Постинг
21.02.2013 17:37 -
Конструктивни идеи след победата на монополите.
Ясно е вече отнемане на лиценз няма да има, а и да има, сметките надали ще се сринат. Няма да падне и токът с 8%, а и да падне - голям келепир! Вместо със 100 условни лева, сметката ще е надписана с 92. Пригответе чували за спестените пари! Или викнете инкасо автомобил.
Със сигурност обаче може да се направи така, че дължимите за отоплителния сезон суми да са платими без лихви и прекратяване на доставките до първи юли, да речем, при условие, че за всеки месец е заплащана минимум 30% от сметката. За тези, които са редовни платци да се правят отстъпки. Какво пречи? Това може да го направи служебно правителство, предполагам.
Аз обаче продължавам с темата за гражданския контрол от предния постинг и други промени, които могат и трябва да се случат. На съсловно-професионално ниво, на което бездруго хората са свързани, да се образуват организации, които, влизайки в контакт с останалите, да излъчат общи местни, областни и национални форуми. На тези форуми да се съставят комисиите с контролни функции върху държавни и общински институции и частни фирми, които нарушават обществени интереси, граждански и личностни права. Представителите на комисии да бъдат с кратки мандати, най-много година, под формата на гражданска мобилизация, без право да ги повтарят. Така колкото се може повече хора ще имат възможност да осъществят обществения контрол и ще се ограничат възможностите за влизане в уговорки и корупционни схеми. Мандатността изобщо трябва да бъде много по-широко прилагана практика.
Заговори се за мажоритарни избори и безпартийно управление. На практика обаче това трудно ще се реализира. Няма как да се забрани на партиите за участват в избори. Ако не бъдат избрани, добре, но аз лично се съмнявам. Поне три партии от тези в сегашния парламент ще присъстват отново. А тези депутате, които са независими пак ще се обединят в партии. Сам човек нищо не може да направи, а и парламентарната демокрация не предлага по- добър вариант.
Не опират нещата и до новите хора. В НДСВ имаше нови хора и в ГЕРБ, какво от това? Видяхме ги.
Говори се и за мажоритарен вот като панацея, но как да се проведе той? Във всеки избирателен район да се избере по един кандидат? Това означава, ако се предпочете да бъде избиран събралият най-много гласове кандидат измежду много други, той да става депутат с дори по-малко от половината подадени гласове - примерно 30%. Това справедливо ли е? Ако пък се предвидят балотажи, процедурата става съвсем тромава и скъпа. Тогава вярно - ще има действително победител с повече от половината гласове, но какво ще стане с представителността на останалите примерно 50-1%. Също неособено справедлива ситуация. Изобщо мажоритарната система води до разхищение на гласове, което не е препоръчително за малка държава като нашата. Моето предложение е да си остане пропорционална система, но с един важен мажоритарен елемент: Срещу всяко от имената на подадения пореден списък с листата на съответен избирателен район от дадена политическа сила да има празно квадратче. Вътре в него с чавка или хикс да се отбелязва този, който гласоподавателят предпочита за водач на листата. При преброяването тези знаци се отчитат - този с най-много отбелязвания става пръв, следващият втори и т. н. Ако не е отбелязан никой, значи се приема редът, предложен от политическата партия. По този начин в предизборната кампания ще има и вътрешна конкуренция. Смятам, че избирателат ще спечели от нея.
Освен това: Въпреки тези ограничания, никой да няма право да води листа на повече от едно място. Като не са го избрали, не са и толкова. Основа на предлагания от мен модел е идеята, че няма незаменими хора. Именно с несменяемостта на политическите муцуни се утвърдиха и капсулираха редица порочни управленски практики. Най-вече чувството на богоизбраност и незаменяемост, което отдалечава политицито от хората, на които всъщност уж трябва да служат. Нека се въведе принцип всички депутати, кметове, общински съветници и партийни ръководители да не могат да заемат постовете си повече от два поредни мандата. Нека се дава път на младите, на многообразието. Два мандата от 8-10 години са напълно достатъчни. Оттам нататък като милеят толкова за държавата да работят в нея нещо друго и да й плащат данъци.
