Мажоритарните системи са продукт на еволюцията на изборите и в политическата практика са заимствани от правилата за избиране на висшия духовен клир на католическата църква. Подчинени са на принципа мнозинството избира, малцинството се подчинява. Използва се в съсловните общества. Могат да се използват и за колективни, и за еднолични. Прилагат се и в едномандатни, и в мнoгoмандатни избирателни райони. Мажоритарният избор като правило е обвързан с едномандатен район. Мажоритарните системи са относително прости за прилагане. Правилата са понятно избираеми и за всички избиратели, и за всички кандидати. В основата стои математическото действие събиране и сравнение на величини. Мажоритарните системи се прилагат повсеместно до втората половина на 19 век- традиционни системи. Утвърдените правила и политическите последици от мажоритарните системи провокират формирането на особен тип партийни системи ( формиране от политически партии “от горе на долу”, т.е. от НС към избиратели). Първите партии са обединение на кандидати образуват фракции по сходни убеждения и политически партии.
При мажоритарните системи за спечелването на мандат е необходимо формирането на мнозинство от избиратели в съответния избирателен район. Мандатът печели онзи кандидат, за когото гласува мнозинството. В зависимаст от вида на мнозинството Мажоритарните системи се делят на:

- мажоритарна система на относителното мнозинство – свързана е с надмощие на 1 кандидат по отношение на останалите, при което той събира най- много гласове. Печелившият кандидат побеждава своите противници всеки един взет по отделно. Тази система се нарича още и “система на първия преминал чертата”. (пример: GB- уестминстарски модел, в САЩ, Канада). Системата на относителното мнозинство не изисква задължително да има по – голям резултат от всички други кандидати взети заедно.

- Мажоритарна система на абсолютно мнозинство – правилата изискват за спечелването на мандата съответният кандидат да е получил повече от половината от действително дадените гласове, което означава, че той побеждава, своите противници не само по отделно, но и всички взети заедно. Той е абсолютен победител. Когато в избирателния район се състезават двама кандидати, то в повечето случаи единият получава повече от 50 % от гласовете, освен ако няма абсолютно равенство ( балотаж, теглана на жребий или по – възрастния се обявява за избран). Мажоритарните системи на абсолютното мнозинство не винаги е ефективни в случаите, когато има три и повече кандидати. Възможно е никoй от кандидатите да не е получил абсолютното мнозинство от гласовете. Поради това при тези системи се налага провеждането на нови турове. При това могат да участват същите кандидати или да се допусне участие на други кандидати. Провеждат се толкова турове, че някои от кандидатите да събере 50 %. Разчита се на естественото преливане на гласовете от кандидати с нисък резултат към тези реални шансове или избирателите не гласуват при втория тур. Намалява се числото на избирателите, но самата система се оскъпява и спадът на избирателната активност довежда до изкривяване на политическото представителство. В по- ново време балотаж, в който кандидатите се редуцират до двата с най- висок резултат от първия тур. Останалите отпадат. Тази система се прилага във Франция.
Мажоритарните системи имат предимства, но и сериозни недостатъци. От особено значение са относително простите правила за прилагане. Системата е разбираема по начина, по който функционира за всички. Не довежда до оспорване на резултатите. Мажоритарните системи водят до стабилни парламентарни мнозинства и стабилни правителства в страните с парламентарно управление. При тях на преден план излиза личностния избор на избирателите. Не зависи от партийната идеология на кандидатите, а от личностните им качества. Кандидатите приемат, че за тяхното избиране заслуга имат избирателите. Именно поради това през целия мандат на изпълнение на правомощията, управниците се стремят да запазят доверието на избирателите си с оглед преизбиране. Мажоритарните системи дават възможност за по- категорично търсене на отговорност от съответните кандидати, когато политиката не е в противоречие с интереса на избирателите.
Недостатък на мажоритарната система е, че те не са представителни. Причината за това е голямата загуба на гласове. Т.к. гласовете подадени за непечеливши кандидати се губят. Победителят печели всички, а победеният нищо. Мажоритарните системи са равни политически игри с нулев сбор. Особено драстично е губенето на гласове при относителното мнозинство. Загубата е още по- голяма и в случаите, когато кандидатите печелят мандата и го правят с резултат, които не е голям. Загубата на гласове води до т.нар. парадокс на гласуване.
Възможно е една политическа партия да получи повече гласове в цялата страна и накрая да получи по – малък брой мандати. При мажоритарните системи районирането не е политически неоправдано следователно се получава манипулиране на изборния резултат. С прилагането на т.нар. избирателна география (геометрия), която е една проста и ефективна практика за манипулиране на изборния резултат. При мажоритарните системи районирането е много тънък момент и за това се извършва от политичести независими органи, но често се извършва ревизиране.
Проблемът на мажоритарните системи е типът изборна кампания – ожесточена. Водят се т.нар. мръсни кампании с цел да очерни политическия противник. Свързани са с по– голям финансов ресурс, който се изгражда до откровенно купуване на гласове ( понякога). Мажоритарните системи създават често пъти особени райони ( трайни крепости), където трайно се подкрепя един кандидат следователно силно се свива избирателната активност и води до свиване на изборния резултат. Мажоритарните системи често довеждат до малцинствени партии, които трайно доминират определени райони.
Мажоритарните системи имат за цел гарантиране на управляемост, т.е. стабилно управление. На заден план остава идеята за представителност на широк крак политически интереси в управлението.

