Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2011 16:03 - Внимание! Охранители!
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1613 Коментари: 0 Гласове:
5



Сигурен съм че тези дни в блог пространството се е изписало какво ли не за случая със заложниците в Сливен и горкия неудачник Стефчо, който някак си ми стана дори симпатичен. Въпреки това, твърдо считам, че той трябва да си понесе последствията с цялата строгост на закона, а не да бъде превръщан в жертва или – още по-лошо – в герой, каквито тенденции ясно личат в медиите и редица блог публикации.
            Та точно заради тоновете виртуално мастило, изсипани по темата, аз ще си замълча и няма да се изживявам като ментор и морализатор (язък!), а ще поразмисля върху друг обществен проблем, в който до голяма степен считам, че се крият голяма част от първопричините за създадалата се заложническа криза.
            България, освен страната на киселото мляко и розата – вече доста позабравени имиджови дадености, за сметка на немалко други, по-негативни, които сега не ми се изреждат, е страната на охранителите:
            Както е известно, през време на комунизма, държавата поддържаше многоброен репресивен апарат – полиция от няколко десетки хиляди души и редовна армия, надхвърляща сто хиляди. От армията, естествено, трябва да се изключи наборният състав, но и при това положение в малка България имаше не по-малко от 40-тина хиляди души офицерска и сержантска маса. Голяма част от хората служили и работили в тези структури са все още в активна възраст, но вече пенсионери. Въпреки че за мизерния български жизнен стандарт пенсиите им са високи, поради системата на възнаграждение и ситуацията в страната почти на никой, който се издържа от заплата или пенсия, парите не му стигат. Така съвсем нормално е хора, пенсионирани на 40 и няколко години да си потърсят работа. Преди 1990 г. за подобни служители имаше редица привилегии, и с тогавашните пенсии те можеха спокойно да си живеят и без да работят, но през време на прехода такова нещо стана невъзможно.
            От началото на 90-те започнаха редица деструктивни процеси. Срина се старата, бездруго в голяма степен неефективна икономика, но тя даваше хляб на много работещи, а в последствие не се изгради ефективен бизнес, който да я замести пълноценно. Така пенсионираните ченгета и военни трудно можеха да се реализират в някаква реално произвеждаща или предлагаща потребителски услуги професия – хем такива бяха рядкост, хем пък те в голямата си част бяха некомпетентни. Сред тях обаче имаше знаещи и можещи, с немалко връзки и позиции – генерали и полковници от специалните военни и полицейски подразделения. Те отрано се ориентираха към новите за повечето хора пазарни принципи и започнаха да създават охранителни фирми. Така или иначе през ранните години на прехода фирми правеше почти всеки, но заради абдикиралата от ангажиментите си към сигурността на гражданите и обществото държава престъпността растеше с чудовищни размери и точно това се оказа основен фактор за просперитет на охранителния бизнес.
            Верни на прицпите на военно-полицейска организираност и субординация, ръководителите на такива структури привличаха на работа на първо място именно пенсионирани или напуснали по-други причини бивши служители на армията и полицията. Това бяха хора с правоспособност да носят оръжие, умения да си служат с него, обучени и, не на последно място, с чувство за дълг.
            И бизнесът се разрастна. Всеки магазин, всеки банков клон, всяка фирма, множество жилища и автомобили, дори хора, се охраняваха от физическа или сигнална охрана. Безспорно големите печалби отвориха врати и за политическо лобиране на такива фирми и те започнаха да слагат свои служители и инсталации под път и над път. Общините също си създадоха охранителни звена. Някъде от втората половина на 90-те години абсолютното изтърване на младото поколение и безсилието на учителите да противодействат на золумите на гламавите деструктивно настроени, обществено и човеконенавистни тийнейджъри доведе до назначаване на охранители и в училищата, а грижата за техните заплати поеха и без това отънелите джобове на родителите. Всеки може да си направи сметка, че училищата в държавата са хиляди и във всяко тунеядства поне по един охранител. Казвам тунеядства, защото аз лично не съм забелязал при наистина сериозен инцидент някой охранител да се е намесил ефикасно. Най-много да натисне паник бутона. Голям келепир от неговото присъствие, няма що!