Пак за гражданският контрол. Когато се установят нередности, следствените органи да приемат с предимство и да обработват подадените от гражданските комитети сигнали. Участието в тези комитети да е изцяло доброволно, като осъзната необходимост. Професионално-съсловните организации да нямат установен минимален, максимален брой и съответно кворум. Всичко да зависи от доброто желание на хората. Работата на гражданските контролни съвети и на организациите от които те се излъчват да се отразява в Мрежата и медиите. Изобщо в тези дейности да се използват възможно най-широко съвременните комуникации. Целта трябва да бъде не изнамиране на нови социални и управленски модели, защото безпартийно управление означава бърз поход към авторитаризъм, а коректив на компрометираната, но, пак повтарям, незаменима с основополагащо демократичната си ориентация и легитимация пред Европа и света многопартийна парламентарна система. Затова трябва да се държи будна гражданската съвест. Особено важни са референдумите, традиционно неглижирани. Нека се подобри нормативната база за провеждане на референдуми. Нека е възможно от националните комитети при нужда да се инициират национални референдуми за вот на доверие на Народното събрание и президента. На местно ниво да могат да се правят такива допитвания за кметове и общински съвети, както и да се отзовават депутати. Всичко това обаче трябва да се прави при стриктни правила, а не безогледно. Събирането на подписи да се запази, да отпадне обаче изискването за задължително участие на минимален брой избиратели. Нека така се стимулира масовостта и референдумите да съществуват като крайна мярка, която да виси като Дамоклиев меч над самозабравилите се политици.
Започнах да се повтарям. Спирам, а тези дни като намеря време и ще протестирам.
Нахвърлям тези идеи с надеждата, че някой, от който зависи нещо, ще възприеме мъничко поне от тях. Все нещо рационално ще да се намери в този поток от думи. Иначе е хубаво, дори задължително в сегашната ситуация да сме на улицата, но нали трябва да знаем какво ТОЧНО искаме. Ето тук идва ролята на ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА. Аз знам. Знаят и други. Ако Плевнелиев се чуди кой да номинира за премиер, нека се обади. Политици, дайте си ни държавата, стига сте я маскарили.
Да живее България!
Мислите си, че новината от вчера е оставката на ББ? Глупости! "Ботев" взе концесията за стадиона. Нещо все пак се гради в тази държава!
Със сигурност обаче може да се направи така, че дължимите за отоплителния сезон суми да са платими без лихви и прекратяване на доставките до първи юли, да речем, при условие, че за всеки месец е заплащана минимум 30% от сметката. За тези, които са редовни платци да се правят отстъпки. Какво пречи? Това може да го направи служебно правителство, предполагам.
Аз обаче продължавам с темата за гражданския контрол от предния постинг и други промени, които могат и трябва да се случат. На съсловно-професионално ниво, на което бездруго хората са свързани, да се образуват организации, които, влизайки в контакт с останалите, да излъчат общи местни, областни и национални форуми. На тези форуми да се съставят комисиите с контролни функции върху държавни и общински институции и частни фирми, които нарушават обществени интереси, граждански и личностни права. Представителите на комисии да бъдат с кратки мандати, най-много година, под формата на гражданска мобилизация, без право да ги повтарят. Така колкото се може повече хора ще имат възможност да осъществят обществения контрол и ще се ограничат възможностите за влизане в уговорки и корупционни схеми. Мандатността изобщо трябва да бъде много по-широко прилагана практика.
Заговори се за мажоритарни избори и безпартийно управление. На практика обаче това трудно ще се реализира. Няма как да се забрани на партиите за участват в избори. Ако не бъдат избрани, добре, но аз лично се съмнявам. Поне три партии от тези в сегашния парламент ще присъстват отново. А тези депутате, които са независими пак ще се обединят в партии. Сам човек нищо не може да направи, а и парламентарната демокрация не предлага по- добър вариант.
