Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2011 21:39 - Антисветовнокризисно
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 913 Коментари: 0 Гласове:
2



 Случващата се с нас и около нас Световна икономическа криза е явление с толкова дълбоки последици, че ние, като съвременници,  особено когато то ни шиба през лицата, едва ли имаме много време и желание да се замислим около предпоставките, причините и тежестта на последствията. Но тъй като, както обичам да повтарям, човек е преди всичко и по дефиниция, и на теория, и дори нерядко на практика мислещо и разумно същество, наскоро неволно, без да го желая, разсъждавах дълго върху въпроси от този кръг, а някои от разсъжденията си даже сънувах. Изкушен съм да кажа, че аз съм малко нещо специалист по част от материята, защото от няколко години водя лекции и упражнения по стопанска история, така че, волю-неволю, използвам познанията си, но не като човек, който иска да парадира и да „блесне” с тях, а по-скоро като добър плувец, попаднал в мъртво вълнение, срещу което е безсилен. В такива моменти човек разбира, че има неща, които са по-силни от него дори в области, в които е доказал познанията, силите и уменията си.

И до ден днешен икономистите спорят около главните причини за най-мащабните икономически кризи, а също и относно начините за тяхното преодоляване. На практика излиза, че цялата научноикономическа мисъл е неспособна да даде изчерпателно обяснение и да предложи надеждна рецепта за проблеми, касаещи огромен процент от цялото човечество.  Аз така и така не съм икономист, но като историк мога да вникна назад във времето и да обърна внимание на важни неща си неща, които биха останали встрани от погледа на иконмиста анализатор.

Именно затова ще се съсредоточа върху това какъв е моят извод от вихрещите се процеси на криза, рецесия, депресия и пр. както в глобален, така и в нашенски мащаб.

Без значение какво е предизвикало кризата, задължително трябва да се вземат мерки, такива кризи повече да не се допускат. Хахахахахаха! Ще каже някой. Много оригинално! Как ли досега никой не се е сетил?!  Нямам предвид, че аз съм първият, достигнал до подобно „прозрение”, разбира се! Просто искам да започна по-отдалеч да търся причините за кризата. Моето обяснение прилича малко на поговорката „Да изгориш юргана заради бълхата”, но мисля че в него има доста повече здрав смисъл. Какво породи кризата? Замисляли ли сте се? Изпразнените от финансово съдържание ипотеки в САЩ, безогледното кредитиране, мащабните борсови спекулации. Да, разбира се. Всичко това причини многобройни фалити и безработица, намалявяне на заплати и оттам  свиване на масовото потребление, което е основният двигател на съвременния икономически растеж. Но, както заявих, аз искам да започна по-отдалеч.

Маркс и Енгелс съвсем идиотски бяха тотално отречени у нас след 10 ноември 1989 г. както от хора, които едва ли някога са ги и чели, така и от мастити учени, склонни да се нагаждат, т. е. да се пребоядисват. Научните теории за развитието на историческия и икономическия процес в световен мащаб на т. нар. Класици сякаш потънаха в забвение. Естествено тези теории не са непоклатими, самият живот доказа това, но Маркс и Енгелс са просто учени и мислещи хора, а не медиуми. Освен това те умрели далеч преди края на ХІХ век, когато даже капитализмът не е достигнал зрялата си фаза. Да не говорим, че двамата философи наблягат на обстоятелството, че социалистическо общество може да бъде изградено само в най-напредналите капиталистически страни. По-късно техните теории са преработени от чичко Ленин и тогава настъпва бъркотията. Но, както се казва, това е друга тема...

