Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2013 20:50 - Младен
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1906 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 23.02.2013 22:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Най-добрият ми приятел вече го няма! Животът, не, смъртта ме отрезви от блогърската обществена будност. Вече не ми пука за протестите, за цените на тока, за Бойко Борисов, служебния кабинет и всички други граждански позорища. Отиде си скъп за мен човек, с когото съм израснал, с когото съм споделил най-ценни и съкровени преживявания. Отиде си тъпо и нелепо. Не че някой си е отишъл умно и лепо, всъщност. Но Младен завинаги остана млад - ненавършил 35. От тях поне четвърт век сме били неразделни. Единствено, докато учих извън Пловдив и през последните години се виждахме по-рядко. Сега не знам какво да мисля... Всъщност няма и смисъл. Но той не живя напразно. Утре, когато го изпращаме в последния му земен път, ще се съберем много хора - негови приятели, които го обичаме и които, за съжаление, не направихме достатъчно, за да го зъдържим на този свят. Той искаше да запази младостта си и да прави с нея каквото му харесва. Обяви война на природните и социални закони и победи. Не остаря...









Тагове:   Младен,   приятел,   Кокала,


Гласувай:
5
0



1. pvdaskalov - Моите съчувствия, драги Видбой...
23.02.2013 08:30
Ти изрази с думи състояние, което не е лесно да се опише. Не всеки може това да направи, но бъди сигурен, че всички ние, които те познаваме наяве или задочно, сме изпитвали мъка по загубата на скъп човек. Така постепенно се отдалечаваме от детството, възмъжаваме и разбираме, че суетата на този свят е излишна. Затова трябва да се уважаваме, да се съобразяваме с чувствата и мислите на близките хора, защото никога не знаем кога нашата звездичка ще падне или свещта ни ще угасне. Кураж! Преглътни мъката, спомняй си най-добрите мигове от вашето приятелство, прецени дали той е допринесъл за изграждането на твоя характер, бъди му благодарен, представи си, че е поел пътя на емиграцията и че някога пак ще се видите... В момента аз, мъжът на 70 години, хлипам и едва виждам екрана, защото, както казваш, смъртта винаги е нелепа, а това сполетя и мен преди 37 дни. Излезе една книга с мое участие. Сърцето ми преливаше от щастие, че ще я занеса на мама в Пловдив, ще я покажа и ще й кажа: "Ето, мамо, ти ме възпитаваше да бъда честен, ти ме изучи, ставайки сутрин в 4 или връщайки се вечер в 12, работейки на смени... Ето, твоят син стана човек и никога не те е посрамил." Но... било друго отредено. Да няма последна среща и синовна благодарност.
Главата горе, Видбой! Не зная какво е учил твоят приятел или каква професия е имал, но можеш да посветиш на негово име някоя статия от научната си кариера. Защото сме тленни, но написаното остава...
цитирай
2. vidboy - Благодаря,
23.02.2013 15:25
pvdaskalov, ПРИЯТЕЛЮ!
цитирай
3. nrd - Съчуствие
23.02.2013 18:08
Не Ви познавам,но усетих истинската болка и мъка.Не зная какво да Ви кажа,но аз вярвам че както няма вечен живот ,така не може да има и вечна смърт! Пазете спомените си и вярвайте на истинските приятели!
цитирай
4. ikra - Моите съболезнования!
23.02.2013 19:52
Човек трябва да е силен и да има надежди... В действителност всички хора живеем в преходен свят - днес си отива един, утре друг... Да, нормално е да изпитаме тъга и душевни терзания - но нищо не можем да променим. А може би НЕ - можем - можем да работим върху себе си, това да ни мотивира и да се постараем да бъдем още по-добри и да сеем добрината. Защото, ако се впуснем в прекалени съжаления, то ще забравим, че самите нас ни дебне смъртта - ние също сме пътници, колкото и да тъгуваме по другите.
Горе главата!
Има моменти, които ни карат да се замислим и да поемем друг, нов курс в живота си. Може би това е твоят момент на размисъл.
С добри пожелания от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 150179
Постинги: 89
Коментари: 180
Гласове: 220
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930