Тези дни се замислих върху ника, с който фигурирам в блога и изобщо из мрежата - vidboy. Въпросът е в това, че от доста отдавна съм подминал момчешката възраст и май е време да го променя. Замисляйки се по-дълбоко обаче, реших следното - в края на краищата е важно не на колко си, а как се възприемаш. Изтъркана, но вярна фраза.
Въпреки всички атропологически изменения и житейски несгоди, в много отношения акълът ми е като на четвъртокласник. Ето защо vidboy няма да умре, напротив, ще придобие нов живот. Сложих си на блога старата снимка от студентската книжка, когато наистина бях vidboy. Този прякор ми го измисли един състудент, почитател на англосаксонските културни, цивилизационнни и съответно антропонимистични традиции. Та ето го истинския vidboy на чернобяла снимка от миналото хилядолетие. И макар, че според незнайно какви традиции още се водя за млад, дори за колегите ми направо съм невръстен, изпитвам неудържима носталгия по онова диво и прекрасно време, когато мотиви за действията ми бяха емоциите и желанието за приятно прекарване, а за съжаление тези времена няма да се върнат. Природата следва своите неумолими закони. Опитах да си пусна дълга коса, обаче резултатът хич не беше естетически издържан и се обасах пак късо. Косата ми вече оредява; виж, пък растителността по вежди, в ноздри и уши, избуява на воля!.
Парадоксът е, че въпреки духовната младост, която вероятно всеки притежава в една или друга степен и която аз по-горе посочих като мое себеусещане, от друга страна, се чувствам вече прекалено зрял, направо стар дори. Сигурно много хора ще ми се изсмеят - стар на 33, но според мен като много други неща в България и отношението към възрастта на хората е сбъркано. Не може до 35 годишна възраст да се водиш младеж. Какво общо имам аз с 20-тина годишните хлапета, да не говорим, че има и много хора, които и на 20 години вече са нагазили здраво в живота, пък какво остава за след едно десетилетие.
Пълни сме с предразсъдъци. Трябва да е важна не възрастта, а самият човек, неговите знания и способности. Мисля че до голяма степен затова страната ни е далеч от оправяне на положението. Счита се задължително, че за да си на водещ управленски пост трябва вече да си поне 45-50 годишен, в противен случай никой не гледа сериозно на теб. Затова сега по държавни и общински служби, по министерства и агенции масово управляват стари номенклатурни кадри, които са изхабени, но не толкова във възрастово, колкото във функционално отношение! Защото през последните 20 години светът се промени радикално, а ситуацията в нашата страна е такава, че как да се даде път на младите? Нали старите управленци трябва доблестно да изкарат до пенсия. До 23-25 годишна възраст учиш, след това минават години, докато си намериш подходяща работа, ако изобщо намериш, а междувременно животът не чака - идват семейни грижи, дом, обзавеждане, кредити, болни баби и дядовци и родители. Докато се обърнеш и най-хубавите ти години минават. На много хора им писва и заминават в чужбина. Такива като мен още стоят, но докога? Аз съм един от малцината, които са намерили почти веднага правилната си професионална реализация, но при компромис по отношение на възнаграждението, обаче всеки работи за пари и този компромис не е за препоръчване. Така се налага да правиш компромиси, за да работиш, а всъщност човек е висше същество, именно защото се труди и стремежът му е да се труди резултатно, да извлича колкото се може повече блага от труда си. Това е една опростена формула на прогреса на Човечеството.
Как да се развиваш като личност, когато не ти се дава възможност да правиш това, в което си наистина добър? Не искам да бъда разбран погрешно, че проповядвам идеи за това как държавата трябва да помага, не съм привърженик на такива възгледи. Просто държавата трябва да не пречи!  А ние живеем в държава с разнебитена икономика, плодородните ни земи пустеят, болниците са търговски дружества и по буквата на закона си гледат печалбите, а не хуманното призвание, което има лекарската професия. Демографската картина е ужасяваща, поради което младите хора все по-трудно ще намират работа. Образователната ситема пък е такава, че от съвсем малкото млади нищожен процент ще са на необходимото ниво за удачно професионално развитие и като нямат нужните условия за това ще отидат в чужбина. Резултатите вече се виждат.
