Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2011 15:49 - От личния архив: Малолетието на кан Маламир (3)
Автор: vidboy Категория: История   
Прочетен: 874 Коментари: 0 Гласове:
1



 Разглеждането на данните и предположенията за евентуалната възраст на владетелите Маламир и Борис в този порядък е необходимо, защото за Пресиан, чието царуване е между тези на двамата, не се знае почти нищо. Имаме едно категорично известие, че той е баща на Борис. Ако предположим, с оглед на гореизложените доводи и по специално т. 1. от тях, че владетелят покръстител е починал между 75 и 80 годишен,[1] то той е роден между 827 и 832 г., от което следва, че рождението на Пресиан трябва да се търси в упоменатия по-горе отрязък от време. Така излиза, че Пресиан е само няколко години по-млад от чичо си, което е логично както от факта, че когато го наследява вече е имал син, така и от това, че Маламир е най-малък от трима братя, като напълно възможно е между тях да е имало родени и други деца, останали неизвестни за нас. Естествено съществуват и други възможности, които вече бяха изказани, но каквото и да се приеме трябва да бъде ясно, че нито Маламир, нито Пресиан са управлявали малолетни или непълнолетни.

Тръгвайки по възходящата линия на рода, като се имат предвид изказаните предположения за времето на раждане на Маламир, Пресиан и Борис, може да се види, че те могат да се свържат доста резултатно с данните, които притежаваме за техните предшественици от Крумовата династия.

Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан са четирима владетели от различни поколения. Да се изредят на престола за период от половин век би било възможно само по два начина - или ако последните трима, (или поне двама от тях), са го заели в детско-юношеска възраст, което се вижда, че е неприемливо, или ако се потърси “резерв” от години, който да се отдаде на първите двама представители на династията Крум и Омуртаг.

За възрастта на Омуртаг не се знае нищо определено. Преди години беше изказано едно предположение, че в началото на управлението си той също е бил малолетен,[2] авторът на което обаче в последствие го преразгледа и промени цялостно във връзка с данните от Маламировият летопис и известието на Теофилакт Охридски, че Омуртаг е взел участие в Крумовите войни и му е бил определен дял от плячката.[3] Друго предположение за възрастта на Омуртаг не е правено, но от активната му външна и вътрешна политика, от широкомащабната му строителна дейност, и най-вече от това, че е имал деца и внук, родени още преживе на неговия баща, може да се заключи, че е бил човек в зряла възраст.

Колко годишен е бил Крум при неговата смърт е напълно неизвестно. Произходът му се губи назад във времето, като въз основа на някои косвени данни е изказано предположение, че той произлиза от българите, живеещи в Панония под аварска власт,[4] което обаче решително се отхвърля от други автори.[5] Определянето на възрастта на родоначалника на династията, макар и с известна несигурност, е от първостепенно значение за установяването на здрава логическа връзка с тази на останалите нейни представители. И тъй като сигурните опори за това са твърде малко е необходимо изворовите данни да бъдат подложени на внимателен логически анализ.

Цялото управление на кан Крум, кратко по-време, но с голямо значение за историята ни, сочи, че това е човек в разцвета на своята житейска зрялост, който се ръководи от държавническа мъдрост и не предприема необмислени и несвързани ходове. Всичките му действия в посока разширение на границите и централизация на управлението показват, че са подчинени на обща стратегия, която със своята целесъобразност се възприема като пример за подражание от неговите наследници. Непоколебимостта и твърдостта, проявени при похода на император Никифор І Геник срещу България, особено много свидетелстват за жизнен и пълководчески опит, които са по-скоро присъщи на стария, огрубял от битките войн, отколкото на решителен и храбър, но неопитен млад мъж. Сведенията за законотворческа дейност, макар и легендарни, също го представят като разумен и прагматичен държавник.

За живота на Крум имаме данни само през времето (802/3 – 814) или всичко 11 - 12 години - твърде недостатъчен период, за да се установи каквото и да било във връзка с поставената задача, при отсъствие на преки свидетелства. Известно основание, че е бил поне на средна възраст има, ако се допусне, че внезапната му смърт се дължи на разрив на сърцето или мозъчен удар - заболявания присъщи за мъж, прехвърлил 40-те години. Различните тълкувания на изследователите, се дължат на това, че в изворите, се откриват податки, както за насилствена, така и за естествена смърт. В най-подробния източник -Scriptor incertus, се казва, че господарят на българите бил заклан от невидима ръка и от устата, ноздрите и ушите му бликнала кръв.[6] Тези симптоми карат някои автори да твърдят за сакрално цареубийство,[7] въз основа на други мътни известия за наличието на обичая орендизъм (динамизъм) у българите.[8] В случая се акцентира повече на първото сведение, че смъртта е причинена от невидима ръка, отколкото на второто, описващо външните прояви - кръвотечение от устата, носа и ушите, които са обяснени с насилие. За да се стигне до смърт с гореказаните симптоми е необходим силен вътрешен напор на кръв, който да скъса ушните мембрани и най-достоверно може да се обясни с високо кръвно налягане и инсулт.