Източник: http://www.bg-pravo.com/2010/05/6_29.html

2.

...Третата и последна форма за граждански контрол върху предлаганите от партиите лица, а съответно и политики, е т.нар. преференциален вот. Две години след въвеждането на му в България той си остава една почти неразорана нива за избирателите – неразбираема за по-голямата част от тях, а за друга – напълно неизвестна. Липсващата кампания за неговото разясняване е напълно обяснима, защото нито една от политическите централи няма интерес да обяви на избирателите си, че те могат да ревизират решенията им за подредбата на кандидатите за народно доверие в листите им. И това е напълно разбираемо като се има предвид какви баталии се водят преди някой активист да се намести на избираемо място, откъдето не може да го помръдне никой и нищо, дори когато е сигурно, че ще провали партията си на изборите.
Твърде малко хора обаче са наясно, че именно преференциалният вот е този, с който могат да сбъднат извечната си мечта и да натрият носа на партиите не като негласуват, мислейки си, че така наказват някого, а всъщност просто потвърждавайки статуквото с дистанцирането си от вота, а като объркат сметките на партийните централи, размествайки кандидатите им в листите. Това дори е по-сладкото отмъщение, тъй като участват пряко в него, а не оставят политиците да разиграват коня си както си искат. Много избиратели по места се обиждат, че техният представител от региона е заел в партийната листата място, което всъщност може да ги остави без представителство и затова не гласуват. Други се дразнят, че начело на листата в техния регион е кацнал парашутист на партийната централа, който няма нищо общо с града им и с проблемите им, или просто не го харесват и това също ги отблъсква от гласуването. Но много малко от тях са си направили труда да разберат, че има начин да накажат ръководството на партията си, че не се е съобразило с тяхното мнение и да възстановят справедливостта за своите предпочитания чрез преференциалния вот.

Механизмът е много прост и не ги вкарва в никакъв вътрешен конфликт – те гласуват за своята партия, но просто поставят едно кръстче или една „чавка” в квадратчето пред името на своя избраник, чието име може да е дори на последно място в листата. А при преброяването на гласовете, в крайна сметка може да се окаже, че той е най-харесваният от всички в тази листа и е изместил определения от партийната централа водач. Вярно, родните законотворци успяха да опорочат и тази форма на граждански контрол върху кадровите решения на партиите като въведоха 15% бариера за преференциалното гласуване.
Преведено на човешки език, това означава, че даден кандидат-депутат от листата на една партия трябва да събере най-малко 15% от всички гласове, подадени за тази партия, за да измести водача на листата, ако не е такъв. Ако на листата не е поставен знак срещу нито едно име, това означава, че гласът е подаден за водача й. Тази двойнственост бе въведена най-вече заради отпора на ДПС срещу преференциалния вот, тъй като техните избиратели, според собствените им твърдения, ще се затруднят, ако трябва задължително да слагат знак пред нечие име. Като прибавим към това и високата изборна бариера от 5,8%, също предложена от ДПС преди първите избори за Европейски парламент у нас през 2007 г., става ясно, че ефекта от преференциалния вот – т.е. разместването на определената от партийните централи подредба на листата, е много трудно постижим.
Още при въвеждането на преференциалния вот по предложение на опозицията през 2007 г. избухнаха бурни спорове в парламента именно за въпросния праг от 15%. Експертите от ранга на проф. Михаил Константинов, както и повечето опозиционни политици настояваха за нисък или дори нулев праг.

Като най-разумна беше посочена бариерата от 5%, а като най-добър пример бе дадена Италия, където прагът е нулев.

