Резултатите от преброяването са такива, че изводите са очевадни, затова ще им направя само няколко коментара в регионален план. Като жител на все още (най-много евентуално догодина при тази тенденция) втория по големина град в България, не може да не ми направи впечатление западането на Пловдив. Възходът на градове като Варна и Бургас предвид по-гъвкавите условия за поминък, които предлагат, естествено е ясен, но трябва да се има предвид, че тези възможности си съществуват отпреди, когато Пловдив беше с над 50 хил. души по-многолюден от Варна (за Бургас да не говорим) и в много отношения можеше да се мери дори със столицата. Та искам да кажа, че има нещо сбъркано на регионално ниво като политика, не само в общонационален мащаб. Това добре се илюстрира от възходящото демографско развитие за последните две преброявания на градове като Благоевград и Велико Търново. Понеже през 1995-2000 учих в Търново, а след това поне веднъж годишно посещавам този град, ще му обърна специално внимание. Когато отидох да уча там, се поразих – Старата Асенева столица ми заприлича на село в сравнение с моя роден град. Рядкост бяха новите заведения и магазини с модерен интериор, модата беше с една-две години назад. Имаше значителна разлика в жизнения стандарт, което за мен като беден студент беше добре дошло, защото с парите, които за една вечер в Пловдив по заведения изхарчвах и не ми стигаха за нищо особено, в Търново се прибирах на сутринта преял и препил, но това показваше липсата на поминък и бедността на повечето хора. През следващите години обаче градът се разви значително и сега просто не мога да го позная – магазини, булеварди, кръстовища, просто си личи, че това селище се оживява. Пловдив обратно – тъпче на едно място и дори запада, а градът е сред плодороден селскостопански район, важен транспортен възел и все още е център най-гъсто населената област в страната, ако не броим област София – град. Изводът е ясен – на местно ниво управляващите тук определено не си вършат работата както трябва, за да не казвам по-тежки думи. Не може да не спомена и мое любимо обществено явление, което обозначавам с името софцентрализация. Столицата тунеядства и изсмуква жизнените сокове на цялата провинция не от вчера. Още през комунизма там се полагаха по-специални грижи за богоизбраните столичани – по-високо заплащане – т. нар. столични, по-добре заредени магазини, в които имаше дори банани, а провинциалистите ги виждахме само по Нова година. Забелязал съм дори, че жилищното строителство беше по-качествено и по-удобно, почти нямаше нетоплофициран квартал, да не говорим за безбройните възможности да намериш професионална реализация по заводи, учреждения, министерства и т. н. При всичко това обаче през 1945-1989 се полагаха някакви грижи и за регионите, но нещата крайно ескалираха след 10 ноември. При спад в населението за 10 години с почти 600 хил. населението на столицата се е увеличило с около 200 хил. (http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=132&SSPP2=138). Откъде са дошли всичките тези хора? Естествено че от цялата страна, оставяйки безлюдни цели български региони, в които единственото трудоспособно население с положителен прирастов индекс са циганите. Последните обаче също нямат поминък, а слабата образованост и асоциално поведение, на практика поощрявани от бездействието на властите, ги тласкат направо към криминалния контингент. А уж се провежда политика на децентрализация!? Преброяването обаче опроверга някакви мегаломански прогнози, които масово се спрягаха дори и в медиите, че столицата надхвърля два, дори три милиона души! В настоящия момент в София живеят по-малко от 20% процента от българите, но заради софцентрализацията ние, окаяните провинциалисти, сме длъжни да слушаме през поне 70% от времето за вътрешни новини на националните новинарски емисии по националните телевизии как в София имало дупки по пътищата, как в София са открили нова станция на метрото, как в Столична община дали великденски премии, как председателят на столичният общенски съвет, еди си кой, казал еди си какво; на какви тарифи возят софийските таксита до летището (то тъй и тъй това е почти единственото международно летище в България. Защо ли?); как скинари в трамвая пребили циганин и т. н. и т. н. Не че имам против да се информират хората за всичко това, но според мен провинцията трябва да