Постинг
19.05.2011 13:45 -
Куту змей!
Катаджии забелязват подозрително движеща се на зиг-заг кола и вдигат стоп-палката. Водачът отбива встрани, спира, загася двигателя, но не излиза. Полицаите се приближават. Навън е тъмно и водачът в колата не се вижда добре. След като изчакват няколко секунди безрезултатно спрелият да се покаже на прозореца, единият полицай отваря вратата от външната страна. За огромна изненада човекът отвътре се килва в безпомощно състояние в краката им.
-А! Ама ти си много пиян бе! - Възкликнал изненадан полицаят.
-Куту змей! - изфъфлил шофьорът, без изобщо да опита да отрече.
Помня, че когато ми разказаха този виц преди 16-17 години, се смях изключително много. Оттогава този "куту змей" задълго и трайно влезе в речника ми и аз непрекъснато, с повод и без повод, го повтарях.
Беше във Велико Търново през 1996 г. някъде по това време на годината. Играеше се финал за някоя от тогава съществуващите Купа на УЕФА или КНК. Бяхме се събрали в дома на един приятел да гледаме мача компания от пет-шест души. Всички бяхме студенти в един курс и група и всички с изключение на домакина не бяхме търновци - живеехме повечето на квартира и един на общежитие. Изгледахме мача, пийнахме доста и си тръгнахме. Излизайки навън обаче ни обзе купонджийско настроение, приятелят от общежитието се сети, че една живееща там наша колежка имала рожден ден и единодушно решихме да я посетим. Тръгнахме пеш и вървяхме доста, защото студентските общежития - бл. 1 и 2 на ВТУ се намират на не по малко от 2 километра от центъра на града, пък ние не бяхме в центъра, а в района на Спортната зала. На всичко минахме и по някакъв път, който уж бил по кратък. Излязохме извън града и поехме по шосето за Варна, вървяхме, вървяхме, а от общежития ни следа. По едно време видяхме табела "Велико Търново 5 км", което хем ни озадачи, хем ни разсмя и спукахме от бъзици предложилия да минем по въпросния маршрут. В крайна сметка стигнахме и напълно неканени се натресохме на рожденния ден. Връчихме на рожденичката букет от клони и листа, които някой се сети да откъснем, докато минавахме през една гора, и се нахвърлихме върху яденето и пиенето. Естествено, напихме се още повече и започнахме да правим простотии. Гостите, които бяха приятели на рожденичката ни гледаха накриво, но не смееха да кажат нищо, защото всеки един от компанията ни беше с габарити на боксьори от тежка и супертежка категория, пък за гламавостта ни да не говорим. След като изядохме и изпихме всичко, се оттеглихме в стаята на приятеля ни, който живееше в общежитието. Стана ясно че трябва да останем за през нощта там. Вече беше много късно, на другия ден имахме лекции в ректората, разположен наблизо, та нямаше за кога да се връщаме по квартирите, далеч в града. Нямаше къде да се спи, пък не ни се и спеше. Като нахлухме в стаята на приятелят ни, естествено съквартирантите му се събудиха, но и те нямаше как да възразят открито срещу нашето присъствие. Не помня вече какво точно правихме дали играхме карти, слушахме музика или нещо друго, но по едно време отнякъде ни попаднаха черни фулмастри на единия от съквартирантите. Веднага всеки се зае да пише или рисува по стените имената на любимите си отбори, състави и каквото друго се сети. За нула време приятелите ми орисуваха стените на стаята и се преместиха в коридора. Аз обаче се заех да рисувам нещо по-задълбочено, силно вдъхновен от всичко преживяно за вечерта. По дължината на почти цялата стена изрисувах голям змей с люспи и крила, разтворена уста, пълна с разкривени зъби и остри нокти. Естествено, понеже не съм особено добър с рисуването всичко това имаше изключително комичен вид, а като за капак отгоре, над змея добавих следния надпис на пловдивски жаргон: Моу мий густу! Пиян съм куту змей!
Вече беше сутрин. Ние рисувахме, слушахме силно музика, куфеехме и крещяхме. Това нямаше как да не привлече внимание и на вратата се появиха дежурната портиерка с домакинката. Докато се усетим, те влязоха в стаята и видяха моето впечетляващо творение, заедно с надписите на всички останали. Разбира се, аз обрах точките, защото всеки е виждал надписи от рода на "Левски", "Arsenal", "WASP", "Metalica" и пр. Но змей!?
Приятелят от общежитието беше заплашен от изгонване, ако не заплати боядисването на стаята, или ако не я пребоядиса сам. Естествено ние му помогнахме и това беше краят на змея. Тогава още нямаше цифрова фотография и змеят си остана недокументиран, но за краткият си живот той се бе превърнал в истинска атракция и хора от близки и далечни стаи в общежитията се стичаха да го видят.
