Тръгвайки по възходящата линия на рода, като се имат предвид изказаните предположения за времето на раждане на Маламир, Пресиан и Борис, може да се види, че те могат да се свържат доста резултатно с данните, които притежаваме за техните предшественици от Крумовата династия.
Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан са четирима владетели от различни поколения. Да се изредят на престола за период от половин век би било възможно само по два начина - или ако последните трима, (или поне двама от тях), са го заели в детско-юношеска възраст, което се вижда, че е неприемливо, или ако се потърси “резерв” от години, който да се отдаде на първите двама представители на династията Крум и Омуртаг.
За възрастта на Омуртаг не се знае нищо определено. Преди години беше изказано едно предположение, че в началото на управлението си той също е бил малолетен,[2] авторът на което обаче в последствие го преразгледа и промени цялостно във връзка с данните от Маламировият летопис и известието на Теофилакт Охридски, че Омуртаг е взел участие в Крумовите войни и му е бил определен дял от плячката.[3] Друго предположение за възрастта на Омуртаг не е правено, но от активната му външна и вътрешна политика, от широкомащабната му строителна дейност, и най-вече от това, че е имал деца и внук, родени още преживе на неговия баща, може да се заключи, че е бил човек в зряла възраст.
Колко годишен е бил Крум при неговата смърт е напълно неизвестно. Произходът му се губи назад във времето, като въз основа на някои косвени данни е изказано предположение, че той произлиза от българите, живеещи в Панония под аварска власт,[4] което обаче решително се отхвърля от други автори.[5] Определянето на възрастта на родоначалника на династията, макар и с известна несигурност, е от първостепенно значение за установяването на здрава логическа връзка с тази на останалите нейни представители. И тъй като сигурните опори за това са твърде малко е необходимо изворовите данни да бъдат подложени на внимателен логически анализ.
Цялото управление на кан Крум, кратко по-време, но с голямо значение за историята ни, сочи, че това е човек в разцвета на своята житейска зрялост, който се ръководи от държавническа мъдрост и не предприема необмислени и несвързани ходове. Всичките му действия в посока разширение на границите и централизация на управлението показват, че са подчинени на обща стратегия, която със своята целесъобразност се възприема като пример за подражание от неговите наследници. Непоколебимостта и твърдостта, проявени при похода на император Никифор І Геник срещу България, особено много свидетелстват за жизнен и пълководчески опит, които са по-скоро присъщи на стария, огрубял от битките войн, отколкото на решителен и храбър, но неопитен млад мъж. Сведенията за законотворческа дейност, макар и легендарни, също го представят като разумен и прагматичен държавник.
За живота на Крум имаме данни само през времето (802/3 – 814) или всичко 11 - 12 години - твърде недостатъчен период, за да се установи каквото и да било във връзка с поставената задача, при отсъствие на преки свидетелства. Известно основание, че е бил поне на средна възраст има, ако се допусне, че внезапната му смърт се дължи на разрив на сърцето или мозъчен удар - заболявания присъщи за мъж, прехвърлил 40-те години. Различните тълкувания на изследователите, се дължат на това, че в изворите, се откриват податки, както за насилствена, така и за естествена смърт. В най-подробния източник -Scriptor incertus, се казва, че господарят на българите бил заклан от невидима ръка и от устата, ноздрите и ушите му бликнала кръв.[6] Тези симптоми карат някои автори да твърдят за сакрално цареубийство,[7] въз основа на други мътни известия за наличието на обичая орендизъм (динамизъм) у българите.[8] В случая се акцентира повече на първото сведение, че смъртта е причинена от невидима ръка, отколкото на второто, описващо външните прояви - кръвотечение от устата, носа и ушите, които са обяснени с насилие. За да се стигне до смърт с гореказаните симптоми е необходим силен вътрешен напор на кръв, който да скъса ушните мембрани и най-достоверно може да се обясни с високо кръвно налягане и инсулт.
