Постинг
06.04.2011 12:55 -
Пушене на обществени места
Знаете ли как Казанова се лекувал от смъртоносния по неговото време сифилис? С глад. Гладувал почти до смърт и някъде непосредствено преди да настъпи агонията на макро, умирал и микроорганизмът.
Това ми го разказа преди вече доста години един приятел лекар. Не знам дали е достоверно или просто е анекдот. Звучи обаче много показателно за това как човешката воля може да победи всичко, дори и смъртоносна болест. Замислих се върху този разказ една сутрин, докато тичах в двора на близкото училище.
“Ако искаш да си силен – бягай, ако искаш да си хубав – бягай, ако искаш да си умен – бягай!” са казали древните гърци. Аз бих добавил още доста причини към това защо е нужно човек да спортува и особено да тича, но дълго време не ми беше ясно какво се има предвид с това да си умен – нали спортистите, които тичат като коне, обикновено не са сред най-големите интелектуалци. Истината съвсем внезапно ме осени: Когато тичаш на дълго разстояние, оставаш насаме със себе си и можеш да размишляваш над неща, за които друг път обикновено нямаш време. Освен това динамиката на движенията, умората, напрежението на мускулите – всичко това укрепва не само тялото, калява и духа. В такъв момент човек се издига над плътта си, разчупва нейните окови, започва да разбира и разсъждава извън всеобщия калъп начин. Поне така става с мен.
Тичането ми носи страхотно удоволствие. Удоволствието на победител, защото съм победил не друг а себе си. Победил съм мързела, умората, всекидневната заетост в работата и семейството, болките в мускулите, които особено в началото на тичащия сезон са доста неприятни. А, след като съм победил всички тези неща, се чувствам страхотно. Знам, че след няколкокилометровия пробег съм стопил мазнини, че съм стегнал мускули, че ще изглеждам по-добре, че самочувствието ми е по-високо. И най-вече знам, че дишам.
като дете имах сериозни проблеми с дихателните пътища – спастичен бронхит, който по-късно израснах. През пубертета и студентските години от задуха нямаше и следа. Като юноша и младеж обичах да спортувам, но после проявих интереси към други форми на живот; зарязах спорта и се почна едно пиене, плюскане и пушене – страшна работа! Постепенно оставих цигарите, нещо не ми доставяха удоволствие, но якото фиркане и замезване си ми остана слабост (то и досега е така, но доста по-контролирано) и в резултат на 23 годишна възраст имах високо кръвно налягане и наднормено тегло; от съвсем нищожно физическо напрежение прогизвах целият от пот, а гърдите ми свиреха като парен локомотив. Осъзнах, че трябва да направя нещо и се върнах към спортните навици. Така преоткрих тичането. Първоначално беше трудно, чувствах, че гърдите и главата ми ще експлоадират, но не се предадох. Мускулите имали памет. Вероятно е така, защото само десетина дни по-късно, след като бях изживял мускулните трески и задъхването, тичах с лекотата на див заек, по същото трасето което преди това смъртно ме уморяваше. Така победих себе си и това беше първата победа. Задоволството от нея бе много голямо, защото познавах качествата на противника. Вярно, познавах и недостатъците му, но и той добре познаваше моите!
Постепенно животът ме задъвка – работа, семейство, деца. Вече нямах времето, което преди това безразсъдно пилеех, но пък това ме дисциплинира. И си създадох режим. Всяка пролет като птицата Феникс оживявам отново. Не съм чак такъв маниак, че да бягам и през зимата, затова, докато е студено се поразглезвам. Пък и тогава има винце, пържоли и други изкушения. Понатрупвам килограми и се стягам за пролетното предизвикателство. Както всяка година, и тази в началото на март направих първият си крос – около 4 км. На седмата обиколка имах чувството, че вече не мога! Трябва да спра! Въздухът не достигаше дробовете ми, кръвта пулсираше в главата и за една бройка нямаше да устискам. Тялото се предаваше, но духът устоя. На осмата обиколка вече бях по-добре, а на десетата дишах почти нормално. Краката и ръцете ме боляха, но не ми пукаше – аз дишах! Завършвайки последната обиколка, все още тичешком се отправих към изхода на училището и след това към нашия вход, отстоящ на около 300 метра. По пътя преминах покрай чичко с цигара и за миг инхалирах една камара пушек в току що изчистените си дробове.
