Още навремето в пионерската организация се бях отвратил от принципите на йерархичност, които се прилагат с цел някаква доминация над индивида и вплитането му в политически структури. Малко сложно го казах, но с други думи оттогава мразя политическата и всякакъв друг вид обществена организираност, потискаща личностната самостоятелност. След  10 ноември, когато за първите парламентарни избори цялата страна лудна по политиката обаче, аз не направих изключение. Макар и дете, ходех по митинги, лепях плакати, таях надежди и вследствие на всичко това жестоко се разочаровах. При това не само веднъж, а няколко пъти.                  Нямах някакви твърди политически убеждения. В началото, като виждах, че всички викат за СДС, и аз решх да съм за тях. Минавайки край митингите и гледайки телевизия обаче, забелязах, че хората викащи за СДС изглеждат прекалено озлобени, направо страшни. Де да знам аз тогава, че това е изражението на отчаяните, жадуващи промяна към по-добро в живота си хора. Освен това кампанийната машина ми въздейства както на национално, така и на семейно ниво. Сега си давам сметка, че старата комунистическа пропагандна машина е работила с пълна пара до подговката на изборите през юни. Спомням си как цялата вина се приписа на Тодор Живков, а останалите излязоха едва ли не чисти от водата. Огромно впечатление ми направи самоубийството на поета Веселин Андреев и оставеното от него предсмъртно писмо. Там също се проклинаше Тодор Живков, но не оставаше нито капка съмнение, че идеята, идеологията и партията са чисти. В навечерието на изборите обичани фигури като Васил Михайлов и Стефан Данаилов заеха страната на БСП. За мое огромно удоволствие точно по същото време започнаха да излъчват сериала „На всеки километър”, който не беше предаван по телевизията от години. От друга страна, целият ми бащин род е превързан към комунистическата идея. Дядо ми беше ремсист и комунист, и само защото са го мобилизирали в армията не е отишъл партизанин. Това нямаше как да не ми въздейства. Целият тамошен район – Пловдивското Средногорие – е с може би най-масово участие в комунистическата съпротива през 1941-1944.                 Изобщо, още дете, повярвах в реформираната БКП, осланяйки се на идеите за социална справедливост, традиционно пропагандирани от левите политически сили, които са близки до моя начин на мислене и възприемане на човешките и обществени взаимоотношения. Все пак още от люлката бях възпитаван в такива ценности.                 След изборите постепенно не знам дали, защото пораснах, или защото се разочаровах от многото провали, които следваха за държавата и се усещаха по джобовете и хладилниците на хората, но при следващите парламентарни избори, аз вече бях убеден седесар. Ходих по митинги, виках, псувах комунистите, а всъщност все още нямах право да гласувам.                 Известно е обаче и до какво доведе управлението на Филип Димитров и СДС. После последва един още по-мракобесен период  до края на 1994, когото сякаш наистина логично на власт дойде Жан Виденов, а след него пък да не говорим. Изредиха се всякакви политици и алтернативи и аз все гласувах - ту за едни, ту за други. Уж постигнахме заветните цели – ЕС и НАТО, а положението в момента е такова, каквото никога не се е случвало в държавата ни откак е възстановена – закриват се болници или се връщат хора от тях, съкращават се оперни и театрални артисти,  музиканти – хора които цял живот са се усъвършенствали само в тази си професия и сега са като осакатени. Днес ли е по-бедна страната ни в сравнение примерно със 50-те и 60-те години, когато масово са разкривани такива културни и лечебни заведения? Сега осъзнавам, че през всичките тези години съм разсъждавал като масовият български гласоподавател, неопитен, наивен и даже направо – тъп. Незряло е било тогавашното ни общество, заедно с по-голямата част от народа. Не скъсахме решително с миналото, както това направиха в Чехия, Словакия, Унгария и Полша, защото тези страни имат много по-осезаеми европейски традиции и връзка с ценностите на Запада, които, не че са много стока, но все пак са по-добри от това което ни беше натрапено през тоталитализма. Нали сме си изостанали с ориенталско и патриархално мислене. На всичкото отгоре смотаното русофилство, с дълбоко всадени корени в мислите и чувствата на българите, също изигра определяща роля, за да не можем да се дистанцираме рязко от комунистическото наследство. Даже този фактор е най-първостепенният от всички гореизброени. Може би чехи, словаци, поляци, унгарци зарязаха с песен и радост прелестите на развития социализъм, защото те мразят руснаците, които по принцип особено на унгарци и поляци са понаправили в исторически план доста золуми и през по-отдавна отминалите векове, но между Втората световна война и края на 80-те гг там имаше разквартировани многохилядни контингенти съветски войски, които си правеха каквото щат. Всеки, който е бил войник, знае кои са основните неща в акъла му, когато е в отпуска, при това в собствената му страна, а какво остава за чужда. Так унгарците си имаха въстание, чехите - пражката пролет, поляците – папа, а ние: „Здраствуйте, братушки!” Така, изтървали сме златния си шанс още преди 20 години да отрежем корените на комунистическото минало. Затова срещаме и до ден днешен остатъците от него, които са постоянен препъни камък за развитието както на отделните индивиди, така и на обществото и държавата. И този шанс за съжаление няма да се върне. Трябва да чакаме да заработят демографските закони, за да се изживеят посочените негативи, но тези закони работят с такава тенденция, че, докато това се случи, може и целият народ да изчезне.                 Както и да е. Моите политически симпатии се меняха през годините от една противоположност в друга, но не чуствах това да тежи на съвестта ми, защото се бях зарекъл с политика да не се занимавам. Не пропусках обаче да гласувам, откакто навърших 18, понеже такъв беше оформеният ми мироглед – това е единственият шанс да кажеш мнението си и че ти пука за държавата. А на мен определено ми пука за нея! Иначе отдавна да съм си вдигнал чукалата.                 Но вече се чувствам изчерпан и въпреки че още съм непоколебим за това, че трябва да се гласува, при това за  партия, която да има обществена тежест и да е действителен фактор в политическото пространство, просто недоумявам за кого да пусна гласа си. Преди си избирах личности, но вече съм наясно, че те са просто бурмички в добре смазаната машина.                 Ако някой днес ме попита за кого ще гласувам, ще му отговоря както на времето ми отговори един пънкар, когото срещаха до една чешма в горичка край Созопол. Бях се събудил с адски махмурлук и с огромен зор се добрах до животоспасяващата вода, там обаче срещнах пънкаря в не по-различно състояние от моето. След като в продължение на дълго време двамата се редувахме да пием вода, без си да кажем нищо, аз го попитах дали знае колко е часът (тогава още не съществуваха джиесеми). -          Не знам! ...Нищо не знам! – гласеше отговорът. И аз не знам, мамка му! 

