Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2012 15:56 - Една експедиция в България, Гърция и Турция, впечатления и исторически разсъждения
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1429 Коментари: 0 Гласове:
2



 100 - годишнината от Балканската война ознаменувахе с експедиция на колеги от музея, следвайки стъпките на най-известното пловдивско военно поделение - Девети Пловдивски на нейно царско величество Клементина пехотен полк. Не че другите поделения, дислоцирани в града, не заслужават подобно отношение, напротив, но този полк наистина през годините е станал една от местните исторически емблеми на Пловдив, пък и за него и бойния му път се знае най-много. Всъщност всички останали пехотни полкове от Пловдив и близките Асеновград, Карлово, Пазарджик са част от Втора пехотна тракийска дивизия и общо взето през всички войни се сражават по едни и и същи места. По-друго е положението с пловдивските Трети артилерийски и Трети кавалерийски полк, ама на мен принципно пехотата си ми е на сърце, така че с тях няма да се занимавам. Бързам да кажа, че с това изявление не искам да пренебрегна усилията на нито един български войн, рискувал или отдал  живота си за Отечеството във войните за национално обединение. Поклон пред всички тях! 
През първата Балканска война 9 полк общо взето има късмет, защото се сражава в Родопите, т. е. далеч от най-мащабните и кръвопролитни сражения в Източна Тракия. Въпреки това усилията на войните от него не трябва да се подценяват, защото става въпрос за сражения в трудно проходими планински области и ако командването на турските войски (които никак не са били малобройни в Родопите, а възлизат поне на толкова, колкото и българските) е било по-далновидно, жертвите, понесени от полка, биха били многократно по-големи. Всъщност за двете балкански война 9 полк дава 206 убити и починали (от общо около 4900 души л. с.), като по мои впечатления, без обаче да съм правил специална проверка, повечето падат във втората - Междусъюзническата война.
Има и друг твърде съществен въпрос при овладяването на Родопите и с него много се спекулира - участието и неучастието във военните действия на българското мохамеданско население и отношението на българските военни формирования, цивилни власти и изобщо на българите християни към него. Напоследък се нароиха писания за зверства и издевателства на българските войски. Много неприятната глупост, допусната от тогавашната власт, да се наложи насилствено християнството над българите мохамедани също налива вода в мелницата на хората, организациите и държавите, които ги тиражират.
Без да се отрича обаче наличието на случаи на насилия, грабежи и палежи, трябва да се каже, че те в никакъв случай не са многобройни, а става въпрос за инциденти. Било е война, в армията се срещат всякакви хора, включително и такива, подвластни на тъмни и низки страсти. Всеки, ходил в казарма, знае какви са основните мисли в главата на един войник. Много често дори в собствена страна може да се стигне до инциденти с войници, които се напиват, бият, бягат от казармата и влизат в конфликт с цивилното население, а какво остава във военно време? През Балканската война обаче командването е предприемало строги мерки срещу подобни прояви, каквито (пак подчертавам) огромната част от българските войници не са извършвали. Освен това има множество свидетелства за пасивното поведение на българите мюсюлмани срещу настъпващите български войски (въпреки че им е било раздадено оръжие) - много повече от тези за въоръжена съпротива, каквито също е не са малко и са били напълно логични заради дейната официална държавна и религиозна турска пропаганда сред тях и пълното отсъствие на българска такава. На практика се създава един несъществуващ проблем и това задължително трябва да се знае. По никакъв начин не трябва да се оневиняват виновници за допуснати изстъпления, както и за насилствената християнизация, не трябва да се премълчава обаче и че например в Златоградско тази християнизация е била по инициатива на местното население. Въобще макар и след столетия в началото на ХХ век българският корен е бил достатъчно жив у родопското помашко население и това проличава най-ясно 25 години след Балканската война, когато изцяло в техните собствени среди се заражда и развива дружеството "Родина", разтурено след 9 септември пак от българските власти, които по този начин доказват за пораден път, че без значение на партиите и идеологиите си те са крайно непоследователни, недалновидни и дори незапознати с това, което се нарича националае интерес.
