Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2013 15:20 - Какъвто народът, такава държавата, такива и протестите
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1781 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 25.02.2013 11:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                Хвалят ни напоследък, гледам в пресата, че сме излезли по улиците – ние, българите. Като част от народа чувствам силата, енергията на случващото се и имах голямо желание да протестирам. Нямах възможност дълго време, защото детето ми не беше добре, но докато си бях вкъщи следях внимателно какво става по телевизията и в Мрежата. Ядосвах се като видя малко хора по репортажите, удивих се, когато, въпреки малобройността на протестиращите, кабинетът падна. Вече съм убеден, че иначе нашироко демонстриращият мъжкарско поведение, напомпано с мускули и тестостеронови лъчения, Бойко Борисов постъпи неправилно и още по-лошо – страхливо. Ако ставаше въпрос за обикновен човек – няма проблем – никой не е имунизиран от усещането на страх, дори и ББ, но случаят се отнася за държавник и политик (подчертавам, че има разлика между двете понятия). Премиерът в оставка постъпи като политик, не като държавник, затова го обвинявам в страхливост; той избра партията си пред държавата и народа. Разбира се, на всеки мислещ човек му е ясно, че този вид мимикрия не е характерен нито само за ББ, нито за неговата партия. Това е явление, под знака на което традиционно си протича политическият ни живот.

Кратко обобщение – няма развито мислене и усещане за народна и държавна общност, преобладават тези на индивидуалността и отделните групи, организирани около интереси близки до личния.

Хубаво, лошо, докато имаше правителство имаше възможност поне по отношение на исканията срещу монополите да се направи нещо. С даването на оставка стана съвсем ясно, че управляващите не са и не могат да бъдат към настоящия момент част от решаването на проблема с монополите: Те станаха част от самия проблем. Всъщност, най-точно е да се каже, че винаги са били. Как да не иска човек въз основа на тези очевидности смяна на системата.

Лошото обаче е, че протестиращите бяха сигурно най-изненаданите от подаването на оставка и преминаването на държавата на автопилот. Сега сме отвсякъде в небрано лозе, образно казано. На една тълпа, зле организирана, зле информирана и разнопосочна в исканията си това, което е останало от държавната власт, е на път да делегира пълномощия, които ще ни върнат минимум с 23 години назад. Преди 23 години обаче положението беше съвсем друго – България беше тоталитарна, еднопартийна недемократична държава. Сега вече не е така – признати сме във външнополитически план като правова държава. Проблемите вътре в страната не произтичат от общата норма – която е заложена в Конституцията, те опират до спазването закони, контрол и смяна на мисленето. Имам предвид: ДА СЕ СЪБЛЮДАВАТ НА ПЪРВО МЯСТО ИНТЕРЕСИТЕ НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО, не на отделни негови представители и сегменти.

Днес ходих да протестирам и сега изпитвам нещо следно между отвращение и възмущение. Това не е моят начин да изразявам недоволството си определено! Оказа се, че този, който има мегафон е лидерът, но той всъщност се държеше като мегагалфон. Преди години имам чувството, че протестите, освен далеч по-масови, бяха и с по-конструктивни искания, около които хората бяха далеч по-единни. Сега видях хаос: В издиганите лозунги, в организацията, в целите, в действията. Щеше да бъде смешно, ако не беше тъжно. Мегагалфонът се опитваше да сплоти тълпата около него с пеенето на патриотични песни, които звучаха твърде не на място – „Панагюрските въстаници“, например. Супер иронично беше, когато пак този запенен и с нечистоплътен вид лидер (а след човек с такова излъчване и външен вид не бих тръгнал никога) запя пред хора, излезли имено заради недоимъка и високите цени „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари!“. (Да не говорим как авторът на химна – Ст. Стамболов след Освобождението, уж нещейки богатство, взел че натрупал значително такова) Най-голямата гавра стана след това. Площадният водач изкрещя: „На колене пред свещения национален химн“ и запя „Мила родино“. Ужас! Сума ти народ клекна, респектиран от величието на химна. Аз демонстративно останах прав, възмутен, че някакъв кретен кара хората да падат на колене за щяло и нещяло. Има си правила за тези неща. Къде сте видели химн да се пее коленичил. Това трябва да става изправен гордо, с ръка на сърцето, не преклонил глава по силата на крясъците на някакъв анонимник. Съжалявам, аз съм за промени, но не и под въздействието на лумпенизирана паплач. Повечето хора, доколкото видях, бяха като мен, дошли без да истерясват, крещят и пропагандират невъзможности.

Силно съм притеснен от исканията около, които се обединяват водачите по време на кръглите маси. Мажоритарната система нищо няма да разреши, писал съм за това. България е парламентарна република и е необходима възможно най-широка представителност в този орган. С мажоритарните парламентарни избори безвъзвратно се губят граждански гласове, които имат точно същата тежест, както и тези на избраните кандидати. Неучастието и бойкотът на изборите нищо положително няма да докарат. Напротив, пак ще влязат в парламента същите хора. И ще бъде по-зле. Специално за Народно събрание, помоему, трябва да съществува нещо, за което писах – т. нар преференциален вот. Ако помните, държавната власт, на която е пределно ясно, че това е най-справедливият начин, без много да разгласява пусна един такъв вот, макар, че имаше някакви ограничения, доколкото си спомням, на изборите за Европарламент. Тогава народът не му обърна никакво внимание, а именно това беше и целта на управляващите, за да се оправдаят след време, ако стане нужда – „ние го изпробвахме, но хората не проявиха интерес“. Същото стана и с референдума. Как като има 20% участие да се приеме, че от референдуми има файда?! Така в масата му народът показва, че няма необходимите познания. Болно ми е, че го казвам, но за съжаление фактите са такива. Властта го знае и така си нагажда нещата – хем да сме демократична държава, хем да си правят каквото искат. Нали виждате приемствеността – преференциалният вот бе „изпробван“ от Тройната коалиция, а референдумът – по време управлението на ГЕРБ.