            Въпреки това обаче охранители се появиха и в детските градини. Познайте и на тях кой им плаща заплати? Лошото е, че глобалната събрана сума е много по-голяма от реалната заплата на охранителя, а лъвският пай отива за фирмата, която пък съвсем нищо не прави. Аз лично нямам против да плащам колкото и пари да ми се искат, щом това осигурява безопасността на децата ми, но, първо, виждам, че и при това положение всичко зависи най-вече от добрата случайност и, второ, не е ли сигурността на гражданите задължение на държавата, и като такова, гарантирано от конституция и закони, да е също така и наше собствено? Не трябва ли ние да възпитаваме децата си в уважение на законите и правилата? Ако повечето хора правят така, защо ще е необходима тогава училищна охрана? В моето детство през 80-те години такова нещо нямаше, но всеки имаше уважение и страх пред учители и възрастни, да не говорим за милицията. Единствените охранители, които тогава ми бяха известни бяха пазачите на селското АПК и точно, както казах по-горе за по сериозните инциденти, извършвани от дръзки и мотивирани нарушители, с нищо не можеха да противодействат. Ние хлапетата, си ядяхме череши, праскови, дини и пъпеши на корем и винаги успявахме да се изплъзнем невредими. При залавяне обаче наказанието беше страшно – 500 лв. глоба, сума общо повече от два пъти надвишаваща пенсиите на баба ми и дядо ми, и още по-страшно – обществено порицание, защото имената на заловените се съобщаваха по радиоточката. За големи, които крадат в много по-сериозни количества, предполагам, че наказанията са били според криминалното законодателство. При все това, понеже беше ясно, че пазачите са безсилни и си затварят очите, а може би и корумпирани, се крадеше на поразия, а аз нито веднъж не чух да изобличат някой по радиоточката. Всяка вечер от селото към блоковете тръгваха потоци от коли с ремаркета и каруци. Ей на това ни научи комунизма според моите наблюдения в детските ми години, но вслучая тук въпросът е в неефективността на охранителската дейност.
            Естествено селските пъдари бяха по-долно стъпало в охранителната еволюция, но и в наше време, както виждаме, резултатността не се е подобрила особено, въпреки техническата обезпеченост, униформите, пистолетите и пр. Нещата дори стават все по-лоши. Огромната натовареност на охранителните фирми води до там, че те няма откъде да вземат квалифицирани кадри, защото и за тази работа се иска квалификация, колкото и да изглежда странно. Пенсионерите от полиция и армия не са решение. Това са вече хора на възраст, с излишни килограми, вземащи хапчета за кръвно и какво ли още не. Поне половината от тях, ако пробягат един километър или ако направят 50 лицеви опори, със сигурност ще имат нужда от сериозна медицинска помощ.
            Охранителната професия изисква младост, сила, енергия, умения и бързи реакции. За това е нормално да се търсят млади кадри и точно тук идва големият проблем: защото младите, кандидатстващи за такива позиции, се явяват аутсайдери в съвременното общество. Очевидно те не са завършили висше образование, нямат никакви други професионални умения (както старите хора казват “занаят”), които да могат да използват и всъщност опират до това да предложат собственото си тяло за пушечно месо пред някоя банка, склад или училище и да се надяват на добрия си късмет. Такова пушечно месо е станал за съжаление и горкият Станчо Станчев, явно охранител от старото поколение. Иронията е, че той е жертва на младия си колега, Стефан Петров, очевидно лумпенизиран тип със слаби умствени способности. Давам тази жестока оценка вследствие на известни факти и веднага ще разясня защо. Само полуидиот или човек с лабилна нервна система може да бъде късан на листовки N брой пъти, при това въпросният индивид е учил в сескостопански техникум, откъдето би трябвало да получи книжка за професионален шофьор. Умствената ограниченост на един човек не може да зависи от това, че е сирак, осиновен или с нещастно детство. Листовките и изпитите за шофьор любител са организирани така, че да може да ги вземе всеки нормален грамотен индивид. Значи тук имаме работа с такъв, който има проблеми. Кой, по-дяволите, тогава е бил терористът, дал пистолет на подобен човек?

