Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2013 10:56 - Продължавам да продължавам с глупостите: Децентрализация или смърт!
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1234 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 01.12.2013 22:28


Убеден съм, че в наши дни е времето, в което българите сме най-сериозно заплашени от изчезване както като народност, така и като общество, създател на културна традиция. Никога не е било толкова страшно, казвам го най-отговорно като професионален историк. Демографският колапс унищожава хората, а самите хора всячески се стараят да довършат останалото. Нали всичко дойде след 130 и кусур години самостоятелно българско политическо съществуване. От тях вече почти 70 без да е водена война. Ужас, ужас!
Сега сме на ръба. Има протести, но нито като идея, нито като масовост те са представителни за това, което наистина искат хората и това, което наистина трябва да се направи...
София, не е България. Отдавна го е казал народът, който иначе е мъдър, или поне в миналото е бил, защото все си мисля, че много се промени, изроди се направо този народ. Къде отиде прословутото българско трудолюбие? А гостоприемството? Вижте ксенофобските акции срещу бежанците. "Не искаме цигани в нашето село!" Пак ужас!
Но за София. Докато ни е столица този тунеядстащ коптор, нищо хубаво не ни чака. Или поне, нека е столица, но да се стигне до реална децентрализация - съдилища, министерства, дирекции, агенции, национални институции, защо всичко трябва да е там? За да се генерират приходи на вече много поколения софийски гъзари, отнасящи се снизходително към провинициалистите, които се хващат да работят за 300 лева. Кой допуска да се създаде такава пропаст между хората - териториална социална бездна? Отговорът е ясен - управляващите от божествената столица, които за да си живеят спокойно, мятат парите с лопата на потомците на шопите с бели гащи, както и на всички останали, заселили се там през годините, поради различни подбуди, разбира се, но основно кариеризъм и тарикатлък, макар че хората не са виновни, щом в този град са създадени условия. Така, тече си към столичния град едно вътрешна емиграция, а това обезкървява всички останали градове и региони. Има ли в София демографски проблем? Не! Има ли висока безработица? Не! Смешно ниски доходи има ли? Не! А защо в повечето други български селища не е така? В София да не пикаят боза, както чух да ми казва едно малко цигане навремето.
В София дори протестиращите са не какви да е, а умни, красиви и заможни. Те протестират не от глад, а от възмущение. Като ощипани госпожици.
За студентите пък нямам думи. Ранобудни били. Дано. За съжаление обаче, понеже съм университетски преподавател, мога с убеденост да заявя, че повечето студенти и изобщо младежи, са мързеливи, разлигавени и надути чалгаджии. Без обаче в голяма част от случаите надутостта да е подплътена с интелектуални качества. Скоро на едно упражнение попитах през коя година е написана История славянобългарска. От около 10 човека група отговори само един. Младежите обаче не са виновни за това положение. Виновно е обществото, създадено от родителите им. Фалшивите и показни ценности, неадекватната образователна система, изработена къде? В София, мамо, София! Мастити учени от софийските вузове и БАН, наистина светила в науката, но твърде далеч от реалната представа какви са съвременните деца, техните нужди и възможности, пишат ли пишат учебници, от скъпи прескъпи, защото имат връзки в Министерството, което се намира къде? Познайте? Печалбата и по-важна, отколкото бъдещето на децата, а грижата за тях задължително трябва да бъде приоритетна държавна политика. Защо обаче да се прави такова нещо? По-добре управляващите да си пълнят джобовете и да раздават благи трошици на армията от столична бюрокрация, която е окопала и бетонирала благосъстоятелното си положение во век и веков.
