Постинг
17.03.2011 23:15 -
Паметници на неграмотността. Ту тук, ту там, Ту134
Още от дете исках да уча история. Като станах кандидат-студент, в средата на 90-те, история все още имаше само в София и В. Търново, но вече се рояха разни и разнообразни специалности и ВУЗ-ове. В родния ми град нямаше история, но с изпит по история и езикова култура можеше да се кандидатства право. Аз не щях и дума да се издума да уча нещо друго, но родителското тяло ме попринуди да си кандидатствам и в нашия ПУ(Ц). "Нищо не губиш", казваше баща ми, "тъкмо ще си провериш езиковата култура". Почти без да уча нищо и да решавам тестове, с няколоко частни урока от една мадама, която направо ме отчая, като взе да ме въвежда в дебрите на граматиката (нарочно казвам "въвежда", защото макар и да се учат в училище, тези неща на мен ми се сториха почти тера инкогнита. Отдавна ги бяхме учили ли, не бяхме ги усвоили ли, де да знам.), аз се явих на изпитите, волен като птичка; не ми пукаше за резултата. От една страна, бях респектиран от няколкото урока. Преди това се имах за нещо като гений и мислех, че то това езиковата култура е фасулска работа за мен. От друга, бях сигурен, ама съвсем сигурен, че може и да не изкарам много висока оценка, но в никакъв случай няма да имам двойка. На изпита се яви кьораво и сакато, все млади хора, нахъсени, амбициозни. Пишат ли пишат. Аз гледах малко отвисоко, нали се готвех за изпитите в историческите факултети, но все пак с интерес. Когато резултатите излязоха, оказа се че имам, вече не помня точно колко, но между 4 и 5, което хем не беше зле, като за човек почти без подготовка, хем и не ми даваше никакъв шанс за по-нататък (бях донаборник. Тогава имаше и такива животни). За моя изненада обаче се оказа че над 50% от явилите се на изпита имат слаби оценки. Точно по-голямата част от нахъсените и амбициозни младежи бяха пълен въз по езиковата култура на родния си език. При това тези хора определено бяха ходили на училище, нали се явяваха на кандидат-студентски изпит! Истината ме порази със силата на актуалните сега цунамита по източното японско крайбрежие и за пръв път тогава на моята крехка възраст осъзнах, че мнозинството от хората са тъпи. Сега вече след почти две десетилетия това мое откритие, се е превърнало в неизменна част от мирогледа ми, защото постоянно се натъквам на неща, които го потвърждават. И май вината не е само в образователната система, трудния живот и т. н. С хората става нещо. Всъщност няма нищо лошо да си глупав, не може всеки да е интелигент, но лошото е, че огромната част от тези хора се имат за умни, немалко от тях дори са и висшисти. По някакъв странен начин обществото е оформено така, че да дава път за развитие на такива типове и повечето от тях си живеят без проблеми. Всъщност като си прост и неграмотен и вероятно си чел не повече от 2 книги насила като ученик през живота си как да осъзнаеш такива проблеми? Те съществуват и се разбират на задълбочено мисловно ниво, а до такова не всеки достига. Пък и нали обществото е функция на индивидите, които го образуват...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
