Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2016 13:20 - ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ !
Автор: elcho Категория: История   
Прочетен: 2465 Коментари: 0 Гласове:
4



 Според един от най-старите митове от Волжка България името българи се извежда от покровителя на древните българи - добрия дух вълк. Те изобразявали на знамето си вълча ( „булг” ) глава ( „ар” ), поради което другите започнали да ги наричат булгар - вълчи или черноглави хора. В друг, по-късен мит от История на Джагфар се разказва, че от незапомнени време в поречието на р. Кубрат (Ефрат?) съществувала държавата Самар (Шумер?), в която българите принадлежали към най-почитаното съсловие на военните, откъдето дошло името им. На самарски език думата „бал”/”бул” означавала „господин” , а „гар” - „воин”, „герой”.   Тези митове имат интересни сходства с древен Шумер. Първият мит по-горе със значението на името шумери - „черноглав народ” или черноглави хора (Дж. Камбъл, „Източна митология”, С., 2004), а вторият с приложения от Хари Сагс шумерски „Списък на царете (лугал)”. Буквалното значение на лугал е „велик човек” от „лу”-човек, и „гал” велик, което с времето придобива смисъла „цар” (Величието на Вавилон, С., 1998, стр.37).   Не подлежи на съмнение, че народ с името българи е съществувал много преди да го впишат в хрониките си древните автори. Невъзможно е обаче да се даде категоричен отговор кога се е появил този народ и какво означава името българи. А и българите, за разлика от други народи, нямат самоназвание, като напр. немците - Дойче Ло(й)те.   Още в  Ранното средновековие с утвърждаването на новите книжовни традиции имената на народите започват да се извеждат от библейски прародител или от героичен воин, от който произхожда името на народа (епонимен произход на името). 
І.А От библейски персонаж:   585г. - Византийският хронист Йоан Едески извежда името на народа от библейския Булгар.   ІХв. - арабинът Ибн ал-Калби (819г.) сочи българите като „потомци на Яфет, сина Ноев”. По-късно други арабски автори продължават тази традиция: Ибн Кутайби (живял до 844г.), Ал Батрик (арабизиран грък, живял до 940г.), Ал Масуди (писал в периода 920-940г.).   ІХ-Хв. – в преписка между хазарския хаган Йосиф и испанския министър Хасдай Бен Шапрут се споменава общ библейски призход на българи и хазари като потомци на Яфет. Библейският произход (от Булгар) е посочен и в „История на евреите” от Йосиф бен Гурион, издадена през 1540г. в Цариград; в апокрифната книга Яшар ХVІв. (от Яфетовия внук Булгар).   С изчезването на хазарите от писмените паметници библейският Хазар се заменя с Бертас: „На Гомари, другия син на Яфет, се родили двама сина: един на име Булгар, а другият - Бертас” (в хроника на персийския писател Мирхонд от ХVв.)   Руската летописна книжнина, развила се под влиянието на византийската и старобългарската, също следва библейската традиция, но със значителна промяна на имената в библейското родословие, като Булгар (Болгар) остава, но неговите братя са наречени Словен, Рус, Коман и Истер.   І. Б От полумитичен вожд - герой :   Хв. - византийският автор Йосиф Генезий:   „От господаря си Булгар (-иос)”. В неговата хроника, както впрочем и при Лъв Дякон (Паул Варнефрид) и Михаил Сирийски, името на кан Аспарух е заменено с неригистрирано в по-ранни хроники име на български вожд Булгар. Йосиф Генезий дори смята, че цар Борис І не само е съвременник, но и е подчинен на Булгар.  В препис на Зографска история (1785) се твърди, че българите получили името си от своя първи цар Болг: „Болг на восточния страни и землю повоева и усвои, и се своим народом поселя се, и назваша ся Болгари”.   „История во кратце о болгарском народе словенском. Сочинися и изписа в лето 1792 Йеросхимонах Спиридон” , макар да възкресява библейската традиция, съдържа редица авторови добавки: внася уточнението, че при подялбата на континентите между синовете си Ной отрежда Европа на сина си Яфет. От шестия син на Яфет - Мешех (Мосох) води потеклото си „болгарском народе словенском”. Изброени са и няколко предисторически крале: Илирик (той влиза в равноправни отношения с държавата на Александър Македонски и Рим), Бладил и Колада. От синовете на Колада - Брем и Болг водят началото си бремите (немците) и болгарите: „ Болг завоева Тракию, Македонию, Далмацию, даже до Белое море и до Рим. И той бе подобен отца своего ... повеле нородови зватися именем его Болгаре...” Цитирам този текст, защото той е в явна опозиция с традициите на средновековните християнски хроники. В тях периодизацията на световната история е по схемата на „четирите велики царства” на пророк Даниил : Вавилонско, Персийско, Македонско и Римско. „История во кратце...” няма успеха на Паисиевата „История славеноболгарская о народе, и оцарей и о светих болгарских и о въсех деяния и бития болгарская”, но последователите й във фолклора, възрожденската, дори научната литература са много.   Г.С.Раковски, със сигурност е разпознал компилацията на Йеросхимонах Спиридон по Йоан Зонара, но прави опит и за по-широка аргументация. Предполага се, че е ползвал освен късни преписи на „Византийска история” на Никифор Грегора и някакви други компилации: „от Болга (от цар Болг) се назовал наш народ болгари” („Българска старина”, С. 1984, Съчинения, т.ІІІ, 375-339).   Д-р.И. Богоров в края на житейския си път и книжовната си кариера , през 1892г. приема формулите на Зографска история и на историята на Йеросхимонах Спиридон, макар в по-ранните си съчинения да ги отхвърля. В „Третье упътване за българский език” , издадено във Виена, Богоров „сродява” българския вожд Булгар с Рюрик І : „Бългер и Юрюк или Рюрик биле от едно колено”.   Интересно е, че дори ренесансов автор като Й.Х.Енгел (1797г.) също е склонен да допусне, че името на народа произхожда от неговия вожд : „Кой може да смята, че е невъзможно народът да получи собствено от последния [Булгар] определено име”.   В една бележка в „Цариградски вестник” през 1851г. възрожденският просветител Йордан х. Константинов (Джинот) прави неочаквана корекция на библейско-героичния произход на етнонима българи и заявава: „Болгарин е производен от Бог...”.   През 1910г. В.Котлянин в „Ний българите. Произходът и името ни” в същия стил пише, че българите са „велика тайна над тайнствата” , „всевишний или премудрий Бог”.   М. Димитров, който без преувеличение може да се нарече предшественик на едно течение в съвременната историография, което включва Бибилията в историческите извори, но изчистена от всякакъв религиозния мистицизъм, наслоявания и пр., е може би единственият сериозен български учен, който я използва. В труда си „Изчисляване по именника” ( В: Кубрат”, 1927г., с. 39-40) той се опира на „Анонимен римски хронограф” (354-354 г.) и изтегля генезиса на българите в дълбока древност в Европа. Изследва детайлно връзката между Зиези (български вожд според хронографа) и Зизе (град на слънцето) и посочва съответните топонимни отбелязвания в Равенски космограф, Пеунтенгериановата карта, географията на Птолемей, спомената още от Присциан и от император Юлиан в беседата му за слънцето и пр. С бога на слънцето Зиези акад. Димитров обяснява европейския произход на българите и значението на тяхното име. В Кубратовата Велика България „...не захождало слънцето, затова и историкът я нарича Bulgarorum globuс - земни глобус на Българите... Оттук водиме и народното си име Българи и България - Земята на синовете на слънцето”.   Марко Марков (Прабългарите - познат или все още загадъчен за науката етнос”, 1981,С. с.26-29) подкрепя слънчевата етимологията на М. Димитров, но според проф. Марков, обяснението на значението на името българи трябва да се търси в шумерските исторически извори и език.



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elcho
Категория: История
Прочетен: 286467
Постинги: 164
Коментари: 350
Гласове: 899
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031