Не опират нещата и до новите хора. В НДСВ имаше нови хора и в ГЕРБ, какво от това? Видяхме ги.
Говори се и за мажоритарен вот като панацея, но как да се проведе той? Във всеки избирателен район да се избере по един кандидат? Това означава, ако се предпочете да бъде избиран събралият най-много гласове кандидат измежду много други, той да става депутат с дори по-малко от половината подадени гласове - примерно 30%. Това справедливо ли е? Ако пък се предвидят балотажи, процедурата става съвсем тромава и скъпа. Тогава вярно - ще има действително победител с повече от половината гласове, но какво ще стане с представителността на останалите примерно 50-1%. Също неособено справедлива ситуация. Изобщо мажоритарната система води до разхищение на гласове, което не е препоръчително за малка държава като нашата. Моето предложение е да си остане пропорционална система, но с един важен мажоритарен елемент: Срещу всяко от имената на подадения пореден списък с листата на съответен избирателен район от дадена политическа сила да има празно квадратче. Вътре в него с чавка или хикс да се отбелязва този, който гласоподавателят предпочита за водач на листата. При преброяването тези знаци се отчитат - този с най-много отбелязвания става пръв, следващият втори и т. н. Ако не е отбелязан никой, значи се приема редът, предложен от политическата партия. По този начин в предизборната кампания ще има и вътрешна конкуренция. Смятам, че избирателат ще спечели от нея.
Освен това: Въпреки тези ограничания, никой да няма право да води листа на повече от едно място. Като не са го избрали, не са и толкова. Основа на предлагания от мен модел е идеята, че няма незаменими хора. Именно с несменяемостта на политическите муцуни се утвърдиха и капсулираха редица порочни управленски практики. Най-вече чувството на богоизбраност и незаменяемост, което отдалечава политицито от хората, на които всъщност уж трябва да служат. Нека се въведе принцип всички депутати, кметове, общински съветници и партийни ръководители да не могат да заемат постовете си повече от два поредни мандата. Нека се дава път на младите, на многообразието. Два мандата от 8-10 години са напълно достатъчни. Оттам нататък като милеят толкова за държавата да работят в нея нещо друго и да й плащат данъци.
Пак за гражданският контрол. Когато се установят нередности, следствените органи да приемат с предимство и да обработват подадените от гражданските комитети сигнали. Участието в тези комитети да е изцяло доброволно, като осъзната необходимост. Професионално-съсловните организации да нямат установен минимален, максимален брой и съответно кворум. Всичко да зависи от доброто желание на хората. Работата на гражданските контролни съвети и на организациите от които те се излъчват да се отразява в Мрежата и медиите. Изобщо в тези дейности да се използват възможно най-широко съвременните комуникации. Целта трябва да бъде не изнамиране на нови социални и управленски модели, защото безпартийно управление означава бърз поход към авторитаризъм, а коректив на компрометираната, но, пак повтарям, незаменима с основополагащо демократичната си ориентация и легитимация пред Европа и света многопартийна парламентарна система. Затова трябва да се държи будна гражданската съвест. Особено важни са референдумите, традиционно неглижирани. Нека се подобри нормативната база за провеждане на референдуми. Нека е възможно от националните комитети при нужда да се инициират национални референдуми за вот на доверие на Народното събрание и президента. На местно ниво да могат да се правят такива допитвания за кметове и общински съвети, както и да се отзовават депутати. Всичко това обаче трябва да се прави при стриктни правила, а не безогледно. Събирането на подписи да се запази, да отпадне обаче изискването за задължително участие на минимален брой избиратели. Нека така се стимулира масовостта и референдумите да съществуват като крайна мярка, която да виси като Дамоклиев меч над самозабравилите се политици.
Започнах да се повтарям. Спирам, а тези дни като намеря време и ще протестирам.