Така: Липсват лидери, протестиращите са малобройни – В Пловдив бяха по-малко, отколкото се събират на футболните мачове на Ботев с Левски или ЦСКА. Несериозно е, че държавата клекна пред такива хора и все още е в наведено положение. Сега постепенно хората се увеличават, но това само увеличава трудностите, пред които е изправена страната. Много ме възмутиха възгласите „Българи юнаци“ като знам колко са празни трибуните на мачовете на националния отбор, където е мястото на тези възгласи. И на българските стадиони въобще. Гражданските протести не са стадион, не са зрелище, не са и място за евтин агиткаджийски патриотизъм. Но той и футболът ни е един…

Иначе твърдо заставам за искането да има граждански контрол и отзоваване на депутати, но едва ли промените в Конституцията са най-належащото, което да се прави. Основното не са високите цени, те са такива на фона на ниските доходи. България е страна с пазарна икономика и цените не могат да бъдат изкуствено определяни. Ключовите понятия са икономика, производителност, доходи. Не протести, анархия и хаос.

Няма нищо лошо в протестите, те дори са задължителни, но сега с неадекватната постъпка на Бойко Борисов Отечеството е на път да се превърне в държава на охлокрацията – властването на тълпите.

Тъжно ми е: Личи че страната ни е със затихващи функции. Дори чисто демографски сега хората по площадите са по-малко, отколкото през 1990 или 1997 г. Няма я и предишната жизнена атмосфера и енергия, която се усещаше на протестите; дори и от медиите. По-лошото обаче е, че сякаш е паднало качеството на протестиращите и водачите им. Не са така ясни вече идеите и исканията и като резултат хората са колебливи – обединява ги единствено недоволството, но когато нямаш път за излизане от затруднението… Какво става? Трябва ли да се оставя държавата в ръцете на такива индивиди. Изходът е да се направят парламентарни избори час по-скоро. И сега няма ограничение за влизане в парламента на независими депутати. Партийността обаче е доказано по-добрият модел в представителните органи. Но нека видим борбата на хора, идеи и платформи; все трябва да се намери една или няколко партии (нови вероятно), които да стана обединител на народното недоволство. Нека наложилите се неформални лидери на протестите на този момент да не бягат от отговорност. Не искали да гласуват, не искали партии, тогава обаче ще дойде безвластие, при което сегашното положение ще ни се стори като розов сън. Нека старите партии да се реформират, трябва да им е ясно и на тях, че така вече не може да продължава. Нека се въведе инструментът на обществените съвети и контрол, което да се кодифицира при първа възможност. Но това да стане при сега действащото законодателство. Тръгнем ли да разваляме постигнатото за тези 23 години (а то все пак не е малко) ще се върнем много назад. Бездруго сме достатъчно изостанали от цивилизования свят. С граждански натиск може да се постигне много – това е положителният извод от случващото се. Нека всички избрани депутати подпишат декларация, че при искане на мнозинството от избирателите (с подписка или референдум) от района им ще си дадат оставката. Законово това противоречи на конституцията, но договорено предварително представлява морално задължение, което няма как да не се вземе предвид.

Аз слагам край на участието си в протести, докато са в сегашната им форма. Мисля, че мога да бъда по-полезен по друг начин. Засега ще си пиша в блога, нататък ще видим.

 

Да живее България!

 

Само „Ботев“!





Гласувай:
5



1. nrd - Не съм съгласен!
24.02.2013 21:02
И аз бях днес на протестите в Пазарджик,но на мен ми хареса как преминаха! Всичко беше стегнато ,с обявяване на исканията,без провокации,без пиянски изцепки и политически призиви!Сигурен съм,че повечето от младите хора,които видях днес имат огромен потенциал и сега им трябва повече доверие и правилни съвети, а не отдръпване и безразличие!На никой не му е леко и нямаме готови отговори ,но по добрият ход е да се показва всекидневно гнева,за да разберат тези,които злоупотребиха,че не са незаменими!
цитирай
2. vidboy - Всеки
24.02.2013 21:50
си преценява според неговите разбирания, а и някъде е едно - другаде различно. Аз не казвам, че трябва да се отнасяме с безразличие, но са необходими конструктивни идеи и действия, които да изкристализират от протестите, не просто да се протестира до дупка /т.е. да се показва само и единствено гняв/ и да се отрича инструментариума на сега действащите закони и политическа система, признати от целия цивилизован свят, да допринесат за по-бърза промяна. Трябва да има ПОСОКА. А търсене и колебание не може да няма. Нищо не идва наготово, но пък има няколко науки, занимаващи се със ситуации като настоящата - политология, и цели клонове от социологията, правото и донякъде историята. Достатъчно образовани и можещи хора, които са необременени с пасивите на досегашните управления има. Иначе всички призиви за промени в една държава са политически. Който не иска да се занимава с политика, да си седи вкъщи и да не обръща внимание на случващото се. Вече всички сме политици. Дотам ни докараха!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 246995
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 236
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031