присъства поне също толкова, а дори и повече, преброяването го показва. Освен броят и съотношението на населението обаче съществуват и фактори като власт, местоположение и оттам тяхната по-голяма обществена тежест. Затова на София се обръща внимание. Просто всичко е там. Дори централата на Български морски флот. Защо например толкова години се влачи проблемът Кремиковци, предприятието работи на загуба и тежи като воденичен камък на държавата? Защото е в София и дава поминък на много столични семейства. Ако беше в Каспичан, например, отдавна щеше да е ликвидирано, както мнго други провинциални промишлени мастодонти от комунистическото минало. Наскоро удивен чух по радиото зам. кметът на столицата по културата, спорта и т. н. как с гордост заяви, че в общината се давали повече пари за култура, отколкото от Министерството на културата, като на всичкото отгоре (аз работя в тази сфера и знам) въпросното министерство дава най-много пари именно на столичните държавни културни учреждения, повечето от които имат национален статут. И това ако не е наглост! Както и да е, тези неща доста удачно могат да се оправят и с политика на местно ниво стига да има управленски капацитет и добро желание, но, за да се промени демографската картина, са необходими спешни и радикални мерки в противен случай след 50 години българите в страната ще са застаряло малцинство, а броят на населението ще се върне около нивото на Освобождението и то само в Княжество България. За това какво ще е след 100 не ми се мисли, но тогава със сигурност и няма да ме има. За след 50 поне се надявам. Аз лично се сблъсках за пръв път с тази перспектива, когато отидох войник. Вече бях висшист и в родната казарма се натъкнах на много интересно явление – огромното количество цигани младежи – те съставляваха подавляващата част от войниците, които не бяха висшисти. Немногото българи със средно или основно образование обикновено бяха такива асоциални тиквеници, че циганите дори бяха за предпочитане. Това беше така, защото по онова време критериите за приемане във ВУЗ вече бяха занижени и всеки, завършил средно образование, без проблем можеше да започне да учи висше и да отложи и дори да отърве казармата, защото беше станало пределно ясно, че наборната военна служба е на доизживяване. През периода от 1989 до 2001, годината когато бях войник, осъзнах, че е пораснало едно ново поколение роми, много от които дори не бяха стъпвали в училище. Това поколение обаче беше жизнено и многобройно, като дори вече беше започнало на свой ред да се възпроизвежда – голяма част от циганетата войници вече бяха женени и имаха деца. При нас българите, повечето висшисти, далеч не беше така. Само един приятел беше женен и когато след една отпуска се върна и ни съобщи, че ще става татко, ние го спукахме от бъзици, че детето не е негово. После аз се ожених, родиха ми се деца, но немалко от приятелите от казармата още или не са семейни, а вече клонят към 40-те; някои имат по едно дете, а много вече не са в България. Всъщност това е типичната картина за всички българи, родени през 60-те, 70-те и 80-те години. Какво трябва да се направи? Ударил е решителният час! Само след десетилетие вече може и да е късно, защото тогава ще дойде ред да се възпроизвеждат родените през 90-те години, което ще задълбочи демографската криза, защото те са най-малобройни. Вместо да се отпускат стотици милиони за подслушване, вместо да се купуват самолети и фрегати, вместо да се строят магистрали, което принципно е хубаво, но все пак по тях трябва да се движи някой, вместо да се поддържа скъпа и неефективна полиция, да се създават нови видове съдилища и да се раздува администрацията всички пари трябва да се насочат към поощряване на раждаемостта, инвестиции в образованието и здравеопазването. Преди време беше приета доста положителната мярка в продължение на 1 г. майката да получава майчинство равно на 90% от заплатата си. Според мен обаче сумата трябва да се получава в съответния размер, само ако е възлиза на повече от 3 минимални р. з. Ако заплащането е по-ниско, тогава да се получава майчинство в размер на 3 минимални р. з. Детските надбавки трябва да са поне по половин мин. р. з. на дете и да се дават на всички. Не би било зле също така едногодишният срок да се увеличи с поне 6 месеца, като майката запази правото на получаване на тези пари до неговото изтичане, дори и да се върне на работа. При сега съществуващото положение след една година доходите на майката значително спадат – 1 м.