Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2011 23:45 - Доведената сестра (продължение)
Автор: vidboy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 909 Коментари: 0 Гласове:
0



 Всички тези неща ги бях научил от нея преди да настъпи разривът помежду ни. Тя нямала кураж да задържи бебето. Надделял природният й егоизъм, подсилен от очевидната мизерия и неспособността на любимия да осигури нормално семейно гнездо и най-вече доходи за семейството. Освен сексуалните девиации, които поизживял под нейно влияние, но без да загуби склонността си към оргии, вече като хетеро (пък кой ли знае като какво, всъщност), бъдещият татко имал ясно изразена склонност към дрогата. Така сестра ми си се прибрала в къщи и абортирала. И до ден днешен не мога да си отговоря кое би било по-добре за нея, но май по-добре щеше да е да роди. Може би все пак детето би събудило някакви майчински инстинкти, но всъщност кой знае. От една страна, какво ли би излязло от това дете с такива родители, а, от друга, всички тези неща съм ги чувал от нея. Кой знае всъщност истината каква е? Така или иначе поне за забягването, аборта и връщането явно няма заблуда. После нейният съкровен стана много популярен, участва в реалити формат, писаха за него в разни списания и навсякъде се жалваше как приятелката му го зарязала и махнала бебето. Значи сме двама.
От друга страна, както по-късно разбрах, тя си е била винаги кучка, тарикатка и нагаждачка. Не го казвам със злоба, а с болка! Още ме боли за нея, все пак.
Тя се свърза с мен. За пръв път от повече от десет години. Поиска да се видим. Не отказах, макар че бях сигурен за какво ще става въпрос, както и че ще се поддам. Наистина, тя поиска пари. Лошото обаче беше, че не поиска конкретна сума на ръка, а ме помоли да й купя телефон на мое име, който тя щяла да изплаща. Просто нямала сега достатъчно месеци на трудов договор, но започнала работа и искала да се поглези малко. Обеща, че ще си плаща вноските навреме и аз въпреки всички подозрения, не само мои, а и на жена ми, се съграсих. Ппросто не можех да й откажа. За пръв път ме молеше нещо, а аз определено й бях длъжник. Като бях малък, а тя вече работеше, ме глезеше всячески, купуваше ми шоколадчета, по-късно и цигари, водеше ме по заведения, запознаваше ме с приятелките и приятелите си, ходехме на купони. Бях почти сигурен, че ще ме завлече и направо се зарадвах, като видях, че сумата е поносима и няма да ме доведа до просешка тояга или пък ще дакара недоимък на семейството ми. Все пак обаче се надявах, че няма да стане според опасенията ми. Тя ми наговори толкова хубави неща, че направо й повярвах.
През следващите месеци обаче настъпиха разочарованията. Започнах да получавам смс-и за неплатени вноски. Нямаше как да й предявя искане да си изпълни уговорката, защото почти веднага след нея, тя беше изгонена от магазина, където работеше, а точно тази месторабота бе един от основните фактори за моето съгласие. Междувременно аз й давах пари на ръка, намерих й временна работа, разхождах я с моята кола по заложни къщи, където продаваше и залагаше различни свои вещи. Виждах как през ръцете й за кратко време минаваха немалки суми, а все нямаше пари. Тя не ядеше с дни, но ходеше на фитнес. Веднъж имахме среща, за да продадем порадната й вещ - тежка уредба, която носех с моята кола и тя закъсня с почти половин час въпреки, че нито ходеше на работа, нито имаше каквито и да било други ангажименти. Накрая на всичко отгоре дойде с такси. Оказа се, че телефонът е бял кахър. Нямаше бързооборотна кредитна институция, на която тя да не държи пари. Лихвите бяха чудовищни, човек просто трябваше да е без мозък, за да сключи подобен заем. 80-100 лв се превръщаха в няколкостотин, дори в хиляди. Тя искаше да изтегля заем от банка на мое име, който щяла да обслужва, но това вече не се съгласих, защото ми беше ясно, че не мога да го покрия, без да обрека семейството си на лишения. На всичко отгоре по това време изтече срокът ми за получаване на докторантска стипендия и доходите ми рязко намаляха. Не можех да си позволя допълнителна работа, тъй като трябваше да довърша дисертацията си, а и малкото ми дете имаше здравословни проблеми и трябваше да помагам в къщи. Жена ми беше още в майчинство. С други думи само моята сестричка ми липсваше в онзи момент.
