Постинг
25.02.2011 00:12 -
Доведената сестра
Знаете ли какво е да имаш доведена сестра или брат? Сигурно много хора знаят. Аз не знам какво е да имаш доведен брат, но със сигурност знам какво е да имаш доведена (или заварена, де да знам) сестра. Тя беше по-голямата и отраснахме заедно. Като по-малък й виках "како", а когато пораснах много по-висок от нея, защото тя си остана дребничка, я наричах с най-различни глупави имена. Както и тя мен. Да си малко дете, което расте под въздействието на по-голямо, е много интересно. Сега си давам сметка, че в детската си възраст от никъда не съм научил толкова много, колкото от нея. Тя оформяше вкусовете ми за игри, филми, книги, по-късно за музика, облекло, прически и накрая момичета. Давам си сметка и че специално за жените ми е оформила едни много романтични и често непрактични представи. За щастие не го разбрах от злополучен опит, защото имах щастието рано да срещна истинската любов...
Сега нея я няма. Не, не истинската любов, тя си е при мен. Сестра ми я няма. Жива е, или поне така се надявам, но за мен тя вече не съществува. Пътищата ни се разделиха. Първоначално стана така, защото се разделиха и родителите ни. Аз отидох да уча в друг град, въобще нищо рядко срещано в живота. Виждахме се или случайно, или ако аз я потърся. Тя не ме потърси никога. Винаги, когато се видехме обаче, тя преливаше от нежност към мен и ми казваше нещо от рода "Нищо не се е променило, аз те обичам, ти винаги ще си ми брат!" Аз отговарях в същия дух. Така минаваха години. Ожених се, родиха ми се деца и почти престанах да я срещам. Макар и по-възрастна, тя нямаше никакво намерение да се омъжва. Още докато бяхме деца го твърдеше. Особено твърдо решена беше да не ражда. Изобщо, странна птица. А и да беше само това.
Знаех винаги къде мога да я намеря. Имаше едно заведение за травестити. Там пускаха и хетеросексуални и по принцип в малките нощни часове беше много весело. Поне на мен ми беше весело, защото винаги бях много пиян на това място. Тогава беше супер! Ако бях трезвен обаче се отвращавах. Тя винаги беше там. На сцената или зад кулисите. Гледаше изпълненията на "приятелките" си с навлажнен и немигащ поглед и обикновено почти не ми обръщаше внимание. Само поздрав, прегръдка, целувка и отново поглед към сцената, където кършеха снаги нежните младежи.
Тя беше хубава. Не се съмнявах в това, защото години на ред бях слушал как тази и тази била грозна, а на нея пък еди си кой какво й бил казал. Никога не съм я възприемал като жена, но със сигурност знам, че много мъже я харесваха. Сега, като се замисля, не мога да кажа какво са намирали в нея, защото на мен такива дребнички не ми допадат,но фактът си е факт. Не й липсваха ухажори, а оттам и самочувствие. Определено обичаше мъжкото внимание, а явно и травеститското. Беше свободолюбива, направо разкрепостена, но това не можах да възприема от нея и като цяло си останах с един малко задръстен и еснафски характер.
Разкрепостеността й стигна дотам, че върнала един "траверс" в правата вяра. Той бил нещо като звезда в обратните среди, но заради нея се беше отказал от старите навици. Бяха забегнали нанякъде. Тя си оставила работата; заживели в някаква дупка, но тя била щастлива, защото го обичала. Той обаче бил по-лекомислен дори от нея, а тя забременяла...
Следва продължение (защото ми се спи)
Сега нея я няма. Не, не истинската любов, тя си е при мен. Сестра ми я няма. Жива е, или поне така се надявам, но за мен тя вече не съществува. Пътищата ни се разделиха. Първоначално стана така, защото се разделиха и родителите ни. Аз отидох да уча в друг град, въобще нищо рядко срещано в живота. Виждахме се или случайно, или ако аз я потърся. Тя не ме потърси никога. Винаги, когато се видехме обаче, тя преливаше от нежност към мен и ми казваше нещо от рода "Нищо не се е променило, аз те обичам, ти винаги ще си ми брат!" Аз отговарях в същия дух. Така минаваха години. Ожених се, родиха ми се деца и почти престанах да я срещам. Макар и по-възрастна, тя нямаше никакво намерение да се омъжва. Още докато бяхме деца го твърдеше. Особено твърдо решена беше да не ражда. Изобщо, странна птица. А и да беше само това.
Знаех винаги къде мога да я намеря. Имаше едно заведение за травестити. Там пускаха и хетеросексуални и по принцип в малките нощни часове беше много весело. Поне на мен ми беше весело, защото винаги бях много пиян на това място. Тогава беше супер! Ако бях трезвен обаче се отвращавах. Тя винаги беше там. На сцената или зад кулисите. Гледаше изпълненията на "приятелките" си с навлажнен и немигащ поглед и обикновено почти не ми обръщаше внимание. Само поздрав, прегръдка, целувка и отново поглед към сцената, където кършеха снаги нежните младежи.
Тя беше хубава. Не се съмнявах в това, защото години на ред бях слушал как тази и тази била грозна, а на нея пък еди си кой какво й бил казал. Никога не съм я възприемал като жена, но със сигурност знам, че много мъже я харесваха. Сега, като се замисля, не мога да кажа какво са намирали в нея, защото на мен такива дребнички не ми допадат,но фактът си е факт. Не й липсваха ухажори, а оттам и самочувствие. Определено обичаше мъжкото внимание, а явно и травеститското. Беше свободолюбива, направо разкрепостена, но това не можах да възприема от нея и като цяло си останах с един малко задръстен и еснафски характер.
Разкрепостеността й стигна дотам, че върнала един "траверс" в правата вяра. Той бил нещо като звезда в обратните среди, но заради нея се беше отказал от старите навици. Бяха забегнали нанякъде. Тя си оставила работата; заживели в някаква дупка, но тя била щастлива, защото го обичала. Той обаче бил по-лекомислен дори от нея, а тя забременяла...
Следва продължение (защото ми се спи)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
