Прочетен: 2589 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2011 19:21
През турско оцеляхме, но катастрофите и комунизмът ни смачкаха
Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА, 18 Декември 2009; 07:05
Видин Сукарев e млад български учен, историк, който се е заровил в проблемите на духовна култура и душевност на българина през периода XV-XVII век. Той установява, че въпросът за взаимодействието между културните процеси и народовата психика, умишлено или не, е останал встрани от изследванията на българската историческа наука. Видин е специалист в Исторически музей - Пловдив, баща на две деца. Няма никакво намерение да емигрира. Счита, че българската наука ще получи заслужен авторитет, когато неговото поколение я поеме в свои ръце.
- През 14 век турците избиват българската аристокрация. Всички, които са били по-интелигентни, са били или вербувани, или унищожени заедно с целите си родове. В този тъмен период от нашата история вие говорите за духовна култура?
- След османското завоевание българската аристокрация не изчезва отведнъж, а в продължение на около два века. През втората половина на ХIV в. българските земи са, образно казано, разграден двор. В тях се разпореждат десетки самостоятелни господари - аристокрация, която показва, че не зачита нито потребностите на народа, нито българската държавност. Със или без родовата знат българската народопсихология е предимно народопсихологията на "народа цървулан", както неласкаво, но с обич, казва нейният пръв сериозен изследовател Тодор Панов. През Средновековието обикновените хора възлизат на не по-малко от 98% от цялата народност. До средата на ХХ век 90% от българите живеят в селата или малки градски селища, силно свързани с аграрния поминък. Не трябва да забравяме, че българите християни са дискриминирани. Но и това не може да се приема еднозначно. Християни или евреи например плащат по-ниски съдебни глоби и такси, именно защото са считани за по-нисша категория хора от мюсюлманите. Преминаването към исляма обаче значително подобрява живота - сумата, отпускана на новите мюсюлмани за дрехи, е равна на тази за малка къща или чифт волове, отпадат и някои данъци. В Османската империя от ХV-ХVII в. не съществуват строги съсловни разграничения, така че способните мюсюлмани могат да направят кариера в нейния военен или административен апарат. Устояването на тези изкушения е много по-велик подвиг от която и да е война, битка или въстание в нашата история, защото това е дело на целия народ, на цялото общество, а не на отделни, макар и понякога значителни части от него. На шега казано, но с голяма доза истина, да приемеш исляма в онези години е като да те приемат в БКП през тоталитарния период.
- На шега казано - все едно младите специалисти като вас да зарежат научните изследвания тук и да хванат гурбетлъка.
- Научното изследване на миналото изисква не само сериозна подготовка, но и себеотрицание. Възнаграждението на работниците в научната и културната сфера навсякъде в България е ниско, но в Пловдив е направо мизерно. Основната заплата на уредник в пловдивски музей е значително по-ниска от тази на учител в пловдивско училище. Нима нашата работа по съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство не е по-малко важна от учителската. Както гласи законът, музеят освен научна е образователна и просветна институция. За ценза да не говорим: Аз съм историк, пет години съм бил учител и мога да върша работата на всеки един колега по този предмет, но без да искам да обидя някого, едва ли много хора биха свършили моята. За да напиша докторската си дисертация, за четири години съм ползвал около 900 книги и статии на не по-малко от 6 езика, като през това време се наложи да науча два от тях - турски и френски. Петя Гогова, зам.-кмет по културата и образованието, е агроном. Кметът Славчо Атанасов, учил-недоучил за военен и юрист, а иначе любител на историята, пише патриотични букварчета, вместо да преустанови практиката служителите в културните институти да бъдат унизително заплащани и с това да подпомогне работата на професионалните изследователи. Вместо да вдига скъпи паметници на владетели като кан Крум и цар Симеон, чиято дейност няма нищо общо с града ни, да инвестира средствата в нещо наистина необходимо като отопление на експозициите в Историческия музей и Стария град. А претендираме за културна столица. Срамота!
- Какво се случва с културата ни през "тъмните векове"?
