Постинг
18.02.2011 19:01 -
Апостола е обесен не на 19, а на 18 февруари. Защо?
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2561 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2011 20:58
Прочетен: 2561 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.04.2011 20:58
Определено в днешния ден графоманията ме тресе неудържимо. Всъщност качените днес неща са писани отдавна, ама нейсе - важно е чувството, а то е осезаемо графоманско. Направо наркотик. Заболяване. Така се отплеснах, че съвсем забравих да се изявя в една област, където съм професионалист, за разлика от поезията (което сигурно и си личи).
Та, днес е денят, в който действително е обесен Васил Левски, най-светлият образ от нашето минало, настояще и бъдеще. И въпреки че всички се прекланяме пред Апостола, поради незнайно каква традиция вече почти 100 години паметта му се чества не в деня, когато е обесен. Да ли е умишлено - кой знае? И в двата случая лошо. Ако е умишлено, значи някои (и то управляващи) си позволяват да имат задни мисли и да спекулират с най-чистия ни национален герой. Ако пък е неумишлено - О, свещена простота! - защо? Толкова ли е сложно да се направи едно елементарно календарно изчисление?
Малко история и математика - елементарана, толкова, че и аз я схващам даже. Пък съм един математик...
През 1582 година папа Григорий ХІІ прави календарна реформа, защото използваният дотогава в западнохристиянският свят юлиански календар, въведен по времето на Гай Юлий Цезар, носещ поради това и такова име, се оказва неточен. Той е по-дълъг с 11 мин и 14 сек от тропическата година и в течение на времето това малко отклонение довежда дотам, че в края на ХVІ век Пролетното равноденствие вместо на 21 март се пада на 11-ти. Затова римският предстоятел се заема да изчисти недоразумението и през 1582 година с папски едикт 4 октомври (четвъртък) бил последван от 15 октомври (петък), т. е. били добавени 10 дни. Краят на ХVІ век обаче е разгара на Реформацията, Контрареформацията и религиозните войни. Поради това реформата се възприема само от католическите държави, а протестантските не й обръщат внимание. Православните общности (Единствената своодна православна държава по това време е Русия) също не приемат реформата на папищашите. И така дълго, дълго време. Все пак до края на ХVІІІ век григорианският календар е възприет в цяла Западна Европа, но не и в Източна. В началото на ХХ век в страните на Стария континент освен часова, има и календарна разлика и то от близо половин месец. Проблемът е, че с юлианския календар се натрупва разлика от едно денонощие за всяко изминало столетие. И така разликата през края на ХVІ - ХVІІ век е 10 дни, през ХVІІІ - 11, през ХІХ -12, а през ХХ век 13 денонощия. В България григорианският календар е въведен на 31 март 1916 точно с добавянето на 13 денонощия. Вероятно тогава някой умник е изчислил, че към датата на обесването на Апостола - 6 февруари по юлианския календар или стар стил - трябва да се прибавят 13 дни. Както вече казахме обаче, разликата за ХІХ век е 12 дни и така грешката си продължава до ден днешен. То, за съжаление, не е и само с тази годишнина. 6 септември, денят на Съединението и 22 септември, денят на Независимостта, изобщо не са приравнени към григорианския календар - съответно 18 септември и 5 октомври. Изобщо лоша работа.
А за живота на Апостола на Свободата не се знаят и много други неща. Не е сигурно, например, и през коя година и на коя точно дата е роден (вж: постинга ми по този въпрос). За гроба му да не говорим.
Иначе календарът прави шеги и на други народи. Известно е, че Шекспир и Сервантес са умрели в една и съща година на една дата - 23 април 1616. Затова и този ден е обявен за Световен ден на литературата. Всъщност обаче двамата са умрели на тази дата в различни дни, защото тогава Испания вече е била по григорианския календар, а Англия все още не.
Та, днес е денят, в който действително е обесен Васил Левски, най-светлият образ от нашето минало, настояще и бъдеще. И въпреки че всички се прекланяме пред Апостола, поради незнайно каква традиция вече почти 100 години паметта му се чества не в деня, когато е обесен. Да ли е умишлено - кой знае? И в двата случая лошо. Ако е умишлено, значи някои (и то управляващи) си позволяват да имат задни мисли и да спекулират с най-чистия ни национален герой. Ако пък е неумишлено - О, свещена простота! - защо? Толкова ли е сложно да се направи едно елементарно календарно изчисление?
Малко история и математика - елементарана, толкова, че и аз я схващам даже. Пък съм един математик...
През 1582 година папа Григорий ХІІ прави календарна реформа, защото използваният дотогава в западнохристиянският свят юлиански календар, въведен по времето на Гай Юлий Цезар, носещ поради това и такова име, се оказва неточен. Той е по-дълъг с 11 мин и 14 сек от тропическата година и в течение на времето това малко отклонение довежда дотам, че в края на ХVІ век Пролетното равноденствие вместо на 21 март се пада на 11-ти. Затова римският предстоятел се заема да изчисти недоразумението и през 1582 година с папски едикт 4 октомври (четвъртък) бил последван от 15 октомври (петък), т. е. били добавени 10 дни. Краят на ХVІ век обаче е разгара на Реформацията, Контрареформацията и религиозните войни. Поради това реформата се възприема само от католическите държави, а протестантските не й обръщат внимание. Православните общности (Единствената своодна православна държава по това време е Русия) също не приемат реформата на папищашите. И така дълго, дълго време. Все пак до края на ХVІІІ век григорианският календар е възприет в цяла Западна Европа, но не и в Източна. В началото на ХХ век в страните на Стария континент освен часова, има и календарна разлика и то от близо половин месец. Проблемът е, че с юлианския календар се натрупва разлика от едно денонощие за всяко изминало столетие. И така разликата през края на ХVІ - ХVІІ век е 10 дни, през ХVІІІ - 11, през ХІХ -12, а през ХХ век 13 денонощия. В България григорианският календар е въведен на 31 март 1916 точно с добавянето на 13 денонощия. Вероятно тогава някой умник е изчислил, че към датата на обесването на Апостола - 6 февруари по юлианския календар или стар стил - трябва да се прибавят 13 дни. Както вече казахме обаче, разликата за ХІХ век е 12 дни и така грешката си продължава до ден днешен. То, за съжаление, не е и само с тази годишнина. 6 септември, денят на Съединението и 22 септември, денят на Независимостта, изобщо не са приравнени към григорианския календар - съответно 18 септември и 5 октомври. Изобщо лоша работа.
А за живота на Апостола на Свободата не се знаят и много други неща. Не е сигурно, например, и през коя година и на коя точно дата е роден (вж: постинга ми по този въпрос). За гроба му да не говорим.
Иначе календарът прави шеги и на други народи. Известно е, че Шекспир и Сервантес са умрели в една и съща година на една дата - 23 април 1616. Затова и този ден е обявен за Световен ден на литературата. Всъщност обаче двамата са умрели на тази дата в различни дни, защото тогава Испания вече е била по григорианския календар, а Англия все още не.
Няма коментари
