Трябва ли да се отказваме от националните си идеали заради грубата и отрезвяваща политическа реалност?
Трябва ли да седим да ръкопляскаме и да се радваме на двама недорасли тиквеници, които си правят шоуто и парите, и пред милионна аудитория говорят, че езикът в република Македония е различен и отдалечен от българския; че македонски език не само съществува, но и че той има свои особености и колорит, които го отдалечават от българския.
Протестирам срещу всичко това!
Земята, в която лежат костите на толкова загинали за българщината и България хора, която съхранява огромна част от българските исторически паметници, която векове след османското иго продължава да пъшка под натиска на чуждо господство (а това е господството на сърбоманската и проюгославска инетлигенция и върхушка), заслужава много по-сериозно отношение от българите, пък макар и в шоупрограми.
Целият български народ става свидетел на катавечерните делнични изяви на Иванчо и Андрейчо, които много държат да изразят колорита на „македонския език” и то точно чрез показване на имплантирани (при това никак небезболезнено) сърбизми в говорения от македонските българи език.
Доколкто ми е известно двамата водещи нито са глупави, нито са неродолюбиво настроени. Следователно те или са се увлякли, самовлюбили и самозабравили, или просто си гледат бизнеса. Възможно е и друго: чрез включването в шоуто и кастингите на македонски българи те да целят едно бавно и постепенно отваряне на Вардарска Македония към българската култура и българския шоубизнес. Ако това е целта им, разбира се, е похвално, но все пак българската кауза трябва да бъде по-последователно защитавана.
Живеем в ХХІ не в ХІХ век, но все пак си мисля и че хората, които са представители на една нация и са отговорни за развитието на нейната култура, трябва да имат съзнание за тяхното развитие в бъдещето (при това възходящо). За съжаление това в България не е така. В предаването Мюзик айдъл 3 станахме свидетели на изказвания на български творци и продуценти – все хора, имащи тежест да дадат тласък и направление на съвременното ни културно развитие – които не само че правят разграничение между българи и македонци, но някои дори потърсиха и противопоставяне между тях. Това поведение почти никой не намери за неуместно. Сал една Мира Нейнска се осмели да каже, че българите и мекедонците са един народ, но всуе...
Членовете на журито и други гости, които парираха противопоставянето, обикновено наблягаха върху универсалността на изкуството и несъстоятелността то да бъде поставяно в етнически рамки, но през това поведение и говорене ясно прозираше убедеността, че уви – българите и македонците са различни народи.
Уважаеми дами и господа, които изразявате становища за българи и македонци или техните държави по каквато и да било тема, никога не забравяйте кои сте и откъде сте произлезли. Не забравяйте Светите братя Кирил и Методий, Св. Климент и Св. Наум Охридски, цар Самуил, цар Иван Владислав, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, братя Миладинови, Георги Измирлиев, Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, Екзарх Йосиф, Симеон Радев, Андрей Ляпчев, Иван Михайлов, Димитър Талев, Иван Снегаров, Иван Михайлов и още стотици български държавници, светци, войни, интелектуалци и революционери! Не забравяйте стотиците хиляди бежанци след войните 1912 – 1918, изоставили своите домове, за да живеят в българска държава, чиято кръв тече в нашите вени! Където и каквото да правите, съблюдавайте достойно за името „българин” поведение! Не позволявайте незнанието и безразличието да обземат мислите и действията ви!