Така остана само споменът и смехът който ме напушва, винаги когато се сетя за този случай.
Иначе под няколко пласта боя в стая на първия етаж на блок 1 от студентските общежития на ВТУ и до ден днешен лежат останките на един странен змей.
-А! Ама ти си много пиян бе! - Възкликнал изненадан полицаят.
-Куту змей! - изфъфлил шофьорът, без изобщо да опита да отрече.
Помня, че когато ми разказаха този виц преди 16-17 години, се смях изключително много. Оттогава този "куту змей" задълго и трайно влезе в речника ми и аз непрекъснато, с повод и без повод, го повтарях.
Беше във Велико Търново през 1996 г. някъде по това време на годината. Играеше се финал за някоя от тогава съществуващите Купа на УЕФА или КНК. Бяхме се събрали в дома на един приятел да гледаме мача компания от пет-шест души. Всички бяхме студенти в един курс и група и всички с изключение на домакина не бяхме търновци - живеехме повечето на квартира и един на общежитие. Изгледахме мача, пийнахме доста и си тръгнахме. Излизайки навън обаче ни обзе купонджийско настроение, приятелят от общежитието се сети, че една живееща там наша колежка имала рожден ден и единодушно решихме да я посетим. Тръгнахме пеш и вървяхме доста, защото студентските общежития - бл. 1 и 2 на ВТУ се намират на не по малко от 2 километра от центъра на града, пък ние не бяхме в центъра, а в района на Спортната зала. На всичко минахме и по някакъв път, който уж бил по кратък. Излязохме извън града и поехме по шосето за Варна, вървяхме, вървяхме, а от общежития ни следа. По едно време видяхме табела "Велико Търново 5 км", което хем ни озадачи, хем ни разсмя и спукахме от бъзици предложилия да минем по въпросния маршрут. В крайна сметка стигнахме и напълно неканени се натресохме на рожденния ден. Връчихме на рожденичката букет от клони и листа, които някой се сети да откъснем, докато минавахме през една гора, и се нахвърлихме върху яденето и пиенето. Естествено, напихме се още повече и започнахме да правим простотии. Гостите, които бяха приятели на рожденичката ни гледаха накриво, но не смееха да кажат нищо, защото всеки един от компанията ни беше с габарити на боксьори от тежка и супертежка категория, пък за гламавостта ни да не говорим. След като изядохме и изпихме всичко, се оттеглихме в стаята на приятеля ни, който живееше в общежитието. Стана ясно че трябва да останем за през нощта там. Вече беше много късно, на другия ден имахме лекции в ректората, разположен наблизо, та нямаше за кога да се връщаме по квартирите, далеч в града. Нямаше къде да се спи, пък не ни се и спеше. Като нахлухме в стаята на приятелят ни, естествено съквартирантите му се събудиха, но и те нямаше как да възразят открито срещу нашето присъствие. Не помня вече какво точно правихме дали играхме карти, слушахме музика или нещо друго, но по едно време отнякъде ни попаднаха черни фулмастри на единия от съквартирантите. Веднага всеки се зае да пише или рисува по стените имената на любимите си отбори, състави и каквото друго се сети. За нула време приятелите ми орисуваха стените на стаята и се преместиха в коридора. Аз обаче се заех да рисувам нещо по-задълбочено, силно вдъхновен от всичко преживяно за вечерта. По дължината на почти цялата стена изрисувах голям змей с люспи и крила, разтворена уста, пълна с разкривени зъби и остри нокти. Естествено, понеже не съм особено добър с рисуването всичко това имаше изключително комичен вид, а като за капак отгоре, над змея добавих следния надпис на пловдивски жаргон: Моу мий густу! Пиян съм куту змей!
Вече беше сутрин. Ние рисувахме, слушахме силно музика, куфеехме и крещяхме. Това нямаше как да не привлече внимание и на вратата се появиха дежурната портиерка с домакинката. Докато се усетим, те влязоха в стаята и видяха моето впечетляващо творение, заедно с надписите на всички останали. Разбира се, аз обрах точките, защото всеки е виждал надписи от рода на "Левски", "Arsenal", "WASP", "Metalica" и пр. Но змей!?
Приятелят от общежитието беше заплашен от изгонване, ако не заплати боядисването на стаята, или ако не я пребоядиса сам. Естествено ние му помогнахме и това беше краят на змея. Тогава още нямаше цифрова фотография и змеят си остана недокументиран, но за краткият си живот той се бе превърнал в истинска атракция и хора от близки и далечни стаи в общежитията се стичаха да го видят.
Така остана само споменът и смехът който ме напушва, винаги когато се сетя за този случай.
Иначе под няколко пласта боя в стая на първия етаж на блок 1 от студентските общежития на ВТУ и до ден днешен лежат останките на един странен змей.