,,Известно е обаче и до какво доведе управлението на Филип Димитров и СДС".Интересно ми е според теб до какво доведе?

защото нещата опират до собствени мнения, а всеки има право на такива, но ще отговоря: доведе до разбита индустрия и селско стопанство и завинаги загубени пазари, които преди това традиционно имахме. Сложи се начало на традицията на никой да не му пука от органи на реда, а оттам се стигна до корупцията и мутризацията. Не се проведе никаква приватизация - нещо много странно за "дясна партия" и ако това управление беше краткотрайно и за някои грешки, може да се потърси оправдание с тази кратковременност, такова нещо не може да се каже за мандата на Иван Костов, когато тези традиции лъснаха изцяло и се очерта простичката истина, че толкова си могат тези хора и мислят само за собствените си интереси, както впрочем и цялата политическа класа, която досега е докопвала властта.

комунизма стана псевдо- капитализъм. В късните си години имаше една върхушка алчни комунисти, които въртяха Живков на малкият си пръст и се ползваха с всякакви протекции и разпределяха пари.
По време на промените част от тези хора се пребоядисаха,но останаха същите. разделиха се на два лагера и взеха да си менкат властта, нагло разграбвайки остатъците, прикривайки се ЗАД демокрацията.
За това Аз не ПОНАСЯМ БСП, СДС, ДПС.
Ще гласувам пак за ГЕРБ.

Гласувай щом искаш за бодигарда на Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски!

засега съм пас. Досега май само за ГЕРБ не съм гласувал, ама нещо не ме кефят. Бат' Бойко иди-дойди, но останалите около него кариеристи и некомпетентници. Дали да не пусна за ДПС (и за тях не съм гласувал), Доган поне наистина е умен тип, пък аз отдавна съм се оперирал от антитурски чувства. Само към сериалите ги тая...