Постинг
31.01.2012 20:18 -
В памет на един приятел...
Днес разбрах, че е починал тази сутрин. Не съм го виждал от десетилетие, но той беляза младостта ми с такива ярки спомени... И мъката дойде...
Не мога да плача за него. Иска ми се, но не му подхожда някак. Ще си налея едно в негова памет и ще му отсипя. Не, няма да е едно! Ще го направя, макар че точно пиенето го завлече в гроба.
Името му е Калин. Трудно ми е да говоря за него в минало време. Всички обаче го наричат Фашиста. Защо? Не съм сигурен, но определено поне отчасти отговорът е, че той беше див, лош, дори зъл, неприемлив за повечето хора, пияница, побойник, женкар. Беше върл металист, носеше косата си дълга до кръста и понеже беше рус с грамадни облещени сини очи, прякорът му отиваше още повече; пък и знае ли човек, може би тези антропологични белези също бяха допринесли за него. Всъщност какво ли значение пък има това. Имаше сребърни пръстени с черепи кости и рога на всички пръсти на ръцете си. Обеци, пиърсинги, козя брадичка и предизвикателна усмивка.
Вече го няма. Но съм сигурен, че той не живя напразно. Че много хора, като мен, си го спомнят с добро и хубаво. Че свързват част от най-веселите си, шеметни и диви изживявания с него и споменът за него.
Няма да те забравя, приятелю! Ще нося в сърцето и паметта си всички весели и приятни, изживяни съвместно, моменти. За съжаление, голяма част от тях са останали в безпаметността, но въпреки това беше весело. Пак ще се срещнем!
Не мога да плача за него. Иска ми се, но не му подхожда някак. Ще си налея едно в негова памет и ще му отсипя. Не, няма да е едно! Ще го направя, макар че точно пиенето го завлече в гроба.
Името му е Калин. Трудно ми е да говоря за него в минало време. Всички обаче го наричат Фашиста. Защо? Не съм сигурен, но определено поне отчасти отговорът е, че той беше див, лош, дори зъл, неприемлив за повечето хора, пияница, побойник, женкар. Беше върл металист, носеше косата си дълга до кръста и понеже беше рус с грамадни облещени сини очи, прякорът му отиваше още повече; пък и знае ли човек, може би тези антропологични белези също бяха допринесли за него. Всъщност какво ли значение пък има това. Имаше сребърни пръстени с черепи кости и рога на всички пръсти на ръцете си. Обеци, пиърсинги, козя брадичка и предизвикателна усмивка.
Вече го няма. Но съм сигурен, че той не живя напразно. Че много хора, като мен, си го спомнят с добро и хубаво. Че свързват част от най-веселите си, шеметни и диви изживявания с него и споменът за него.
Няма да те забравя, приятелю! Ще нося в сърцето и паметта си всички весели и приятни, изживяни съвместно, моменти. За съжаление, голяма част от тях са останали в безпаметността, но въпреки това беше весело. Пак ще се срещнем!
Клюката ни за Калин публикувана в „Шоу“
Ай ем българче фром Кричим ( Калин Нико...
Калин Врачански още сънува бомбите на Ан...
Ай ем българче фром Кричим ( Калин Нико...
Калин Врачански още сънува бомбите на Ан...
Следващ постинг
Предишен постинг