Езикът, говорен в Бившата Югославска Република Македония е български. Това е мнението на всеки непредубеден учен славист. За съжаление ефикасната сърбо-югославска политика, съчетана с естественото развитие на говоримия български език през последните няколко десетилетия са направили така, че този говор да става все по трудно разбираем за обикновения съвременен българин. Въпреки това Истината е непоклатима – хората в Република България и Република Македония говорят на един език. Критериите, които определят езика зависят слабо от настъпилите македонския говор изменения. Фонетичната, морфологичната и синтактичната структура – всички белези, които определят граматическата принадлежност на езика – сочат недвусмислено неговия български характер. Вмешателството на сръбските граматици обаче е засегнало най-често използваните думи и изрази. Такива са показателните и някои лични местоимения, различни глаголи и наречия – именно заради тях македонците понякога трудно се разбират. Вместо това казват – ова, вместо също – исто, вместо морам – искам, вместо благодаря – хвала и пр. Като добавим и множеството нарочно поддържани архаизми и широкото използване на чуждици, въпросът допълнително се изяснява. С течение на десетилетията езиците от двете страни на българо-македонската граница се отдалечават все повече и повече, докато накрая, макар и в едно доста далечно бъдеще, те наистина ще станат два различни езика.
За да не допуснем това, ние трябва да имаме коренно различна от сегашната политика към Република Македония и нейните граждани, но въпросът не опира само до политика – касае се също за отношение и начин на мислене, които вече трябва да променим и проявим самите ние, не мимолетно сменящите се управляващи.
На първо място трябва да отстояваме винаги и във всичко българският характер на Македония и Македонците, но като зачитаме тяхната съвременна държавност. Това се отнася както за политиците, така и за обикновените българи. Съвеменните ни отношения с Македония са изпълнени с трагикомичните моменти на нашето предпазливо и уважително, понякога наивно поведение, наподобяващо на родител вечно прощаващ на своето палаво и непослушно дете, готов да понесе всички унижения и присмех, на които то го подлага; а детето – Македония прави точно това. Нека кажем стига на това срамежливо и безпринципно кокетничене. Членството ни в Евросъюза и НАТО е достатъчно добър инструмент Скопие да преразгледа своята антибългарска политика. Необходимо е да се спрат историческите фалшификации, което, разбира се, на този етап е невъзможно, но достатъчно е те да бъдат ограничени, като не се търси историческо противопоставяне между българи и македонци. Останалото трябва да свършат културното и икономическото сътрудничество. Точно тук държавата като държава и ние като граждани трябва да си плюем здраво на ръцете и да се хванем на работа. Създаването на просперираща България с висок жизнен стандарт, която има сериозно културно влияние и целенасочени интереси в тази сфера е най-важното условие. Слаба, раздирана от противоречия и бедна българска държава не е привлекателна за собствените си жители, камо ли за чужденците.
Друг фактор е демографският. Макар че в последно време беше направено немалко за повишаване на раждаемостта, то далеч не е достатъчно. България има жизнена нужда от увеличаване на населението си. Това означава повече работна ръка, действаща осигурителна система, пълни детски градини и училища – т. е. шанс за по голяма възвръщаемост на инвестициите в образованието, които все повече и повече се правят. Българчетата са умни всички го знаем. Ако до десетилетие или две България успее да вдигне естествения си прираст до 0.8 – 1% годишно, това означава че към средата на века ще имаме 10 милиона население в голямата си част младо и жизнеспособно. За да се стигне до това обаче са нужни радикални мерки: Получаване на платено майчинство до навършване на тригодишна възраст на детето в размер поне на две минимални работни заплати. През първата година след раждането майката да взема 90% от месечната си заплата като работеща само ако тази сума е по-висока от две минимални работни заплати. Когато през време на майчинството се роди друго дете за него също да се изплаща майчинство в пълен размер. Детските надбавки да не бъдат по-ниски от половин минимална работна заплата. Жените, които имат три деца да придобиват право на пенсиониране три години по-рано; тези, които имат четири деца – пет години по-рано; тези с пет деца седем години по-рано, а тези с над пет деца след 45 годишна възраст
Факт е – европейците от бялата раса, които са носители на наследството на християнската култура, ценности и историческа памет намаляват. У нас това положение отдавна е трагично, но явно на никой управляващ не му пука особено. На дневен ред са все други въпроси и така, докато не изчезнем. Аз говоря за външна национално отговорна политика, а то вътрешна няма... Нещастен наивник от нещастен народ! Май са си добре македонците като отричат българската си принадлежност!
