На 11 март 2011 г. · от 18:00 ч. в отдел "Нова история" на  Регионален исторически музей - Пловдив на ул. Ангел Букорещлиев 14 ще бъде открита фотоизложбата "Майки и приятели на деца - аутисти: Чуйте за нашите деца" на фотографа Ангел Коцев, в която са представени фотоси на известни личности и майки на деца аутисти. Изложбата ще продължи до 27-ми март. 

Моля, който желае, да заповяда, за да научи нещо повече за трудностите, с които трябва да се справят родителите на тези дечица и да се срещне очи в очи с едни много борбени и въпреки всичко позитивни хора, пред които искрено се прекланям.
Тази изложба се превърна и в моя кауза, макар аз всъщност само да работя на въпросното място. От опит знам колко тежко е да имаш дете с трудно лечими или нелечими здравословни проблеми, въпреки че в нашия случай става въпрос за нещо много по-леко и едва ли съм изживял и 10% от притесненията на родителите на деца с аутизъм. Кампанията е информационна и цели да популяризира сред доста незапознатото общество какво е аутизъм, какви самоотвержени грижи полагат родителите на такива дечица и, което е най-жалкото, как от държавни и общински социални институции и власти почти нещо не се прави за подобряване тяхното положение.

Включих  се с плам и жар в подготовката, подреждането и оповестяването на изложбата и затова си позволявам тук на това не особено подходящо за целта мое егоистично местенце, където често пиша глупости, или потънал в суета се вземам за ментор, също да му дам гласност, понеже е за добра цел. Един да го прочете и да дойде, ще е от полза. Защото в края на краищата всички сме хора и именно човечното в нас трябва да взема предел над останалото, което се нарича "човешко" и не ни е чуждо, но за съжаление много често ни отдалечава от благородството, състраданието и съпричастието!
 

а аз сантиментален...


"Има едно дете,
което живее
САМО
на своята планета"

...този цитат е ежедневно пред очите ми - ежедневно. Преди година и мръдни на горе, и мръдни на долу, бях освирепял от глад и се натиках в един от големите супермаркети да изпраскам една-две-три и колкото дойдат пици. На изхода, знаеш как е, не пропуснаха да ми натикат нещо в шепите, а аз винаги вземам (за разлика от даването), и това което взех си беше гланцирана брошура...
Имам малко по вече от кефа тази сутрин, не знам защо го правя, но искам (егоистично ще се изпиша по кефа си)... ето, протягам се, взимам вечно лежащия гланц от бюрото ми и съм цитат:

"Представете си какво е да живеете сами, макар и заобиколени от хиляди хора. Да не можете да се усмихнете на хората, които обичате, защото не знаете какво е да обичате...

Представете си да не можете да си представяте.

Можете ли да си го представите? Това е светът на аутизма. Състояние, което се изразява в трудности при социалното общуване с околните, възприятята на заобикалящата среда, затваряне в себе си и липса на всякакви емоции.

Да се пребориш с аутизма е трудно, но не е и невъзможно. Колкото по-рано се диагностицира, толкова по-голям е шансът на децата с аутизъм да подобрят състоянието си. Децата с аутизъм се нуждаят от специализирани центрове, в които да получават адекватна помощ. Ако днес им помогнете, утре те може би ще разберат какво значи да обичаш и това ще стане благодарение на Вас.

2 АПРИЛ е световния ден за борба с аутизма. На този ден ние Ви питаме:

Какво ще правите със стотинките, които остават от покупките ви?

Можем да Ви помогнем и с отговор, който да изпълни със съдържание малките моменти, с които иначе трудно бихте си купили нещо. Дарете ги..."