Съпоставянето на информацията от Scriptor incertus със славянския превод на Менология на Василий ІІ,[9] много по-късен и най-вероятно по-несигурен извор, е другият основен мотив, каращ част от изследователите да предпочетат заключението, че Крум е бил убит. В текста се заявява, че господарят на българите бил намразен от поданиците си и удушен с въжета. На пръв поглед сравняването на двата източника дава достатъчно основание да се приеме тезата за насилствена смърт, но при внимателно разглеждане на обстоятелствата е видно, че те си противоречат. При душене с ръце или с примка притокът на кръв от сърцето към мозъка намалява и в такъв случай е невъзможно да се стигне до нейното бликване от устата, ушите и носа. Разнобоят в информацията е факт, който ясно показва че двете сведения не могат да се използват заедно, а трябва да се избира между тях. И понеже вече се спомена, че византийският извор е по-подробен и по близък до времето, нормално е да се предпочете той,[10] а заедно с това и изводът че българският владетел не е умрял в следствие на насилие. Допълнителен аргумент за това е, че при количествено съпоставяне на двете гледища в българската историография, пребладава това за край, причинен от заболяване с различни определения – мощен кръвоизлив, разрив на сърцето, апоплексия, прилив на кръвта и т. н.

Преценката за цялостното управление на Крум, съпоставена с вероятната естествена смърт от заболяване характерно за по-възрастните хора, прави възможно да се допусне, че българският кан е починал на една сравнително преклонна за времето си възраст, която от изложените данни за неговите наследници следва да се определи на около 60 - 65 години. Това е най-вероятната стойност, като се вземе предвид, че в края на живота си владетелят вече е имал големи внуци и поне един правнук, а от друга страна, той не би могъл да бъде много над активната възраст заради енергичността, с която действа до последния си час. Оттук става ясно, че съответната възраст при възкачване на престола на неговия син Омуртаг трябва да е най-малко 40 и не повече от 50 години.

За да станат по-ясни всички изказани предположения относно най-вероятните година на раждане и възраст при смъртта на представителите на Крумовата династия, както по горе стана дума, редно е да бъде приложен списък с имената на всички, за които може да се да се изкаже някакво положително мнение, съгласно определените критерии.

 

  1. Крум, роден към средата на VІІІ в. - починал на 13 април 814 г. на около 60 - 65 години
  2. Омуртаг, роден през първата половина на 70-те години на VІІІ в. - починал през 831 г. на около 55 - 60 години
  3. Енравота, роден в края на 80-те/началото на 90-те години на VІІІ в. - починал в 833/34 г. на около 40 - 45 години[11]
  4. Звиница, роден през първата половина на 90-те години на VІІІ в. - починал на неизвестна възраст, най-вероятно по време на управлението на баща си
  5. Маламир, роден през първото десетилетие на ІХ в., най-късно през 808 - 809 г. - починал през 836/37 на около 30 - 35 години
  6. Пресиан, роден между 810/15 г. - починал през 852 на около 40 години
  7. Борис І, роден около 827/832 г. - починал на 2 май 907 на около 75 - 80 години[12]
  8. Владимир Расате, роден в края на 40-те или началото на 50-те години на ІХ век – починал през 893 г. на около 40 - 45 години[13]

 

Разбира се, стойностите в предложеният списък са само приблизителни, а не абсолютни, и поради тази причина вероятните години варират, като никъде обаче не е допусната по-голяма вариация от едно десетилетие. Към всяко име биха могли да се прибавят или намалят още по-няколко години, но основната препоръка е това да не става с допускане на по малка разлика между бащи и първородни синове от 18 – 20, в краен случай до 16 години, причините за което бяха вече изтъкнати. Главното в случая, защото е съвършено ясно, че точни изчисления при съществуващите данни не могат да се направят, е да се отхвърли представата за това, че Маламир и Пресиан вземат властта малолетни и да се защити възможността и двамата (Маламир с по-голяма сигурност) да са родени още при управлението на кан Крум.

Въпросът за изследване генеалогията на Крумовата династия остава открита задача пред българската историография. Нуждата за нейното разрешаване се подсилва и от самото естество на изворите, които излагат събитията в непосредствена връзка с владетелите и така една голяма част от това, което е достигнало като свидетелства за нашето средновековно минало представлява многообразие от различни непълни биографични очерци, дело на чужда ръка. Крумовия род е най-дълго управлявалата по пряка мъжка линия в нашите земи исторически засвидетелствана българска династия през средновековието. Нейните представители стоят начело на страната в продължение на поне 170 години, а ако към това се добави и управлението на Династията на комитопулите, която най-вероятно представлява разклонение на Крумовата,[14] общото й времетраене надхвърля два века и продължава повече от това на цялата Втора българска държава. В това отношение с нея не могат да се сравняват нито Асеневци, чиято мъжка линия прекъсва още в средата на ХІІІ век, нито рода Дуло, чието легендарно начало и евентуално продължение (пак чрез кан Крум) на този етап е твърде трудно доказуемо.