Всичко гореказано обаче беше придвидимо и в немалка степен очаквано. Истинският шок дойде, когато разбрах и от други хора, че й изплащат джиесеми. Схемата беше елементарна. Използвайки добре овладени женски оръжия, тя подмамваше разни баламурници, подобни на мен, да й купят телефонче на свое име. Ставаше въпрос за скъпи телефони на изплащане, на цена не по малко от 4-500 лева. После тя ги разкарваше и те, щат-не щат си плащаха вноските като араби. Гениално, защото за такова нещо никой не би отишъл в полицията, а и да отиде там ще му се изсмеят - всичко е на негово име.  Може би е действала по тази схема с години, аз разбрах това по една пълна случайност. След закупуване, телефонът лесно се продаваше в сервиз, магазин за телефони втора ръка или заложна къща на цена, много по-ниска от стойността му, но въпреки това за немалка сума бързи, лесни и необлагаеми пари.
Другият голям удар беше, когато разбрах, че майка й, жената която ме отгледа и която повече от десетилетие аз също наричах "мамо", е изтеглила заем, за да може дъщеря й да си погаси дълговете.  Сестра ми с най-голяма тържественост ми съобщи, че ми е превела няколко вноски и повече не трябва да се притеснявам, но няколко дни по-късно отново получих есемес с напомняне, че дължа поредна вноска. Ядосан аз отидох при нея, за да ми даде вносните бележки, но тя ме убеди, че ги е изхвърлила , но че всичко е наред. Отидох до банката, за да видя дали там нямат дубликат. Естествено не намериха. Бях толкова убеден, че сестра ми не ме лъже, че дори от кредитната компания повярваха, че са допуснали накаква грешка и казаха, че ще чакат бележките. Те обаче не се намериха, ходих до какви ли не управления, централни клонове, служби и гишета.
Накрая проумях. Седнах, размислих се и всичко ми стана ясно. Когато потърсих сметка за всичките тези неща, тя прояви такава наглост, че зяпнах. Обвини ме в липса на кавалерство. "Направил си един дребен жест, какво толкова"! Изобщо не се трогна от обясненията ми, че не само аз трябва да изгладувам вноските за нейния телефон, а и двете ми малки деца, които тя така и не пожела да види, под благовидния предлог, че след аборта от деца и й ставало много тъжно.
Осъзнах не само че съм бил манипулиран, но и че това е било така от години, че тя е познавала всичките ми слаби места. Може би все пак е проявила известна признателност към мен и ме е жалила дълго време затова не ми се е обаждала. Може би наистина й е пукало за мен, а може би просто не се е сетила по-рано. Глупаци на този свят колкото щеш! 
Изпаднах в ужасно положение. Яд ме беше не само на нея, но и на мен самия. Намразих се, намразих детството си. Оказа се, че тя е свързана пряко или косвено с не по-малко от 75 процента от най-съкровените ми детски спомени. Умирах от яд и за друго - че съм бедняк, неудачник, че не можах да й помогна и да я извадя от калта. В края на краищата всичките й дългове едва ли надхвърляха 2-3000 лева, но за мен тази сума беше непосилна.
Така аз я зачеркнах от живота си и рядко се сещам за нея. Понякога все пак се питам: Какво я е накарало да стигне до подобно положение, тя е умна и образована, знае два чужди езика? Защо? Не мога да си дам задоволителен отговор.  
Скоро все пак я потъсих във Фейсбук, защото вече три години не съм чувал нищо за нея, а тя се движи в наистина опасни среди. Поне имаше профил, оттам нататък не знам.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 247015
Постинги: 96
Коментари: 181
Гласове: 236
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031