Понеже в писмото са посочени организации и автори, сега си направих труда да проверя какво става с тях. Не се учудих особено, разбирайки, че организациите вече не съществуват. Оказа се и, че председателят на Историко-филологическото дружество - Венцеслав Бъчваров е покойник. Вечна му памет! Поне си отговорих на въпроса откъде ми е познато името му, защото всеки ден минавам покрай негов некролог на път за работа и често се чудех. Аз съм си такъв - чета некролози - ама те сигурно затова и се слагат, за да ги чете някой.
Ето го и писмото:
ДО
Г-Н ВЕНЦЕСЛАВ БЪЧВАРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ПЛОВДИВСКО ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
И
Г-Н НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СДРУЖЕНИЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ПЛОВДИВ
Уважаеми господа,
Разбираме Вашата загриженост към историята и патриотичното възпитание на нашия народ. Историческата истина за каквото и да било събитие или процес обаче не се разкрива с информационна кампания, а с цената на задълбочено проучване. Отдавна се приема, че поради идеологически причини от близкото минало българската история е представяна и интерпретирана погрешно, но това не е точно така. В нашата страна интересът към средновековието е много силен и в тази област от дълги години има приемственост между ерудирани специалисти, които каквато и да е била политическата конюнктура са работили в съответствие с най-високите изисквания. Вече повече от 15 години българските учени са свободни от идеологически спънки и въпреки това “историческата истина” за произхода на българите не е разкрита, а съществуват само различни теории. Всяка от тях има своите основания, но и няма възможност да вземе категоричен превес над останалите. При това за отбелязване е, че повечето отдавна вече са изказани и сега обикновено се преповтарят, макар и допълнени и дообогатени. Самата същност на хуманитаристиката обаче е такава, че универсални истини в диалектиката на народо, езиково и расово формиращите процеси рядко се откриват. Обикновено налице са множество противоречия и именно затова един предпочита едно обяснение, а друг друго. Научно-изследователската етика допуска мирното съжителство на тези гледища на високоинтелектуално ниво, далеч от националистически и идеологически спекулации.
Това, което вие наричате истина и неистина са само научни теории. Тюрко-алтайската теория, защото тюркска не съществува, и сега има своите привърженици и то сред най-сериозните български изследователи, в чиято добросъвестност никой няма основание да се усъмни.
Една от най-големите спекулации, които могат да бъдат правени с историческото минало и търсенето на “истината” или по-скоро обяснението за него, е експонирането му върху виждания и процеси от съвременността. Индоевропейската прародина, като оставим настрана спорните въпроси около нейната локализация, въобще не се препокрива с нашите съвременни представи за европейския континент. Индоевропейският език не може да даде сигурно обяснение за произхода на древните българи, понеже паралелите са твърде неясни и спорни, а трудно може да се установи дали става въпрос за славянско, иранско, тракийско, евентуално българско или друго влияние при разглеждане на отделни въпроси.
Най-малко някоя от теориите за произход на българите е изиграла роля за “окастрянето” на българските земи. То е следствие от обективно натрупване на различни обстоятелства и субективни грешки на тогавашните ни политически ръководители. “Тюркската теория” под името “хуно-българска”се утвърждавава след излизането на том първи, част първа от капиталния труд на проф. В. Златарски “История на българската държава през средните векове”, което става през 1918 г., т. е., когато крахът на българското национално обединение вече е факт.
Това, което се разпространява от сръбски и македонски “учени” ще се разпространява каквото и да се възприеме за историческа истина и да се напише в нашите учебници. Тук различията са на съвсем друга основа и тези белетристи без никакви угризения отричат даже много по-очевидни истини, защото обслужват политическа, а не научна кауза.
За използването на титлата “цар” за владетели, управлявали преди втората половина на ІХ век е ясно, че това ще се възприеме трудно и ще породи много недоразумения. Владетелят Крум, който Вие специално засягате във Вашето изложение, както е известно в домашни извори е наречен κανασγβιγι. Тази титла трудно може да се интерпретира като “цар” или “княз”, въпреки известната звукова близост с последната. Все по-голям е броят на мненията, че употребата на титлата “хан” за владетелите до покръстването трябва да се преразгледа, но и е ясно, че това е твърде проблемен въпрос и неговото еднозначно разрешаване е все още далеч.
Титлите на ахейските и тракийските царе, с които Вие правите аналог, са достигнали до нас на старогръцки като “βασιλευς”, а на български тази дума се превежда с “цар”. Подобно е положението и с библейските царе. Известно е, че Светото писание е преведено на старобългарски именно от старогръцки език и там очевидно е използвана същата титла.
Въпросът с преразглеждането на титулатурата на българските владетели трябва да се отнесе към най-авторитетите научни звена в страната и по-специално Института по история при БАН. Той наистина подлежи на научна дискусия, но това може да стане само на официално държавно ниво, а не на регионално и следователно не е от нашата компетенция.
Разбира се, ние се радваме, че има хора като вас които искат да предизвикат дискусия по въпроси, свързани с нашето историческо минало, което очевидно не е породено от суета, а от дълбоки родолюбиви чувства.