            Лошото е обаче, че сред по-младите охранители далеч не само Стефан е нереализиран, т. е. незадоволен; предполагам, че това важи за по-голямата част от тях. Системата е такава, че в днешно време, ако не можеш да станеш някакъв друг, спокойно можеш да станеш охранител! Разширяването на бизнеса го позволява. Все повече и повече се краде какво ли не. Цели села и вилни зони пропищяват от редовните набези на мургави крадци, смъкващи всичко от керемидите до юрганите. Видели безхаберието на полицията, която все няма време за битовата престъпност (макар е да разсъндъчиш цяла къща и да качиш на автомобили и каруци всичко полезно от нея изисква бая организираност), хората си наемат охранителни фирми, кътат от мизерните си доходи, а разбира се охранителите нямат нищо против да прибират парите. Дали дейността име е много резултатна, кой знае? Аз лично не съм чул охранителни фирми да се справят с престъпността някъде, да не говорим и че всъщност те по-скоро пречат на полицията, която пък, от друга страна, в безсилието си им дава възможност да съществуват. Пак казвам, те съществуват обаче не като реална и резултатна дейност, а като получатели на пари. Разбира се в охранителния бизнес най-важна е превенцията, но аз никак не съм сигурен, че неслучването на инциденти в охраняваните обекти е основно резултат от тяхното пазене. Фактът, че един галфон е получил право да носи оръжие и работа като охранител, а след това със същото оръжие е отишъл да ограбва банка, прострелял е човек и е стрелял по други, добре подкрепя моето съмнение.
            Мой близък, пенсиониран висш военен, от типа хора организатори на охранителни фирми, за които споменах, ми беше разказал случай, в който служител на неговата фирма, охраняващ склад за метали, бил подкупен от цигани за 50 лева да ги пусне да влязат с колата си, за да си вземат каквото искат. Така този глупак спечелил 50 кинта, за сметка на загуби вероятно за няколкостотин или дори хиляди, а най-смешното и ироничното било, че на излизане колата на крадците отказала да запали и онзи тръгнал да я бута! Ей такива дребни душици охранители има!
            Преди години аз също бях охранител. Не можех да си намеря никаква друга работа и за няколко месеца приех тази. Ставаше обаче въпрос за начално училище, в което на практика най-сериозните ми задължения бяха да преведа децата през близкото кръстовище, за да си купят сладолед или да изгоня някой съмнителен тип от двора. Категорично отказах да се явя на курсове за изкарване на оръжие, за които трябваше да си платя от собствената заплата. Задължиха ме само да попълня тест за психологическа годност, макар че само няколко месеца преди това се бях уволнил от казармата, където АК 47 с четири пълни пълнителя се беше превърнал в неизменен мой спътник. Това удоволствие ми струваше немалката сума 40 лв. – най-безполезно изхарчените пари в живота ми! Обличах си униформата, чак когато отидех на работа, а преди да напусна училището я събличах. С това просто изумявах моите колеги, за които охранителстването беше върхът на професионалната им реализация и нямаше нищо по-смешно да ги гледам как се перчат в параполицейските си дрешки. Общуването с такива хора беше истинско мъчение, ако не ти се говори за мадами, коли или джиесеми. През цялото време пъчене, надуване на мускули (по-скоро резултатът беше изпъкване на шкембета), подрънкване с ключове и др. подобни стойки. Тези типове бяха такива титани на мисълта, че попълването на елементарен тест от 20-тина въпроса им отне около два часа; аз приключих за 10 минути, но после трябваше да ги чакам, защото след излизането на последния, следваше да се изредим и на разговор с психолога.