Съпоставянето на информацията от Scriptor incertus със славянския превод на Менология на Василий ІІ,[9] много по-късен и най-вероятно по-несигурен извор, е другият основен мотив, каращ част от изследователите да предпочетат заключението, че Крум е бил убит. В текста се заявява, че господарят на българите бил намразен от поданиците си и удушен с въжета. На пръв поглед сравняването на двата източника дава достатъчно основание да се приеме тезата за насилствена смърт, но при внимателно разглеждане на обстоятелствата е видно, че те си противоречат. При душене с ръце или с примка притокът на кръв от сърцето към мозъка намалява и в такъв случай е невъзможно да се стигне до нейното бликване от устата, ушите и носа. Разнобоят в информацията е факт, който ясно показва че двете сведения не могат да се използват заедно, а трябва да се избира между тях. И понеже вече се спомена, че византийският извор е по-подробен и по близък до времето, нормално е да се предпочете той,[10] а заедно с това и изводът че българският владетел не е умрял в следствие на насилие. Допълнителен аргумент за това е, че при количествено съпоставяне на двете гледища в българската историография, пребладава това за край, причинен от заболяване с различни определения – мощен кръвоизлив, разрив на сърцето, апоплексия, прилив на кръвта и т. н.
Преценката за цялостното управление на Крум, съпоставена с вероятната естествена смърт от заболяване характерно за по-възрастните хора, прави възможно да се допусне, че българският кан е починал на една сравнително преклонна за времето си възраст, която от изложените данни за неговите наследници следва да се определи на около 60 - 65 години. Това е най-вероятната стойност, като се вземе предвид, че в края на живота си владетелят вече е имал големи внуци и поне един правнук, а от друга страна, той не би могъл да бъде много над активната възраст заради енергичността, с която действа до последния си час. Оттук става ясно, че съответната възраст при възкачване на престола на неговия син Омуртаг трябва да е най-малко 40 и не повече от 50 години.
За да станат по-ясни всички изказани предположения относно най-вероятните година на раждане и възраст при смъртта на представителите на Крумовата династия, както по горе стана дума, редно е да бъде приложен списък с имената на всички, за които може да се да се изкаже някакво положително мнение, съгласно определените критерии.
- Крум, роден към средата на VІІІ в. - починал на 13 април 814 г. на около 60 - 65 години
- Омуртаг, роден през първата половина на 70-те години на VІІІ в. - починал през 831 г. на около 55 - 60 години
- Енравота, роден в края на 80-те/началото на 90-те години на VІІІ в. - починал в 833/34 г. на около 40 - 45 години[11]
- Звиница, роден през първата половина на 90-те години на VІІІ в. - починал на неизвестна възраст, най-вероятно по време на управлението на баща си
- Маламир, роден през първото десетилетие на ІХ в., най-късно през 808 - 809 г. - починал през 836/37 на около 30 - 35 години
- Пресиан, роден между 810/15 г. - починал през 852 на около 40 години
- Борис І, роден около 827/832 г. - починал на 2 май 907 на около 75 - 80 години[12]
- Владимир Расате, роден в края на 40-те или началото на 50-те години на ІХ век – починал през 893 г. на около 40 - 45 години[13]
Разбира се, стойностите в предложеният списък са само приблизителни, а не абсолютни, и поради тази причина вероятните години варират, като никъде обаче не е допусната по-голяма вариация от едно десетилетие. Към всяко име биха могли да се прибавят или намалят още по-няколко години, но основната препоръка е това да не става с допускане на по малка разлика между бащи и първородни синове от 18 – 20, в краен случай до 16 години, причините за което бяха вече изтъкнати. Главното в случая, защото е съвършено ясно, че точни изчисления при съществуващите данни не могат да се направят, е да се отхвърли представата за това, че Маламир и Пресиан вземат властта малолетни и да се защити възможността и двамата (Маламир с по-голяма сигурност) да са родени още при управлението на кан Крум.
Въпросът за изследване генеалогията на Крумовата династия остава открита задача пред българската историография. Нуждата за нейното разрешаване се подсилва и от самото естество на изворите, които излагат събитията в непосредствена връзка с владетелите и така една голяма част от това, което е достигнало като свидетелства за нашето средновековно минало представлява многообразие от различни непълни биографични очерци, дело на чужда ръка. Крумовия род е най-дълго управлявалата по пряка мъжка линия в нашите земи исторически засвидетелствана българска династия през средновековието. Нейните представители стоят начело на страната в продължение на поне 170 години, а ако към това се добави и управлението на Династията на комитопулите, която най-вероятно представлява разклонение на Крумовата,[14] общото й времетраене надхвърля два века и продължава повече от това на цялата Втора българска държава. В това отношение с нея не могат да се сравняват нито Асеневци, чиято мъжка линия прекъсва още в средата на ХІІІ век, нито рода Дуло, чието легендарно начало и евентуално продължение (пак чрез кан Крум) на този етап е твърде трудно доказуемо.