Системата е следната: Министрите и другите висши ръководители се сменят покрай политическата конюнктура, служителите на ниско и средно ниво обаче са си същите от много десетилетия. Пък ниско, средно, с постоянните премиии, наследство от комунистическото време на т. нар. "столични", те си докарват добър стандарт. Създава се негласен съюз между висшата и нисша администрация. Ръководството не прави съкращения, а служителите си дават вид, че работят и изпълняват нарежданията им. Дават вид, понеже познават изтънко дебрите на бюрокрацията и докато началниците навлязат в тях, вече им е време да ги сменят. Т. е. администрацията работи с нисък капацитет, поради некадърността на спуснатите отгоре като политически назначения ръководители. Пък като може с нисък, кой е луд да работи с висок?! Нали заплащането е същото! Работното време минава в дребнотемие и балтаене, създава се впечатление, че се извършва кой знае какво, дори се изморяваш, а всъщнст нищо - от пусто в празно. През уикенда или отпуската отиваш на почивка в провинцийката, където си изкарваш приказно, нали цените са по-ниски - което е отражение също на централната политика. Нали столичаните трябва да има къде да релаксират евтино, за да са доволни и щастливи и да си харчат големите заплати.
Забравих да кажа, че самите ръководители са издънки на същата класа - потомствени бюрократи-"администратори". Ето затова държавата е на този хал. Една тънка прослойка е окупирала средствата, които се стичат в хазната, и ги преразпределя основно на жителите на града, в който е съсредоточено на практика всичко. Тази традиция се създаде по време на 45-те години комунизъм, но съвсем се задълбочи през вече 24 годишния див безобразен капитализъм. Българското общество в резултат се раздели на мнзинство от бедни и малцинство от богати. Средна класа като масова прослойка съществува единствено в столицата. По принцип именно средната класа трябва да е гръбнак на демократичното гражданско общество, но при нас съсредоточаването й в един единствен град говори за нейния паразитен и изкуствен характер на буферно население, което закриля привилегированото положение на столицата. Нали там живеят и управляват големите акули. На тях им е по-лесно така - хем има кой да ги пази, хем реално се занимават с управлението на по-малка територия и население. За останалите, грубо но вярно казано - малко им пука. И това се отнася за всички политически лидери и приближените им.
Иначе ние, огромното мнозинство отделни представители на това болно общество, се лутаме, блуждаем без посока. Съществуваме като безработни или работещи бедни, притиснати от какви ли не затруднения. Предаваме на децата си неуравновесената си психика и изкривените си представи и разбирания, омагьосани от блясъка на парите, които никога не ни достигат.
Интлектуалното ниво пада. Четенето на книги стана мръсна дума и днес всеки, прочел няколко в повече, се взема насериозно, защото е заобиколен от нисши духом същества. Някаква пикла нали беше писала, че мрази Ботев; сега и за Вазов изказа компетентно мнение. А за да се оцени на необходимото ниво творчеството на тези автори, е нужно малко повече разбиране и познаня, отколкото има една ученичка. Особено в съвремието ни! Естествено всеки може да си формира и изказва мнение, но точно тук идва най-важното - да знаеш, да имаш усета къде и пред кого. Това нещо съвременните българи го нямат. Незнайно защо всеки се мисли за богоизбран. Като съм гледал по кастингите на музикалните риалити програми колко хора идват, убедени, че могат да пеят, а реват като магарета.
Увлякох се, но глупостите ще продължат. Крушката ми светна - врагът е в София - цялата политическа класа и нейният обслужващ персонал.
Какво трябва да се направи, за да се усетят. Ще помисля, пък ще пиша. Сега трябва и да работя.




Гласувай:
1
0



1. pvdaskalov - Е, значи бях прав в коментара си в предишния ти постинг,
16.02.2014 23:18
че само констатации не бива.
"Какво трябва да се направи... Ще помисля, пък ще пиша."
Хайде, пиши. Чакаме. Скоро ще станат три месеца...
И не се сърди на тона ми. Нали се познаваме.
Скоро бях в Пловдив, но не се обадих. Поводът беше неочаквано трагичен.
Иде Пролет, ще се видим...
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 147809
Постинги: 89
Коментари: 180
Гласове: 220
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031