            Няколкомесечното ми пребивававне в средите на охранителния бизнес беше на път да ми нанесе сериозни интелектуални вреди, затова, веднага щом завърши учебната година, аз напуснах, отказвайки категорично да продължа работа за огромно учудване на началниците, които ми рисуваха съблазнителни, според тях, перспективи, как сега покрай летният сезон се откривала работа по плажовете и съм щял да се репча пред мацките, разголени по бански. Как можеха те, горките, да разберат, че за мен има по-важни неща!? Всъщност извадих и една полза от охранителния си период – научих се да вързвам вратовръзка по пет различни начина. Преди това не можех и един. Сега иронията е такава, че макар и да работя в културно учреждение, а и да преподавам във ВУЗ, слагам вратовръзка веднъж-дваж годишно, докато като охранител носех всеки ден. Показност, без значение на съдържанието, ето това обичат охранителите!
            Преди няколко лета на семейството ни се удаде възможността да отидем на почивка в базата на Министерския съвет в Слънчев бряг. Тамошният охранител ми разясни, че мога да паркирам пред почивната станция, само докато товаря или разтоварвам багажа и като си занеса нещата, трябва да преместя колата на специално обособения в съседство охраняем паркинг, където да се обадя на неговия колега. Като съвестен гражданин аз изпълних указанията. В будката на входа на паркинга обаче не се виждаше никой. Чаках, чаках и понеже бариерата беше вдигната, а аз бях изморен от дългото шофиране, накрая дадох газ, паркирах и тръгнах да се връщам пеш към хотела. Сега вече, минавайки край будката на собствен ход, забелязах, че охранителят на паркинга е легнал вътре и спи. Реших, че той само е задрямал и започнах да кашлям, за да се събуди. Човекът обаче спеше като заклан, а като огледах интериора, снабден с всичко необходимо за сериозен сън, ми стана ясно, че това спане си е практика, не инцидент. Щях да забравя случилото се, но на входа към станцията другият охранител ме попита дали съм се обадил на колегата му и аз, след кратко колебание, възмутен отговорих, че колегата спи непробудно. Имах право на възмущение, все пак той пазеше колите на гостите. Тогава, другият охранител ми обясни, че неговият колега си прави каквото иска, защото вече няколко пъти го гонели заради подобни нарушения, но после никой не искал да дойде на мястото му заради ниската заплата и се налагало пак да го викат. Значи човекът беше построил комунизма – хем спиш, хем ти се плаща. Може и да не е много, но все пак спиш!
            Сериозно започвам да се убеждавам, че има здрави интереси, които работят държавата ни да бъде разграден двор и заради многобройните охранителни фирми. (Всъщност не беше ли ББ бос именно на такава фирма?) Повтарям: тяхната дейност ще бъде строго ограничена, ако в страната ни се възцарят законност и уважение към обществения ред. Дори и в държави, където законът не е “врата у поле”, а понятията “възпитание” и “гражданско общество” не са лишени от съдържание, има частни охранителни фирми, но, като гледам, ние със сигурност имаме най-много охранители на глава от населението (При това с над 60 хилядна полиция!) и поне половината от тях са излишни.
            Вероятно държавата има интерес от огромния брой охранители и заради друго: Прикрива се немалък процент безработица. Ако ги няма фирмите, къде ще се дянат хората, които работят в тях? На улицата. Но при положение, че не правят почти нищо, а само изяждат парите на гражданите и бизнеса, мястото им е именно там. Бездруго много от тях получават пенсия, а и всеки трябва да се оправя според уменията и възможностите си. Такива са законите на пазарната икономика.
             Затова тези, които ни управляват хубаво да си помислят по въпроса как трябва да се излекува това болезнено за обществото положение. Не знам колко хиляди души в тази страна работят като охрана и притежават оръжие. Че те сигурно са повече от действащата армия и могат да вземат властта, ако пожелаят! На тази парамилитаризация, раждаща типове като Стефчо неудачника, трябва да се сложи край! Кому е нужна тя? На мен определено не!

 





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 247018
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 236
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031