Аз съм от междинното поколение, което все още се води за младо, но на практика има достатъчно жизнен и професионален опит. Ние помним комунизма, но отраснахме през прехода и който остана тук и получи образование формира много по-жизнеспособен и гъвкав мироглед от тези на настоящите масови началници, много от които ползват компютъра за пишеща машина, не владеят чужди езици и най-важното имат закостеняло мислене и действия. Те обаче са непоклатими, защото са някои на някой и продължават да действат според формулата от старата тоталитална система, неформулирана от "класиците", но завещана в практиката на лелеяното от тях общество -  "дайте да дадем". Към тази система сега се прилепиха елементи на вече триумфално победилият капитализъм, но в най-дивата, развратна и първична форма и сега такива хора, за да запазят влиянието и властта си и да трупат богатства са готови на всичко.
Малко ли са 30 и няколко години? На колко е умрял Александър Велики? А Ботев, Бенковски, Лермонтов, Пушкин,  Вапцаров,  Яворов, Смирненски, Левски, Байрон, Петьофи, Гоце Делчев? Наистина това са уникални и велики личности, но мисълта ми е, че ако до тази възраст ти не си се реализирал, или поне не си направил най-важните стъпки към това, докога да чакаш? Затова трява да се гледа човека, а не колко е годишен, къде е учил, кои са майкй му и баща му, как се облича, каква кола кара, къде живее, с кого спи и много т. н. Не е лошо да си млад, но това не означава да си невръстен; ето тази разлика не може да се направи. Наскоро ходих на едно събиране на младежка политическа организация. Голяма част от "младежите" бяха на моите години, с шкембета и плешивина, но твърдо убедени в своята младежка чистота и невинност; в това, че целият свят едва ли не е в краката им. Естествено личното убеждение е нещо хубаво, но аз наблюдавах тайно как според мен тези хора си пилеят живото с глупави политически каузи, вероятно подклаждани не толкова от убеждения, колкото от кариеризъм, вместо да създадат семейства и здраво да се заловят за работа. Жалка работа, но още по-жалко е, че май това е единственият начин да си оправиш живота още от млади години - подбутване чрез политика, роднинство, подкуп или нещо друго. Явлението парашутизъм продължава да процъфтява и неслучайно такива хора и се компрометираха със своята безскрупулност (визирам случая с онази Калинка с фалшивата диплома и тайната браменност) и така наляха масло в огъня на тези, които искат на ръководни постове да се назначават вече извадени от нафталина хора.
И тази практика е стара, отново дефинирана от народния гении през комунизма: "да намерим работа за човека, а не за работата човек!" Една моя близка години на ред се трепа за да я повишат, а за повишението освен работни заслуги уж се искало и 5 г. стаж, но наскоро в нейната работа направо със званието, за която тя драпа с години, почнаха хора без един ден трудова дейност! Пък уж законът еднакъв за всички!!?
Ей такива мисли ме вълнуват. А vidboy отваряше и затваряше кръчмите и, повярвайте ми, интересуваха го съвсем други неща - хич не му пукаше за всички гореизложени глупости!

шантав тип.. ама природа, кво да те прая хъхъ
:)

В настоящия момент нито възрастта, нито знанията и уменията са от особена важност, да не кажа, че са последното, което е мотив, когато говорим за назначаване на водещ управленски пост.
Най-важното е лицето да е послушно! И независимо! От него нищо не зависи.
Все пак сме в царството на one man show!

Този народ си заслужава управниците, а и дядо Славейков го е казал така добре...

Не сме народ!

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875
Петко Р. Славейков

Because a nothing whatever that comes against display, toyota captured a neaten mind speaking of options whereon the imaging yet subliminal self helped, contemporary 2003, in contemplation of hamper conveyance prices good terms texas. http://uleuwu.com