р.з., сума която тя може да прехвърли на някоя баба, но ако такава липсва, кой ще се навие да й гледа детето за тези мизерни пари? Дете на една година е все още твърде малко, за да се даде на ясли, но на година и половина е друго. При раждане на дете да се получава еднократна помощ и от централната, и от местната власт, и то в значителен размер – не по-малко от 2 хил. лева, като за всяко поредно дете помощта да е по висока с например 10%. Да се дават данъчни облекчения на фирми, които назначават на работа хора с малки деца, а на такива семейства да се отпускат заеми с по-ниски лихви. Родителите на малки деца да имат право на по-дълъг платен годишен отпуск; да пътуват с децата си безплатно по обществения транспорт из цялата страна и с намаление в междуградските превози. Да се изработи законодателство, което стимулира брачността, а не съжителството на семейни начала, това е важно, защото голяма част сега от майките, които имат съжителство и деца, а нямат брак се водят самотни и несправедливо източват пари за социални помощи. Законово и данъчно да се стимулира създаването на обществени и частни фондове с частно управление за поощряване на раждаемостта, пред които може да се кандидатства за допълнително подпомагане. Така може пряко да се стимулира раждаемостта на българите, защото държавата няма как да откажа да изплаща помощи на циганите, но частни финансови институции могат да си дават парите на когото си искат. В тази връзка много може да помогне и Православната църква, която си стои изолирана от проблемите на съвременното общество и младото поколение, доскоро се цепеше на синоди и водеше борба за свещоливници, а сега хвърля различни сензации в медиите. Точно църквата и вярата са били източникът на старите семейни ценности, когато българите са били жезнена и прогресивно възпроизвеждаща се нация. Особено внимание трябва да се обърне понастоящем на семейните двойки, които са във фертилна възраст и имат вече по едно или две деца и не раждат следващо поради финансови причини. С такива хора държавата или споменатите фондове може да сключват някакви договори за финансиране и подпомагане, които да бъдат с продължителност дори докато децата учат висше образование. Сигурен съм, че ако до пет години 50-70 процента от тези двойки се сдобият с 2 и трето дете, демографската криза значително ще се уталожи. За всичко това обаче трябва решимост, съобразителност, гъвкавост и последователна политика. Изобщо като цяло трябва да се работи да се вдигне заплащането в страната. То е нереално ниско и според мен това не е въпрос на постъпления, такива има, а на традиция. Каква е икономиката на Македония, в която заплатите са от два до три пъти по високи. Още по-високи са в Сърбия и Хърватска, където доскоро се водеха войни. В Титова Югославия обаче доходите бяха високи и каквито и катаклизми да се случиха в годините след нея традицията си е нещо упорито. Точно според тези стари традиции в България възнагражденията си останаха ниски, а стана и по-лошо защото спестяванията на хората се стопиха от инфлацията през 90-те години. Призракът на комунизма още виси над главите ни и в това отношение, но оттогава минаха повече от две десетилетия и защо нещата не се промениха сме виновни всички ние. Кой избира хората, които ни управляват? Надежда има, но всяка минута и стотинка трябва да се използват!

<img>http://stomatologclub.ru/uploads/images/00/00/01/2012/01/22/ee0a28.jpg</img>

Клуб стоматологов - это стоматологический сайт нового поколения. Сообщество практикующих врачей стоматологов, студентов стоматологических факультетов и компаний, которые, так или иначе, связаны со стоматологией.
Стоматологический портал дает возможность всем желающим обмениваться знаниями и опытом в стоматологии, узнавать о новых технологиях и новинках, общаться и находить новых друзей и коллег, ну и, конечно же, приятное времяпрепровождение.

<a href="http://stomatologclub.ru/tag/Михаил Соломонов/">соломонов стоматолог</a>

<a href="http://stomatologclub.ru/">стоматологические сайты и порталы</a>

<a href="http://stomatologclub.ru/therapy/2011/06/13/aktivnye-niti-instrumenty-race-dlya-endodontii.html">инструменты race</a>

<a href="http://stomatologclub.ru/blog/education/">конференции по стоматологии</a>