Откачих! И оттогава често мисля по този въпрос. Никога не съм бил противник на тюнопушенето, приключих с него не толкова по здравословни или финансови съображения, а просто защото не ми доставяше удоволствие. От друга страна, пушенето в заведение (аз затова и му викам задивение), докато си в компания, леят се алкохолни напитки, говорят се простотии и се разгарят първични страсти, за мен е напълно нормално, дори задължително. Подобна атмосфера без тютюнев дим стои някак непълна; на такива места дори и сега понякога паля цигара. Дълговечната човешка битова практика е доказала, че индивидът Homo Samiens има нужда да понатравя организма си с това и онова. Така че, мисля, изобщо не е правилно да се забранява тютюнопушенето в заведенията. Нека се наблегне на добрата вентилация, а и все пак заведението е място, където ходиш по собствено желание. Непушачите не са дотам на изчезване и по някакъв начин могат да се поощрява съществуването на заведения и за тях (с данъчни облекчения например), та който е толкова пристрастен фен на хранителните и питейни обекти, пък е непушещ, да си консумира каквото там иска сред нетютюнев бекграунд.
По улиците обаче е друго! Там вече непушачът няма избор. Вървиш си ти по тротоара и насреща рояк продавачки от близките магазини, събрали се да си покрякат на някоя високоинтелеткуална тематика, всичките с димящи пръчки в ръце. Как да ги заобиколиш без гадните изпарения да ти развалят диханието. Те обаче са щастливи и доволни, защото се чувстват в правото си – нали на работното място е забранено да се пуши, пък улицата е за всички! А какво става пред училищата, нямам думи! Пушат ли пушат тия келеши и ни от учител, ни от директор не им пука. Това много ме ядосва дори, като бях учител заплашвах учениците си, че ще намалям оценките на тези, които виждам да пушат пред училището, но пак нямаше резултатат. Може би завиждам. Ние едно време се криехме. Особено в тоалетните изживяването беше ужасяващо – тютюнев дим и воня на човешки отпадъци се сливаха в страховит коктейл, ама ние пуфтяхме ли пуфтяхме, превъзбудени от това че вече сме полово съзрели и пушенето е най-демонстративният и тешкарски начин да го изразим. Сегашните тийнейджъри живеят къде по-“хигиенично” и ползват тоалетните според действителното им предназначение. Затова бълват пушек пред училищата и трупат купчини от фасове.
Незнайно защо в милата ни Родина угарката не се брои за боклук и се хвърля навсякъде по улиците както от минувачи, така и от пушещи по тераси и прозорци. То не че не се хвърлят така и други боклуци, но, забелязал съм, с фасовете положението е съвсем неконтролируемо. Дори хора, които иначе са съвестни и не изхвърлят отпадъци извън местата, предназначени за целта, когато си изпафкат цигарата със задоволство я засилват насред улицата.
Любимата ми гледка обаче е майка с димяща пръчка в ръка, подтичваща след невръстното си детенце на детската площадка, където гъмжи от други подобни нему невинни създания. А ако пък майката има късмет детето й да не е такова голямо диване, че да изисква нейният близък и постоянен физически контрол, тогава тя се пльосва с други майки на някоя пейка и почва едно пушене, което подминава и това в най-добнопробните кръчми! Фасовете естествено се изхвърлят на земята и след това дечицата постоянно се натъкват на тях по време на разкопките си из пясъчника. А по морето пък какво е! Аз, като активен татко на две мъничета, докато копая пясък за замъци и всякакви други красоти, постоянно се натъквам на добре скрити от човшкото око, заровени в пясъка угарки. Що не си ги вземате, както сте си ги донесли, бе, тъпанари такива!?
Единственото полезно нещо измежду всички глупости, които научих в казармата, беше омерзението към фасовете по земята. Докато имаше наборна армия, по плацовете и алеите редовно се извършваха едни дейности, наречени уборки, които вече младото поколение вероятно не познава. Всъщност уборката се състои в разгръщане в редица на войниците, които приведени събират всички боклуци от земята, под бдителния поглед на някой по-старши. Всичко се събираше на ръка, без торби и ръкавици и така се носеше до контейнерите с боклук. Особено много се дразнех от фасовете, понеже не бях изхвърлил нито един. Дори възнегодувах веднъж срещу старшината и го попитах защо непушачите трябва да събират боклуци, които не са направили. С присъщия си педагогически усет и верен на водещата при такива случаи за казармения живот стара милитаристична максима, старшината ми каза:
- Като не си пушил, да си пушил! Бегом сега да събираш фасове, защото после ще те проверя!