Нахвърлям тези идеи с надеждата, че някой, от който зависи нещо, ще възприеме мъничко поне от тях. Все нещо рационално ще да се намери в този поток от думи. Иначе е хубаво, дори задължително в сегашната ситуация да сме на улицата, но нали трябва да знаем какво ТОЧНО искаме. Ето тук идва ролята на ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА. Аз знам. Знаят и други. Ако Плевнелиев се чуди кой да номинира за премиер, нека се обади. Политици, дайте си ни държавата, стига сте я маскарили.
Да живее България!
Мислите си, че новината от вчера е оставката на ББ? Глупости! "Ботев" взе концесията за стадиона. Нещо все пак се гради в тази държава!
Съгласен съм с целия текст, но от предложенията ми се понравиха най-вече следните три:
1. Срещу всяко от имената на подадения пореден списък с листата на съответен избирателен район от дадена политическа сила да има празно квадратче. Вътре в него с чавка или хикс да се отбелязва този, който гласоподавателят предпочита за водач на листата. При преброяването тези знаци се отчитат - този с най-много отбелязвания става пръв, следващият втори и т. н. Ако не е отбелязан никой, значи се приема редът, предложен от политическата партия. По този начин в предизборната кампания ще има и вътрешна конкуренция.
2. Никой да няма право да води листа на повече от едно място.
3. Нека се въведе принцип всички депутати, кметове, общински съветници и партийни ръководители да не могат да заемат постовете си повече от два поредни мандата.
Бих добавил, тъй като не зная дали се прави, да има годишна оценка за дейността на избраните от народа управници и резултатите да се публикуват. Системата за оценка може да бъде дори по-сложна, тъй като съвременните средства за масова комуникация го позволяват.
цитирай1. Срещу всяко от имената на подадения пореден списък с листата на съответен избирателен район от дадена политическа сила да има празно квадратче. Вътре в него с чавка или хикс да се отбелязва този, който гласоподавателят предпочита за водач на листата. При преброяването тези знаци се отчитат - този с най-много отбелязвания става пръв, следващият втори и т. н. Ако не е отбелязан никой, значи се приема редът, предложен от политическата партия. По този начин в предизборната кампания ще има и вътрешна конкуренция.
2. Никой да няма право да води листа на повече от едно място.
3. Нека се въведе принцип всички депутати, кметове, общински съветници и партийни ръководители да не могат да заемат постовете си повече от два поредни мандата.
Бих добавил, тъй като не зная дали се прави, да има годишна оценка за дейността на избраните от народа управници и резултатите да се публикуват. Системата за оценка може да бъде дори по-сложна, тъй като съвременните средства за масова комуникация го позволяват.
Вчера предложих "да има годишна оценка за дейността на избраните от народа управници и резултатите да се публикуват". Тази сутрин в Би Ти Ви бе изказано мнение (не разбрах името на събеседника) народът да има право да отзовава своите избранници. Наистина, толкова ли е трудно да се променят правилата за управление на нашата държава?! Разсъждавам така: щом аз, който следи политическото и икономическото развитие на страната за лична информация, без да съм в състояние да се намеся компетентно в събитията, стигам до идеята, че е възможна промяна, защо професионалните политолози не се заемат с тази абсолютно необходима задача?! Нашият интелектуален елит измежду по-младите историци, юристи, социолози, политолози и хора с други подходящи специалности, подкрепен от Служебното правителство, би могъл да направи допитване до населението в рамките на десетина дни, след което предложенията да бъдат обобщени и съобразени най-общо със законодателството у нас, за да бъдат "изковани" онези правила (не изключвам тяхното усъвършенстване в течение на времето), с които народът наистина ще може да контролира своите избранници. Благодаря Ви, г-н Сукарев, че със своите няколко постинга по темата, ме накарахте да повярвам, че народът МОЖЕ да вземе съдбата си в свои ръце и да опъва ушите, образно казано, на тези свои синове и дъщери, които получават издръжка, за да пустословят и насаждат омраза в Парламента или въртят някакви далавери.
цитирай