Увлякох се, но без тази предистория няма как да се разбере правилно по-голяма част от писаното, което следва. Всъщност - да се разбере правилно, това което аз имам предвид. Иначе, ясно е, всеки ще интерпретира прочетеното както и откъдето си знае. Това, от една страна, е нормална функция на писания текст, предназначен за широка публика, а от друга, точно блоговото пространство предлага едно по-критично и дори понякога агресивно отношение с възможността да си на само четящ четящ, а и пишещ и да влезеш в бърза обратна връзка с автора на съответния материал.
Малко се позадълбочих в теорията, ама какво да се прави - професионално изкривяване!
Горките Родопи и горкото родопско население, особено това, останало в българската им част! Това е първото, което искам да споделя, след като обиколихме местата в България и Гърция през които преди 100 години са преминали славните клементинци. Тази невероятно красива планина и земя пустее и се обезлюдява от липсата на поминък, а преди 100 години е била пълна с живот - с многолюдни села и махали в които във всяка къща е пъплела многобройна челяд, с млади хора. И с огромни стада, които в летните жеги са пасяли по прохладните високи места в сърцето на планината, а зиме край Бяло море - поминък, криещ корените си от дълбока древност. На всичко това и още много други богати възможности, надежди и човешки съдби, на цял национален идеал, слага край българската политическа класа во главе с цар Фердинанд. Защото макар безспорно Фердинанд да е основният виновник и престъпник, останалите политици също са отговорни. Със своя кариеризъм, нагаждачество и лакейско блюдолизничене те дават възможност на иначе ограниченият от конституцията монарх да си прави с тях каквото си иска и да ги превърне в послушни паленца. В съдбовен момент се проявяват типично български слабости - важни негативни особености на националния ни характер - особено това, което проф. Николай Генчев определя като мегаломания. Не е само Фердинанд завладян от блясъка на Цариград и богатствата на Солунската митница. След шеметните победи на българския войник всички ръководни съсловия са замаяни от тях - освен политици това е и намалка част от интелигенцията, от висшите офицери, че дори и от простия народ. Това, което се случва, е добре известно и няма да го припомням в подробности. Ще кажа само, че показваме и едно друга наша негативна, при това стара, народопсихологическа особеност - прибързаност и скорозрялост. Оказва се, че 35 години политическа самостоятелност са прекалено малко време, за да се изгради мъдра, далновидна и спокойно действаща с приемственост и увереност във приоритетите политическа класа. Просто сме били прекалено наивни, даже глупави. Това личи още от дипломатическата подготовка на Първата балканска война, да не говорим за пропуските и обстоятелствата, довели до започването на втората. Лошото е, че с протичащите в новата ни история през няколко десетилетия чистки из политическата класа и интелигенцията тази наивност и недалновидност продължава да тегне като воденичен камък на шиите ни и да предопределя българските съдбини цяло столетие по-късно и още кой знае докога.
Споменах за липсата на пропаганда от страна на нашите правителства сред българите мохамедани, ако такава имаше Родопите щяха да бъдат завзети много по бързо, с по-малко сили и тогава повече български войници щяха да бъдат отправени към Одрин, Чаталджа или Македония и вероятно събитията биха се стекли другояче. Ако...
Но то адекватно отношение и действия българското правителство не е проявявало към останалите под османска власт българи християни  с ясно българско сазнание в Македония и Източна и Западна Тракия  (За Родопите да не говорим!), та камо ли към помаците е можело да се очаква, към които самите българи християни се отнасят пренебрежително и подигравателно в много случаи и до днес, а тогава, верни на старинните религиозни предразсъдъци, често дори не са ги считали за българи и са ги наричали "турци." Как при това положение самите помаци да се чувстват българи? За съжаление подобно е и настоящото положение.
Изобщо първо започнах с разсъжденията, а оставих впечатленията за по-нататък. И понеже този постинг стана вече твърде дълъг, СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 246234
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 236
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031