Управляващото мнозинство обаче твърдо застана на високата и почти абсурдна бариера от 15% с доста обидни за избирателите мотиви – че това е твърде сложно нещо, за да го разберат и приложат правилно. А всъщност, обзети от панически страх, че хората ще разбъркат пъзелите на партийните централи, като по този начин ще предизвикат тежки кулоарни проблеми. За разлика от НДСВ, БСП и ДПС дори иронично твърдяха, че изборите ще покажат колко безсмислено е въвеждането на преференциалното гласуване, тъй като малко хора ще го приложат и то няма да даде никакъв резултат.
Да, ама не, както казва Петко Бочаров. На първите евроизбори у нас 1/5 от избирателите упражни правото си на преференциален вот – сирече, даде предпочитанията си за различни от водачите на листите кандидати. Макар тази практика да се прилагаше за пръв път, всеки шести българин от гласувалите се оказа добре информиран как става това и го направи, макар някои от тях да заявиха личната си подкрепа именно за водачите на листите. Вярно, никой от събралите преференциални гласове, не надскочи 10%, доказвайки правотата на опозицията и експертите, че бариерата е безсмислено висока и че въвеждането й е симулация на изплашените партии, че ще получат сериозен удар от избирателите. Но крайния резултат даде основание на говорителя на Централната избирателна комисия за Европейски парламент Александър Александров да заяви, че „българските избиратели са мотивирани да правят преференциален вот”.
При обсъждането на промените в изборното законодателство през последните месеци спорът за преференциалното гласуване отново избухна. Опозицията поиска то да стане задължително, а НДСВ настоя прагът да падне до 5%. ДПС продължи да си повтаря тезите от преди две години. Този път обаче в отпора се включи и БСП в лицето на борбения си представител Румен Петков, който наговори изключително обидни за гражданите на България неща, започвайки от уж принципната позиция, че този вид гласуване ще „дискредитира избирателния процес” у нас, макар всъщност да искаше да каже, че ще дискредитира партийните кадрили и сделки, каквато всъщност е целта му, и ще направи избирателния процес реален – т.е. хората ще мислят, когато пускат бюлетина, което на Петков очевидно не му е много удобно.
Но след като тази усукана формулировка не мина, фронтмена на социалистите обяви по-достъпно какво мисли за българските избиратели. „Дядо Пешо, кака Пена и бай Ахмед просто не разбират задължителното преференциално гласуване. Студентът Иванчо между двете си сесии и трите си гаджета също не го разбира”, каза Петков и обясни, че това създава риск от много недействителни бюлетини, които дори могат да анулират изборите. Истината е обаче, че ако дядо Пешо, кака Пена, бай Ахмед и студентът Иванчо гласуват преференциално, Петков надали ще влезе в парламента, пък дори и да е водач на листата в Плевен и БСП да има мнозинство. Няма да влезе и подгласника му в същата листа, избран от него Цветелин Кънчев по-известен като Дон Цеци. Тъй че драмата на Румен Петков е от серията „Искрено и лично” и няма никакво отношение към изборния процес в България и подхода на гражданите към него. От тази серия са и терзанията на прочутия жалбоподател срещу СДС Николай Гацев, който пък страда, че Лъчезар Тошев е чак на седмо място в евролистата на Синята коалиция, забравяйки, че преференциалният вот може да го изстреля на първо, ако е чак толкова любим и популярен сред широкото гражданство.
Цивилизованите партии обаче не демонстрират никакви страдания на тази почва и дори обявяват кандидатите от листите си, които се борят за преференциален вот. Така е в НДСВ например. Двама от нейните претенденти за Европейския парламент – Биляна Раева, която е на четвърто място, и Десислава Добрева, която е на осмо място, заявиха, че водят предизборна кампания за преференциално спечелване на доверието.

Раева стана евродепутат на НДСВ на изборите през 2007 г. и има какво да предложи на избирателите, за да докаже своята състоятелност и за следващ мандат. Добрева пък е популярна певица, макар да не е ясно дали точно това качество ще й върши работа в Брюксел. Начело на листата на НДСВ е първият еврокомисар на България Меглена Кунева. Тя обаче не се обижда, че някой от нейната партия иска да я измести. И нима това се нарича „опорочаване на изборния процес” или е реална битка на личности, защитаващи една и съща кауза, за доверието и предпочитанията на хората?

Всъщност преференциалният вот е единственият реален механизъм за борба с опорочения от партийните централи изборен процес.

Именно той остана единственият начин да се покаже на политиците, че решават хората, а не партиите, че не избирателите са зависими от депутатите си, а депутатите са в пълна зависимост от избирателите и че ако една партия не иска да накаже провалените си политици и отново ги издига на водещи позиции в листите си, гражданите могат да променят това по най-простичкия начин – с една „чавка” в едно квадратче. И тази мотивация е много по-силна, отколкото негласуването, с което се опитват да ги накажат, а всъщност им разчистват пътя да продължат с безчинствата си. Ако хората проумеят това, може би в България най-сетне ще има реални избори, реално представителство и в Народното събрание, и в Европейския парламент и реални защитници на реални граждански интереси. Но да сте чули някой партия или политик да обяснява това?

 Източник: http://www.bilyanaraeva.eu/?p=3289

Забележка: изночникът  е сайт на евродепотат от НДСВ, в текста обаче не личи някаква форма на агитация, нито пък такава има от моя страна. Всъщност това, че го препоръчва политик го прави още по-актуален.



Да живее България!




Само "Ботев"