Поради оскъдността на сведенията, цялостно генеалогическо представяне на Крумовата династия, по примера на проф. И. Божилов с фамилията на Асеневци на този етап изглежда трудно осъществимо. Опитите за разрешаване на въпроси от този тип обаче дадват представа за по-дребни детайли от общата възстановка на историческата картина и поради това не бива да бъдат изоставяни. Този подход може да привлече допълнителен научен интерес към времена, за която се смята, че едва ли не всичко известно в изворите е отдавна проучено.

Определянето на приблизителните рождени години на по-голямата част от представителите на династията през периода от кан Крум до княз или кан Владимир Расате се основава главно на съпоставяне и анализ на откъслечните податки в изворите. При разглеждането на отделните представители пред логичният за историческо изследване хронологично изложение беше предпочетено да се започне  in medias res - от най-дълго натрупваното заблуждение - малолетието на Маламир, след което в зависимост от наличните данни и аргументи да се премине и към другите представители на династията. Този подход беше избран точно с цел да се наблегне върху съществуването на проблема, както и да се покаже още по-ясно взаимовръзката между членовете на династията.

Девети век е ключов за историята на цяла средновековна Европа и съществена роля за това има и развитието на българската държава. Поради недостатъчно обръщане на внимание на детайлите излиза, че през голяма част от това така славно и градивно столетие в българската средновековна история, управлението на страната е било в ръцете на непораснали владетели. Ако направим аналог с това какво се случва в България при наследниците на Иван Асен ІІ, и то във време, когато нейният основен протвник е далеч по-слаб, защото Никейската държава от средата на ХІІІ век е несъизмерима с военната, икономическа, културна и политическа мощ на Византийската империя от деветото столетие - тогава ще се види най-ясно несъстоятелността на тезата за малолетието на българските владетели Маламир и Пресиан. Главният аргумент в нейна полза - че важната роля на кавхан Исбул в управлението на страната по онова време трябва задължително да бъде свързана с тяхната възраст – може да се отхвърли както от сведенията в изворите, така и посредством елементарни изчисления.

Оспоримостта на изказаната на тези страници хипотеза заедно с изразеното отношение и по други неизяснени въпроси е лесно обяснима и очаквана. Доводите, които могат да им се противопоставят обаче трудно биха имали, дори и тази, доказателствена тежест и по-скоро тяхна движеща сила биха били традицията и консерватизмът. Все пак, първостепенната цел на настоящия труд е да се обърне внимание върху поставения проблем, защото колкото повече изследователи направят това, толкова по-голяма ще е вероятността за намиране на неговото най-приемливо и изчерпателно разрешение, което даже да опровергае предложеното тук, несъмнено ще представлява стъпка в правилната посока.

 



[1] В. Гюзелев. Княз Борис І. с. 497; Й. Андреев. Пос. съч. с. 59, прави предположение, че Борис починал на “около 80 годишна възраст”, т. е., че е роден към 827 г. Това обаче не му пречи преди това да твърди, че неговия баща Пресиан е малолетен 10 години по-късно. И. Венедиков. Пос. съч. с. 142, предполага, че Борис е заел престола най-малко двадесет годишен и е роден най-късно в 832 г.

[2] Iv. Venedikov. La population Byzantine en Bulgarie au debut du IXe siecle. - BBg, 1, 1962, p. 267 - 268; История на българите от древността до края на ХVІ век. с. 207 и 210.

[3] И. Венедиков. Пос. съч. с. 100.

[4] П. Мутафчиев. История на българския народ. с. 113; G. Ostrogorsky. Geschichte des Byzantinischen Staats. Mьnchen, 1963, p. 164; Предположението стои във връзка с това за родствеността на кан Крум с рода Дуло.

[5] В. Бешевлиев. Крум и Никифор. - St.B., XVII, 1983, с. 17.

[6] Скриптор инцертус. Цит. по: П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България т. 1., с. 105.

[7] Й. Андреев. Пос. съч. с. 59.

[8] В. Бешевлиев. Първобългарите: Бит и култура. С. 1981, с. 68 - 69; Цветелин Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България, с. 141 – 143.

[9] Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Библиотеката на Българската академия на науките. С., 1969, с. 141.

[10] В. Златарски. Пос. съч. с. 281. Авторът аргументирано доказва защо Скриптор инцертус е по-достоверен източник за смъртта на кан Крум от останалите, които дават сведения за това събитие.

[11] В житието на Тивериуполските мъченици на Теофилакт Охридски (вж. бел. № 31) се казва, че Енравота е убит три години преди смъртта на Маламир и понеже последният умира в 836 или 837 г., това е най-вероятното време, за край на живота на големия брат.

[12] В. Гюзелев. Княз Борис І. с. 496 - 497; A. Vaillant. Discours contre les Ariens de saint Athanase. S., 1954, p. 6 - 7.; История на България, т. 2, с. 238.

[13] А. Милев. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966, с. 129. Това сведение почерпено от Теофилакт Охридски е единственото, което дава сведения за смъртта на Владимир Расате, като годината съвпада с времето на неговото сваляне от власт, така че явно краят на живота му е настъпил наскоро след това.

[14] Виж бел. № 18.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vidboy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 157089
Постинги: 90
Коментари: 180
Гласове: 221
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031