Та Маркс и Енгелс правят едно забележително наблюдение – установяват, че икономическите кризи през известни периоди са нещо типично, дори задължително за функциониращите капиталистически икономики. Всичко това, помоему, се обуславя от фактора, наречен световна икономика. Икономически кризи е имало откакто свят светува. Допреди обвързването на средствата за производство, пазарите и производителните сили по целия свят в един общ механизъм, т. е. допреди Великите географски открития, които установяват търговски връзки между всички населени с хора континенти, и навлизането на човечеството, или поне на водещите общества в индустриалната епоха, обаче тези кризи са от локален характер и са резултат или от природни бедствия или от войни. През втората половина на ХІХ и началото на век Европа и Америка са засегнати от икономически кризи от съвсем друг тип. Те не са свързани пряко с посочените предпоставки, а зависят много повече от пазарни и стопански фактори. Eстествено  при никое негативно икономическо положение не могат да се изключат вредите, нанесени от лошата реколта, например, или от военни действия, много често факторите са многобройни и сложно преплетени, но имам предвид водещите то тях. Та в посочения период вече се открояват други – неприродни и невоенни. Първата криза от нов тип, Голямата депресия, разтърсва света след Първата световна война, а това е вече, когато светът значително се е глобализирал, макар и в мащаби твърде далечни от съвременните. Все пак обаче има една съществена разлика – все още е твърде силна либералната икономическа политика, формулирана с френския израз  laissez-faire. Неограничаваните от никого и нищо обаче производства и капиталовложения претърпяват пълен крах и оттогава нататък държавната регулация се пръвръща в задължително правило, като обача така и не е намерена универсалното и оптимално съотношение. По този начин, макар и да е пресилено да се обвиняват правителствата на водещите в стопанско отношение държави за появата и разгарянето на настоящата стопанска криза, очевдно е, че те  носят отговорност най-малкото за ненавременните и неправилно реакции, резултат от които е дори задълбочаване на кризисните процеси. Пример? Преди две години САЩ наляха стотици милиарди държавни средства в частни финансови дружества, основни играчи на капиталовите пазари. Успехът беше в най-добрия случай кратковременен, а в настоящия момент държавата е изправена пред фалит и фактическата невъзможност да издържа собствените си органи, институции и служители, в това число най-уязвимите социални слоеве.

Според мен напълно очевидно е, че днешните правителства са неадекватни и просто изчакват естественото отминаване на кризисните процеси. Това обаче противоречи на човешката природа да се бори и противостои на обективните явления, които се явяват в разрез с нейните собствени интереси.

Един единствен начин има, мисля аз, да противостроим на кризисните процеси и той е следният: Назад към природата! По-тясна близост с натуралната икономика. Докато сме имали тази близост, ние, българите, сме преживели владичества, нашествия, епидемии, войни и какви ли не други катаклизми в многовековната си история. Човекът рожба на новите цивилизационни достижения е прекалено крехък и праволинеен, той се чувства в небрано лозе, ако му се случи нещо непредвидено, което да изкара от релси подреденото му ежедневие. Какво можем да направим, ако докато сме на път ни се скъса ремъкът на водната помпа, а се намирам в такъв участък от пътя, където мобилните телефони нямат обхват. Ще бъдем безпомощни – под капака на новите автомобили всичко е капсуловано и навсякъде има знаци „Не пипай!”. Електрониката и компютрите отдавна са изместили основните механични  принципи и способи. Ако обаче това се беше случило на баща ви с москвича преди четвърт век, тогава той просто щеше да накара майка ви, която се опитва безуспешно до потуши неспирния ви рев, да си свали чорапогащника, щеше да го монтира на мястото на ремъка и отново да подкара копача.

Ясно ли се изразявам? Искам да кажа, че  е отминало времето, когато хората са се справяли сами, и сега всички разчитаме на някой или нещо друго, а не на самите себе си. Назад към натуралното стопанство! Напред към бурканите, туршиите, лехите, засети с домати, лук, чесън и картофи; към прасето в кочината, овошките, лозето, кокошките в курника и стоката в кошарата. Обживят ли се селата край на световните икономически кризи, или поне те няма да ни засягат дотолкова. Модернизацията е хубаво нещо, но не трябва да се стига до крайностите, които ни отдалечават от Майката природа. Необходимо е да намерим златната среда. Едва ли е много трудно, а и в случая нашата изостаналост е положително обстоятелство. Ако го използваме както трябва, то може да се превърне в безценен капитал.  




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 247023
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 236
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031