Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2014 11:32 - Децентрализация или смърт.2
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1484 Коментари: 0 Гласове:
1



Поствам тук един мой материал, публикуван във вестник "Марица" на пети юни 2014.
ето и линк към основната публикация:
http://www.marica.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news244899.html

Поводът е да разкажа подробности около моето участие в написването на излязлата наскоро от печат История на Община Пловдив (1878 - 1989 г.)



В началото никак не бях въодушевен от тази идея, която обаче беше спусната по такъв начин, че нямаше много възможности. Всъщност имаше две. Първата - да приема, и втората - да се откажа. Като знаех колко дискусионен е въпросният период, как все още има хора, които мислят и го виждат диаметрално противоположно, и същевременно колко много труд предстои, идваше ми да кажа не. От друга страна обаче, това е шанс, който идва в живота най-много два-три пъти, а може и изобщо да не те споходи. Освен това Стефан Шивачев, който беше упълномощен от г-н кмета Тотев, беше спрял доверието си на мен, очевидно неслучайно. Дължа на него работата си в музея, оттам и в голяма степен професионалното си възходящо развитие, така че даже само поради тази причина ми бе неудобно да отхвърля предложението. Не по-маловажно беше и друго - Пловдив заслужава такава книга и е редно наистина колектив от институция като музея да се заеме с нея. Малко ме беше страх дали ще се справя, знаех и за огромното море от материали, почти непознати за мен. На всичкото отгоре това означаваше да изоставя всички занимания с османистиката, които от години се трудя да докарам на необходимото ниво, за да работя с документи на този език и тъкмо го бях достигнал... Но в момента, в който казах "да", бях убеден, че нещата ще се получат, просто ТРЯБВА.

Естествено имах притеснения, колебания, имахме и спорове, разногласия от творческо и научно естество. Лично аз на практика навлязох в едно съвсем ново за мен предизвикателство като научна материя. То е непознато и за над 90% от професионалните историци. Самият аз съм учил българска история в университета до 1948 г. Помня достатъчно добре истерията около промените през 90-те години, воинстващия антикомунизъм и не по-малко силната носталгия на други хора. Как да се получи обективен труд, доближаващ се максимално до историческата истина, който да примири поне донякъде и едните, и другите?

Когато започнах да ходя в бибиблиотеки, разбрах, че пет години няма да ми стигнат, за да прочета и осмисля всичко, а никой нямаше да чака толкова време. С времето си изработих методика. Проучих малкото изследвания и прочетох задълбочено тогавашната преса. Ориентирах се кои са най-големите постижения от гледна точка на съвременниците - граждани и общинска администрация. След това започнах да търся документи конкретно за тях. Заравяйки се в първоизточниците, открих и белите полета - неизказаното от цензурираните издания - трудностите, недостатъците, куриозите. Държа да кажа, че тогавашната журналистика много ми помогна в това отношение. Освен това въпреки контрола в онези години се допускаха (за „замазване” очите на хората) и немалко критични материали. За човек, научен да чете между редовете, какъвто трябва да бъде историкът, такива публикации означават много. Те веднага препращат към документите в архива и така от архивохранилищата в библиотеката и обратно прекарах около година и нещата взеха да се очертават.

Научих и бях впечатлен от много неща - изграждането на поясните канали около Пловдив през 1946-47 г., които спасяват града от наводнения, коригирането на Марица от жп моста при Захарна фабрика две-три години по-късно. Изобщо строителният ентусиазъм на тогавашните трудови хора от първите години. Постепенно обаче беше очевидно, че нещата зациклят. Строи се бавно, често некачествено, организацията е лоша заради тежката тоталитарна номенклатура с множество паралелни властови структури. Много весело беше, като се четат пропагандни материали за обещания на трудовите колективи пред партийния и пр. актив, че ще изработят еди-какво си количество продукция. Научих много нови за мен неща за трайния геноцид, да, точно това имам предвид - на столицата към провинцията, от която Пловдив силно страда през онези години, страда и до днес, а е страдал и преди 9 септември. Признавам, че изобщо нямах представа за системността и приемствеността на тази политика. Сега съм убеден - България ще се оправи, ако властта се децентрализира - министерства, парламент, върховни съдебни и военни инстанции, научни звена, спортни центрове, национални културни институции, икономика -  всичко трябва да се разпредели равномерно между областите и техните центрове. Държавата може да го направи за година-две, но определено не го иска. Както и да е, това е друго...

Удиви ме продължителното залежаване на проекти и още по-лошо - на строителни обекти. Емблематичен е случаят с дупката на Понеделник пазара, която е създадена по инициатива на самия Тодор Живков, излъгал цял един град с обещанията си. За чест на местната власт в Пловдив трябва да кажа, че в повечето случаи тя брани, според силите си, интересите на гражданите. Грешки и пропуски има, но не преднамерени с цел ощетяване на хората, каквато е централната политика, а поради незнание, некомпетентност, изхвърляне или заради стриктното спазване на „непогрешимата” партийна линия.

Today / Kultura / Видин Сукарев.jpg




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 247044
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 236
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031