Преди време един бивш колега ме удиви, когато извади от джоба си малко пепелниче с капаче и както беше на улицата, си угаси фаса в него, затвори го и си го прибра в джоба, защото наоколо нямаше кошче за смет. Първоначално мислено му се присмях, но после се замислих. Този човек, макар и пушач, беше осъзнал, че фасовете не трябва да се изхвърлят на земята! Въпросният случай окончателно ме убеди, че колкото и слаб да е моят глас, трябва да го издигна в полза на тази кауза. Трудно ми е да давам личен пример с неизхвърляне на фасове по пътищата, понеже не пуша. Но все пак...
Така че според мен трябва да се забрани тютюнопушенето на всички публични места, обаче без заведенията. Там да си го забраняват самите собственици.
Пак казвам – не съм против пушенето по принцип. Дори смятам, че на тази лицемерна политика трябва да й се сложи край. Намалете акцизите! Така цените ще паднат, ще има оборот и ще се печели повече от данъците върху него. Иначе сега се шири контрабанда и нелегално производство, които дори заплеси като мен виждат. Ама явно някои важни хора нямат интерес да правят така и под човеколюбивото прикритие, че тези продукти са вредни, вдигат цените.
Вдигат, но не забраняват. Колко мъдро!
Хора, мислете какво правите! Дори и когато пушите мислете! Нали точно за това сте хора и освен физиологически потребности, (сред които пушенето в никакъв случай не е водещо) имате висша мозъчна дейност, венецът на която е мисленето. А имате и дух! Триумфирайте над телата си, оставете цигарите, или, ако това ви се вижда невъзможно, пушете само тогава, когато наистина ви е приятно да го правите. От опит знам, че от кутия изпушени цигари на ден чувство на задоволство се изпитва от не повече от 4-5. Съобразявайте се и с другите! Прилично ли е да стоиш насред тротоара и да пушиш? Според мен не по-различно от това е на сащото място да надигаш бутилка, пълна с алкохол. Като видим такива хора какво си мислим за тях – изпаднали пияници! За пушачите трябва да бъде същото – нищожни хора без задръжки, които се поддават на елементарни пориви. А без задръжки не може! Именно те ни циментират към обществото. Те оформят възпитанието и културата на поведение – доста позабравени, вярно, днес понятия – но неотменна част от това, което наричаме човешка цивилизация.
Сещам се и че вече наистина е време да взема мерки срещу кретените от нашия вход, които пушат в асансьора!
Това ми го разказа преди вече доста години един приятел лекар. Не знам дали е достоверно или просто е анекдот. Звучи обаче много показателно за това как човешката воля може да победи всичко, дори и смъртоносна болест. Замислих се върху този разказ една сутрин, докато тичах в двора на близкото училище.
“Ако искаш да си силен – бягай, ако искаш да си хубав – бягай, ако искаш да си умен – бягай!” са казали древните гърци. Аз бих добавил още доста причини към това защо е нужно човек да спортува и особено да тича, но дълго време не ми беше ясно какво се има предвид с това да си умен – нали спортистите, които тичат като коне, обикновено не са сред най-големите интелектуалци. Истината съвсем внезапно ме осени: Когато тичаш на дълго разстояние, оставаш насаме със себе си и можеш да размишляваш над неща, за които друг път обикновено нямаш време. Освен това динамиката на движенията, умората, напрежението на мускулите – всичко това укрепва не само тялото, калява и духа. В такъв момент човек се издига над плътта си, разчупва нейните окови, започва да разбира и разсъждава извън всеобщия калъп начин. Поне така става с мен.
Тичането ми носи страхотно удоволствие. Удоволствието на победител, защото съм победил не друг а себе си. Победил съм мързела, умората, всекидневната заетост в работата и семейството, болките в мускулите, които особено в началото на тичащия сезон са доста неприятни. А, след като съм победил всички тези неща, се чувствам страхотно. Знам, че след няколкокилометровия пробег съм стопил мазнини, че съм стегнал мускули, че ще изглеждам по-добре, че самочувствието ми е по-високо. И най-вече знам, че дишам.
