преразказвам книгата, няма да правя рецензия и по правилата на тези, които съм правил на научни изследвания или студентски разработки. Споделям личните си читателски впечатления.

            В началото започнах с признание. Ще направя още едно: Ако Пловдив не фигурираше в заглавието, никога нямаше да се спра на романа. В този смисъл е един от елементите, в които очаквах повече. Градът почти отсъства, а това не е редно. Неповторимата атмосфера на древното селище, в която се преплитат пластовете на Евмолпия, Филипополис, Тримонциум, Филибе и съвременния Пловдив, би следвало да зареди и вдъхнови в по-голяма степен един творец. Съвсем бегли картини от градското пространство се появяват в началото и малко повече в края, но те са просто статичен фон и нямат пряко участие в наратива, а убеден съм, начин за по-активното им присъствие има. Много образци в литературата го доказват.

Далеч съм от мисълта, че тази книга ще стане пример за подражание, ще се изучава в училищна или университетска програма. Това е булеварден роман, в който типично по български има от всичко по много; предимно – секс, насилие, вулгарности. От друга страна като червена нишка през цялото време се откроява любовта – изгаряща, безнадежна, но жизнеутвърждаваща. Друг постоянен елемент е конфликтът между православният християнски морал и нравите в съвременното общество, както в елитните, така и в маргиналните негови прослойки.  Много от героите и ситуациите обаче стоят и изглеждат някак неестествено, а това е проблем, защото авторката умее да пише изразително и увлекателно. Ако се махнат дори повечето от половината от персонажите, основният разказ няма да пострада особено. Вижда се, че в книгата има много елементи на лични преживявания и така ясно изпъкват тези, които не са познати добре от собствен опит. Папо очевидно разбира много добре от хапчета със зелени рецепти, но или има твърде повърхностна представа от въздействието на алкохола и живота на алкохолика, или не умее да ги опише добре. Въпреки че получава похвала за изразността и стила си от Калин Терзийски, който е хм... Експерт.

            Проблемен изглежда и езикът на героите. Това е Пловдив, нашето поколение! В този град не се говори така, както в пряката реч по страниците. Използват се какви ли не вулгаризми, но местният жаргон липсва. Една „майна“ няма. Но пък един епизодичен образ използва типичното за столицата „братле“. Останах заблуден и от начинът, по-който книгата се рекламира. Очаквах че действието се развива по времето на прехода – през 90-те, когато сме били млади и е редно да се изпитват най-силните чувства, когато във всичко може да се намери нещо красиво – дори в пиянството и злоупотребата с други субстанции. Оказа се обаче, че всички тези приключения се изживяват от 40 – 50-годишни чичковци и лелки. Не че това го няма в живота, напротив. Но от рекламата нещата изглеждаха другояче. Наивно и в много случаи неуместно ми звучаха и критиките на социално-икономическата действителност, както и повечето, ще ги нарека народопсихологически, анализи или отклонения.

            Разбира се, авторката не е длъжна да отговори на всички очаквания. Тя разказва своята история, със собствен поглед и почерк. Пловдив е голям и в много отношения космополитен град, всеки има възможността да го види от различен ъгъл. Освен това магията на белетристиката е да можеш да вникнеш в историята, да я почувстваш, дори когато се разказва за далечно и непознато за теб място. В това отношение достигаме до много показателната мъдрост за това, че никой не е пророк в собствения си град. Въпреки всички отбелязани дотук мои собствени „разочарования“ заради предварителни нагласи в определени посоки, книгата е хубава и си заслужава да бъде прочетена. Най-отчетливото свидетелство за качеството на работа на писателя е да провокира читателя да мисли, да разсъждава, да сподели впечатленията си от прочетеното по един или друг начин. Моят е този.

Оставам с високи очаквания за бъдещите произведения на Мира Папо. 





Гласувай:
2
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 182604
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 235
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930