Прочетен: 1518 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2011 18:20
Писах това стихотворение още докато баба и дядо бяха живи. Не им го прочетох... Струваше ми се недообработено и тежко, тромаво. Те бяха простовати селски хора, не разбираха от поезия и така или иначе не би имало смисъл да им го чета - особено на дядо ми. Надали щяха да покажат някакви емоции, особено дядо ми...
Заради тази деликатна грубост и неемоционалност, която цареше в отношенията на това поколение - последните мохикани на патриархалността - аз никога не посмях да изкажа на глас пред тях колко ги обичам и колко съм им благодарен за всичко, което са направили за мен, и сега страдам и плача, плача повече, отколкото плаках на погребенията им, защото наистина те ми дадоха много, а не получиха нищо и нищо не поискаха... Дори благодарност.
Стихотворението стоеше публикувано години наред в сайта "Буквите". Наистина беше недодялано и тромаво до днес, когато изведнъж мъката ме задуши, сълзите ме задавиха, но едновременно с това осъзнах как мога да го доведа до съвършения за мен вид... Ето го:
Там, където планината
о полето се опира
и започва равнината
надалеч да се простира,
има местност най-прекрасна,
свидноспоменна за мен.
Тука мечтаех да порасна
от игрите запленен.
С колелото прашни дири,
лете где ли не оставих?
Плувах волно в язовири –
как ли там не се удавих?
Ритах топка на поляна
денем с моите другари.
Нощем дини от бостана
грабехме кой като свари.
И овощните градини
тайни нямаха за нас.
Щом пазачът ни подмине,
ние идвахме на власт.
Зиме правехме пързалки
и прелитахме по тях,
смело, пък макар и малки
с луди викове и смях.
В тъмна доба ме прибира
чак гладът, но бях щастлив.
От вратата ме подбира
баба с бой и глас креслив.
Че жената стара, мила
ме е мислила цял ден!
Как ли се е притеснила
и тревожила за мен!?
Мили дядо! Мила бабо!
Много сте ми скъпи вие!
Моето перо е слабо -
то не може да разкрие
благодарността сърдечна
наполовината дори,
топлината безконечна
на душите ви добри!
Но с поклони най-дълбоки
мисля всеки ден за вас.
Знам, в сърцата ви широки
място имах си и аз!