като дете имах сериозни проблеми с дихателните пътища – спастичен бронхит, който по-късно израснах. През пубертета и студентските години от задуха нямаше и следа. Като юноша и младеж обичах да спортувам, но после проявих интереси към други форми на живот; зарязах спорта и се почна едно пиене, плюскане и пушене – страшна работа! Постепенно оставих цигарите, нещо не ми доставяха удоволствие, но якото фиркане и замезване си ми остана слабост (то и досега е така, но доста по-контролирано) и в резултат на 23 годишна възраст имах високо кръвно налягане и наднормено тегло; от съвсем нищожно физическо напрежение прогизвах целият от пот, а гърдите ми свиреха като парен локомотив. Осъзнах, че трябва да направя нещо и се върнах към спортните навици. Така преоткрих тичането. Първоначално беше трудно, чувствах, че гърдите и главата ми ще експлоадират, но не се предадох. Мускулите имали памет. Вероятно е така, защото само десетина дни по-късно, след като бях изживял мускулните трески и задъхването, тичах с лекотата на див заек, по същото трасето което преди това смъртно ме уморяваше. Така победих себе си и това беше първата победа. Задоволството от нея бе много голямо, защото познавах качествата на противника. Вярно, познавах и недостатъците му, но и той добре познаваше моите!
Постепенно животът ме задъвка – работа, семейство, деца. Вече нямах времето, което преди това безразсъдно пилеех, но пък това ме дисциплинира. И си създадох режим. Всяка пролет като птицата Феникс оживявам отново. Не съм чак такъв маниак, че да бягам и през зимата, затова, докато е студено се поразглезвам. Пък и тогава има винце, пържоли и други изкушения. Понатрупвам килограми и се стягам за пролетното предизвикателство. Както всяка година, и тази в началото на март направих първият си крос – около 4 км. На седмата обиколка имах чувството, че вече не мога! Трябва да спра! Въздухът не достигаше дробовете ми, кръвта пулсираше в главата и за една бройка нямаше да устискам. Тялото се предаваше, но духът устоя. На осмата обиколка вече бях по-добре, а на десетата дишах почти нормално. Краката и ръцете ме боляха, но не ми пукаше – аз дишах! Завършвайки последната обиколка, все още тичешком се отправих към изхода на училището и след това към нашия вход, отстоящ на около 300 метра. По пътя преминах покрай чичко с цигара и за миг инхалирах една камара пушек в току що изчистените си дробове.
Откачих! И оттогава често мисля по този въпрос. Никога не съм бил противник на тюнопушенето, приключих с него не толкова по здравословни или финансови съображения, а просто защото не ми доставяше удоволствие. От друга страна, пушенето в заведение (аз затова и му викам задивение), докато си в компания, леят се алкохолни напитки, говорят се простотии и се разгарят първични страсти, за мен е напълно нормално, дори задължително. Подобна атмосфера без тютюнев дим стои някак непълна; на такива места дори и сега понякога паля цигара. Дълговечната човешка битова практика е доказала, че индивидът Homo Samiens има нужда да понатравя организма си с това и онова. Така че, мисля, изобщо не е правилно да се забранява тютюнопушенето в заведенията. Нека се наблегне на добрата вентилация, а и все пак заведението е място, където ходиш по собствено желание. Непушачите не са дотам на изчезване и по някакъв начин могат да се поощрява съществуването на заведения и за тях (с данъчни облекчения например), та който е толкова пристрастен фен на хранителните и питейни обекти, пък е непушещ, да си консумира каквото там иска сред нетютюнев бекграунд.
По улиците обаче е друго! Там вече непушачът няма избор. Вървиш си ти по тротоара и насреща рояк продавачки от близките магазини, събрали се да си покрякат на някоя високоинтелеткуална тематика, всичките с димящи пръчки в ръце. Как да ги заобиколиш без гадните изпарения да ти развалят диханието. Те обаче са щастливи и доволни, защото се чувстват в правото си – нали на работното място е забранено да се пуши, пък улицата е за всички! А какво става пред училищата, нямам думи! Пушат ли пушат тия келеши и ни от учител, ни от директор не им пука. Това много ме ядосва дори, като бях учител заплашвах учениците си, че ще намалям оценките на тези, които виждам да пушат пред училището, но пак нямаше резултатат. Може би завиждам. Ние едно време се криехме. Особено в тоалетните изживяването беше ужасяващо – тютюнев дим и воня на човешки отпадъци се сливаха в страховит коктейл, ама ние пуфтяхме ли пуфтяхме, превъзбудени от това че вече сме полово съзрели и пушенето е най-демонстративният и тешкарски начин да го изразим. Сегашните тийнейджъри живеят къде по-“хигиенично” и ползват тоалетните според действителното им предназначение. Затова бълват пушек пред училищата и трупат купчини от фасове.
