Наблюдения, разсъждения, анализи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.03.2011 00:31 - S'i fosse fuoco, arderei 'l mondo

Прочетен: 8341 Коментари: 31 Гласове:

Последна промяна: 19.03.2011 19:19

Това е стихотворение на Чеко Анджолиери, един малко познат у нас предренесансов поет. Той е съвременник на Данте, дори малко по-голям от него - роден е около 1260. Вижте какви неща са мислили и писали хората във време, когато нашата литература е тънела в блатото на християнските канони. Почти два века преди Франсоа Вийон и осем преди Джим Морисън, за когото много напомня. Стихотворението има и други преводи, например http://forum.skycode.com/tprv.asp?topic_id=45247, както и един, който съм чел в книгата "Сто шедьовъра на световната любовна лирика", но все пак реших и аз да се пробвам.

S"i fosse fuoco, arderei "l mondo;

s"i fosse vento, lo tempestarei;
s"i fosse acqua, i" l"annegherei;
s"i fosse Dio, mandereil" en profondo;
s"i fosse papa, allor serei giocondo,
chй tutti cristiani imbrigarei;
s"i fosse "mperator, ben lo farei;
a tutti tagliarei lo capo a tondo.
S"i fosse morte, andarei a mi" padre;
s"i fosse vita, non starei con lui;
similemente faria da mi" madre.
Si fosse Cecco com"i" sono e fui,
torrei le donne giovani e leggiadre:
le zoppe e vecchie lasserei altrui.

Ако бях огън, бих света подпалил;

ако бях вятър, бих го разпилял;

да бях вода, с потоп го бих удавил;

ако бях Господ, бих го в пъклото наврял.

Ако бях папа, с радост аз тогава

сред християните раздори щях да върша.

Ако бях цар, добре щях да направя

главата обла всекиму да скърша.

Ако бях смърт, баща ми бих отвел;

да бях живот, от него бих си тръгнал;

и майка ми така аз бих почел.

Ако бях Чеко, както съм: обръгнал,

бих всички хубавици присвоил,

а грозните пък другиму дарил.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Паметници на неграмотността. Ту тук, ту там, Ту134

Членовредителстване

Коментари

1. xxxx - Беше ми интересно (да те прочета в превод)
16.03.2011 08:12

Доста агресивен, на пръв поглед, характер изсипан в редове...
Първо се опулих, а после се вкарах в дълбокото на усмивка..
и дъ съ хилиш дневно, ей, тъй де хъхъ
:))