Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2011 01:19 - Детство на село (преработено)
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 612 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 20.04.2011 18:20


На баба Тодора и дядо Дончо, които вече ги няма....

Писах това стихотворение още докато баба и дядо бяха живи. Не им го прочетох... Струваше ми се недообработено и тежко, тромаво. Те бяха простовати селски хора, не разбираха от поезия и така или иначе не би имало смисъл да им го чета - особено на дядо ми. Надали щяха да покажат някакви емоции, особено дядо ми...
Заради тази деликатна грубост и неемоционалност, която цареше в отношенията на това поколение - последните мохикани на патриархалността - аз никога не посмях да изкажа на глас пред тях колко ги обичам и колко съм им благодарен за всичко, което са направили за мен, и сега страдам и плача, плача повече, отколкото плаках на погребенията им, защото наистина те ми дадоха много, а не получиха нищо и нищо не поискаха...  Дори благодарност. 
Стихотворението стоеше публикувано години наред в сайта "Буквите". Наистина беше недодялано и тромаво до днес, когато изведнъж мъката ме задуши, сълзите ме задавиха, но едновременно с това осъзнах как мога да го доведа до съвършения за мен вид... Ето го:


Там, където планината

о полето се опира
и започва равнината
надалеч да се простира,
има местност най-прекрасна,
свидноспоменна за мен.
Тука мечтаех да порасна
от игрите запленен.
 

 

С колелото прашни дири,
лете где ли не оставих?
Плувах волно в язовири –
как ли там не се удавих?
Ритах топка на поляна
денем с моите другари.
Нощем дини от бостана
грабехме кой като свари. 

 

И овощните градини 
тайни нямаха за нас.
Щом пазачът ни подмине,
ние идвахме на власт. 

Зиме правехме пързалки
и прелитахме по тях,
смело, пък макар и малки
с луди викове и смях. 

 

В тъмна доба ме прибира
чак гладът, но бях щастлив.
От вратата ме подбира
баба с бой и глас креслив. 

Че жената стара, мила
ме е мислила цял ден!
Как ли се е притеснила 
и тревожила за мен!?
 

 

Мили дядо! Мила бабо!
Много сте ми скъпи вие!
Моето перо е слабо - 
то не може да разкрие

благодарността сърдечна
наполовината дори,
топлината безконечна
на душите ви добри! 

Но с поклони най-дълбоки
мисля всеки ден за вас.
Знам, в сърцата ви широки
място имах си и аз!




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Поклон пред твоите предци !
03.04.2011 20:37
Най-хубавия паметник ти им съгради !
цитирай
2. tota - И от мен поклон!
27.04.2011 20:52
Бил щастлив щом си имал баба и дядо! Носи красивите спомени в сърцето си!
цитирай
3. vidboy - Много
29.04.2011 17:00
благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 82312
Постинги: 89
Коментари: 180
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031