Незнайно защо в милата ни Родина угарката не се брои за боклук и се хвърля навсякъде по улиците както от минувачи, така и от пушещи по тераси и прозорци. То не че не се хвърлят така и други боклуци, но, забелязал съм, с фасовете положението е съвсем неконтролируемо. Дори хора, които иначе са съвестни и не изхвърлят отпадъци извън местата, предназначени за целта, когато си изпафкат цигарата със задоволство я засилват насред улицата.
Любимата ми гледка обаче е майка с димяща пръчка в ръка, подтичваща след невръстното си детенце на детската площадка, където гъмжи от други подобни нему невинни създания. А ако пък майката има късмет детето й да не е такова голямо диване, че да изисква нейният близък и постоянен физически контрол, тогава тя се пльосва с други майки на някоя пейка и почва едно пушене, което подминава и това в най-добнопробните кръчми! Фасовете естествено се изхвърлят на земята и след това дечицата постоянно се натъкват на тях по време на разкопките си из пясъчника. А по морето пък какво е! Аз, като активен татко на две мъничета, докато копая пясък за замъци и всякакви други красоти, постоянно се натъквам на добре скрити от човшкото око, заровени в пясъка угарки. Що не си ги вземате, както сте си ги донесли, бе, тъпанари такива!?
Единственото полезно нещо измежду всички глупости, които научих в казармата, беше омерзението към фасовете по земята. Докато имаше наборна армия, по плацовете и алеите редовно се извършваха едни дейности, наречени уборки, които вече младото поколение вероятно не познава. Всъщност уборката се състои в разгръщане в редица на войниците, които приведени събират всички боклуци от земята, под бдителния поглед на някой по-старши. Всичко се събираше на ръка, без торби и ръкавици и така се носеше до контейнерите с боклук. Особено много се дразнех от фасовете, понеже не бях изхвърлил нито един. Дори възнегодувах веднъж срещу старшината и го попитах защо непушачите трябва да събират боклуци, които не са направили. С присъщия си педагогически усет и верен на водещата при такива случаи за казармения живот стара милитаристична максима, старшината ми каза:
- Като не си пушил, да си пушил! Бегом сега да събираш фасове, защото после ще те проверя!
Преди време един бивш колега ме удиви, когато извади от джоба си малко пепелниче с капаче и както беше на улицата, си угаси фаса в него, затвори го и си го прибра в джоба, защото наоколо нямаше кошче за смет. Първоначално мислено му се присмях, но после се замислих. Този човек, макар и пушач, беше осъзнал, че фасовете не трябва да се изхвърлят на земята! Въпросният случай окончателно ме убеди, че колкото и слаб да е моят глас, трябва да го издигна в полза на тази кауза. Трудно ми е да давам личен пример с неизхвърляне на фасове по пътищата, понеже не пуша. Но все пак...
Така че според мен трябва да се забрани тютюнопушенето на всички публични места, обаче без заведенията. Там да си го забраняват самите собственици.
Пак казвам – не съм против пушенето по принцип. Дори смятам, че на тази лицемерна политика трябва да й се сложи край. Намалете акцизите! Така цените ще паднат, ще има оборот и ще се печели повече от данъците върху него. Иначе сега се шири контрабанда и нелегално производство, които дори заплеси като мен виждат. Ама явно някои важни хора нямат интерес да правят така и под човеколюбивото прикритие, че тези продукти са вредни, вдигат цените.
Вдигат, но не забраняват. Колко мъдро!
Хора, мислете какво правите! Дори и когато пушите мислете! Нали точно за това сте хора и освен физиологически потребности, (сред които пушенето в никакъв случай не е водещо) имате висша мозъчна дейност, венецът на която е мисленето. А имате и дух! Триумфирайте над телата си, оставете цигарите, или, ако това ви се вижда невъзможно, пушете само тогава, когато наистина ви е приятно да го правите. От опит знам, че от кутия изпушени цигари на ден чувство на задоволство се изпитва от не повече от 4-5. Съобразявайте се и с другите! Прилично ли е да стоиш насред тротоара и да пушиш? Според мен не по-различно от това е на сащото място да надигаш бутилка, пълна с алкохол. Като видим такива хора какво си мислим за тях – изпаднали пияници! За пушачите трябва да бъде същото – нищожни хора без задръжки, които се поддават на елементарни пориви. А без задръжки не може! Именно те ни циментират към обществото. Те оформят възпитанието и културата на поведение – доста позабравени, вярно, днес понятия – но неотменна част от това, което наричаме човешка цивилизация.