- Източниците и културните паметници на "тъмните векове" сочат, че българинът се съхранява в културно и народопсихологическо отношение. Османското владичество го изолира от европейския свят, спира или по-точно забавя бъдещото му развитие, но не го връща назад. Цялата ни тогавашна елитна култура е продължение на тази от Второто българско царство със силите и средствата на обикновения народ и тези демократични традиции ще станат основа на националната ни възрожденска култура. Времето ХV-ХVII в. не поражда робската психика, с която и до днес обичаме да се оправдаваме. Според мен тази психика е следствие от съвсем ново време - националните катастрофи и комунистическия режим. Друг мит е, че през османското владичество народността ни е била пряко застрашена от изчезване. В днешно време заради неадекватната демографска политика на всички досегашни правителства тази заплаха е много по-голяма.
- Хората не правят разлика между турско робство и турско владичество. Факт е, че пораженията са огромни.
- От научна гледна точка не можем да говорим за турско робство. Това понятие се появява през Възраждането и всъщност изразява повишеното ни национално самочувствие и осъзнатото желание да възстановим държавността си. Да си слагаме сами робски окови в наши дни обаче е страшно, защото първо е невярно и второ е унизително. Коректният термин е османско владичество, за турско робство можем да си говорим в кръчмата. Най-трайният масов мит около тази терминология в последните години е този за османското присъствие. В българската наука и съответно в българските учебници такова понятие няма! То се използва за османското господство над страни от Арабския свят, където не се стига до сериозни трансформации в политическо, религиозно, демографско и стопанско отношение.
- Водеща за културната и народопсихологическата идентичност на българина от ХV-ХVII век е неговата християнска принадлежност. Манастирите тогава са били основните културни и духовни средища от епохата, там се продължава българската културна традиция. Тя и историческият спомен след време ще вдъхновят и поведат народа ни към Възраждането. Каква според вас може да бъде ролята на църквата днес?
- Ролята на християнството е безусловна. То е основният маркер, който ни разграничава от поробителя, и то не само религиозно, но и чисто културно, както на битово, така и на по-високо ниво. Най-силният аргумент за приемственост между културата на Второто българско царство и българското общество от ХV-ХVII век е именно нейната подчертано клерикална насоченост. Аз съм издирил данни за съществуването на над 200 манастира точно през тези "тъмни векове", а това означава, строежи, стенописи, утвар, църковни книги, грамотност. Народ, който поддържа толкова много културни средища, макар и обикновено на ниско, битово и подражателно ниво, а подчертавам - това са само манастирите, в тази сметка не влизат градските и селски килийни училища към енорийските църкви и манастирските метоси, не влиза и дейността на светските граматици, дамаскинари, преписвачи, илюстратори, не може да се счита за заплашен от изчезване културно или биологически.
За съжаление Православната църква в наше време е ретроградна институция, която не полага никакви усилия да се модернизира и да се обърне към младите хора, както това правят от папската курия; а да припомним: през Средновековието Православната църква е с далеч по либерални разбирания и е много по-светски ориентирана. Моето мнение е, че църквата трябва да ратува, с помощта на държавната политика разбира се, за запазване на положителните патриархални традиции, които са ни съхранили като народ със своя душевност и културна физиономия. Да се поощрява създаването на многодетни семейства, таченето на семейните празници.
- Но и в навечерието на Рождество Христово показваме, че българите са неверници. Османското владичество ли ни изолира от развитието на християнския свят и ние забравяме вярата, или...?
- Това е популярен лайтмотив, за съжаление развит на научна основа през тоталитарния период. Не, българинът е убеден християнин, но той е живял векове наред в условията на примитивно битово християнство, без собствена църковна организация. Ето защо нашите обичаи са пълни с паганистични остатъци. Така е било през цялото Средновековие до началото на Новото време и на Запад. Там обаче протичат процеси на канонично "очистване", каквито са реформацията и контрареформацията. Османското владичество наистина ни отделя от тези процеси, но отново си мисля, че комунистическият режим има по-съществена роля за обезверяването на съвременния българин. А и явно си имаме нещо типично българско в религиозно отношение, чието обяснение тепърва трябва да се търси.
