От небесата майскосини

отрано стелеше се пек.

Бях на шестнадесет години

Бе събота, след дискотека,
Където аз, младеж припрян,
подпийнах джин, но не полека,
Ами направо бях пиян!


А сутринта, след тоз запой,
с глава, пропита с алкохол,
според режима стриктен мой
щях да играя баскетбол

Отдавна имахме отбор.

Играехме в едно училище.

Но онзи ден – страхотен зор –

усетих адското Чистилще!

Отвътре в мен пожар гореше,

а слънцето го доразпали!

Тук повече не се стоеше!

Режима кучета го яли!

След тежка нощ да се подскача,

да се търчи, да се дриблира...?

Това не е за мен задача!

Я по-добре да пия бира!

Видях пред себе си видение –

шише, покрито с капки пот.

Огледах се за заведение

и край на спортния живот

Набързо в “Цветето” нахлух,

едно кръчме немного класно,

и барманът, приятел, чух

да казва – Всичко ми е ясно!

Той от хладилната витрина

бутилка връчи ми зелена.

Веднага лошото премина,

щом вкусих течността студена.

Сега се чувствах като в Рая.

Изпих бутилката. Повторих.

Главата пак ми се замая

и аз поръчка трета сторих.

В премала радостна разбрах,

че бира, сутрин следзапойно,

да пиеш никак не е грях,

а преживяване достойно.

И с порива на буйна младост

до тъмно пийнах си добре,

но никой в къщи тази радост

не пожела да разбере!