Сещам се и че вече наистина е време да взема мерки срещу кретените от нашия вход, които пушат в асансьора!
...поне такива са моите наблюдения...
цитирайТова е извращение. Според теб, човек не трябва да има право да пуши навън, но трябва да има право да пуши в затворено пространство?!
Какво значи в заведенията се ходи по желание. Преди като отидеш в пицария и се умирисваш на цигари и не можеш да дишаш вътре. Какъв ни е избора?Да обиколим 10 пицарии и да намерим най-незадимената? И ако човек е решил да заведе децата си какво да прави? Дори в сладкарниците не можеше да се диша. Къде ти е изборът? Защо всички да са длъжни да се тровят, само защото са поискали да хапнат нещо. Да не говорим пък за дискотеките, където на мен поне ми е трудно да дишам. А се предполага, че там се ходи за да танцуваш, само дето танцуването в ниско-кислородна среда е доста сложно занимание. Особено за хора, които не могат да тичат километри по здравословни причини. Сега има минимално подобрение на обстановката.
Според мен цигарите в затворени пространства трябва да са напълно забранени. А навън, всеки трябва да е свободен да се трови както иска. Или да се забранят изцяло като другите дроги и да се приключи въпроса.
цитирайКакво значи в заведенията се ходи по желание. Преди като отидеш в пицария и се умирисваш на цигари и не можеш да дишаш вътре. Какъв ни е избора?Да обиколим 10 пицарии и да намерим най-незадимената? И ако човек е решил да заведе децата си какво да прави? Дори в сладкарниците не можеше да се диша. Къде ти е изборът? Защо всички да са длъжни да се тровят, само защото са поискали да хапнат нещо. Да не говорим пък за дискотеките, където на мен поне ми е трудно да дишам. А се предполага, че там се ходи за да танцуваш, само дето танцуването в ниско-кислородна среда е доста сложно занимание. Особено за хора, които не могат да тичат километри по здравословни причини. Сега има минимално подобрение на обстановката.
Според мен цигарите в затворени пространства трябва да са напълно забранени. А навън, всеки трябва да е свободен да се трови както иска. Или да се забранят изцяло като другите дроги и да се приключи въпроса.
Излагам си мнението, нямам претенции никой да го възприема. Не казвам, че по всички заведения трябва да се пуши, а да се дават облекчения, за да се създават такива за непушачи. Според мен насила тази мярка не трябва да се прилага. Аз отдавна не съм ходил по дискотеки, а по традиция свързвам заведенията със задимеността. Виж, за децата и изобщо за заведенията, в които сядаш, за да се нахраниш, а не за да вилнееш, съм съгласен. Изобщо трябва да има категоризация. Но твърдо против съм тези, които пушат по улиците и особено които си хвърлят фасовете. За детските площадки да не говорим! Забраните нищо не решават. Трябва кампания и възпитание.
цитирайпушачите, че сте по-толерантни, ама пък сте безволеви, задето сте се оставили на този безсмислен навик да ви хвърли в зависимост, та затуй много-много не ви харесват. Иначе нищо лично към никой пушач, ама днес много се ядосах, защото на моята светая светих - мястото където тичам, тази вечер едни тиквеници, пич и мадама, бяха застанали точно на пътя ми и в продължение на три обиколки поне, като минавах покрай тях, им вдишвах изпаренията и им гледах кретенските самодоволни физиономии. Иначе явно и те спортуваха - мадамата (то ква мадама, беше един змей) въртеше кръгчета с колело с диаметър към 10 метра. Гадна работа...
цитирайАма правилно ти казват за толерантността. Със същия успех може да напишеш, че докато бягаш без никой да те гони около теб не трябва да минават хора, защото издишват въглероден диоксид и той ти влиза директно в дробовете. Трябва да спрат автомобилите, градския транспорт, ТЕЦ-овете и даже вулкана в Исландия. Пък на тия тиквеници ти как си им се видял - 1 влизащ във възрастта на чичка тича като хамав като се надява да излъже времето и то да се върне назад.
цитирай