Поради оскъдността на сведенията, цялостно генеалогическо представяне на Крумовата династия, по примера на проф. И. Божилов с фамилията на Асеневци на този етап изглежда трудно осъществимо. Опитите за разрешаване на въпроси от този тип обаче дадват представа за по-дребни детайли от общата възстановка на историческата картина и поради това не бива да бъдат изоставяни. Този подход може да привлече допълнителен научен интерес към времена, за която се смята, че едва ли не всичко известно в изворите е отдавна проучено.
Определянето на приблизителните рождени години на по-голямата част от представителите на династията през периода от кан Крум до княз или кан Владимир Расате се основава главно на съпоставяне и анализ на откъслечните податки в изворите. При разглеждането на отделните представители пред логичният за историческо изследване хронологично изложение беше предпочетено да се започне in medias res - от най-дълго натрупваното заблуждение - малолетието на Маламир, след което в зависимост от наличните данни и аргументи да се премине и към другите представители на династията. Този подход беше избран точно с цел да се наблегне върху съществуването на проблема, както и да се покаже още по-ясно взаимовръзката между членовете на династията.
Девети век е ключов за историята на цяла средновековна Европа и съществена роля за това има и развитието на българската държава. Поради недостатъчно обръщане на внимание на детайлите излиза, че през голяма част от това така славно и градивно столетие в българската средновековна история, управлението на страната е било в ръцете на непораснали владетели. Ако направим аналог с това какво се случва в България при наследниците на Иван Асен ІІ, и то във време, когато нейният основен протвник е далеч по-слаб, защото Никейската държава от средата на ХІІІ век е несъизмерима с военната, икономическа, културна и политическа мощ на Византийската империя от деветото столетие - тогава ще се види най-ясно несъстоятелността на тезата за малолетието на българските владетели Маламир и Пресиан. Главният аргумент в нейна полза - че важната роля на кавхан Исбул в управлението на страната по онова време трябва задължително да бъде свързана с тяхната възраст – може да се отхвърли както от сведенията в изворите, така и посредством елементарни изчисления.
Оспоримостта на изказаната на тези страници хипотеза заедно с изразеното отношение и по други неизяснени въпроси е лесно обяснима и очаквана. Доводите, които могат да им се противопоставят обаче трудно биха имали, дори и тази, доказателствена тежест и по-скоро тяхна движеща сила биха били традицията и консерватизмът. Все пак, първостепенната цел на настоящия труд е да се обърне внимание върху поставения проблем, защото колкото повече изследователи направят това, толкова по-голяма ще е вероятността за намиране на неговото най-приемливо и изчерпателно разрешение, което даже да опровергае предложеното тук, несъмнено ще представлява стъпка в правилната посока.
[1] В. Гюзелев. Княз Борис І. с. 497; Й. Андреев. Пос. съч. с. 59, прави предположение, че Борис починал на “около 80 годишна възраст”, т. е., че е роден към 827 г. Това обаче не му пречи преди това да твърди, че неговия баща Пресиан е малолетен 10 години по-късно. И. Венедиков. Пос. съч. с. 142, предполага, че Борис е заел престола най-малко двадесет годишен и е роден най-късно в 832 г.
[2] Iv. Venedikov. La population Byzantine en Bulgarie au debut du IXe siecle. - BBg, 1, 1962, p. 267 - 268; История на българите от древността до края на ХVІ век. с. 207 и 210.
[3] И. Венедиков. Пос. съч. с. 100.
[4] П. Мутафчиев. История на българския народ. с. 113; G. Ostrogorsky. Geschichte des Byzantinischen Staats. Mьnchen, 1963, p. 164; Предположението стои във връзка с това за родствеността на кан Крум с рода Дуло.
[5] В. Бешевлиев. Крум и Никифор. - St.B., XVII, 1983, с. 17.
[6] Скриптор инцертус. Цит. по: П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България т. 1., с. 105.
[7] Й. Андреев. Пос. съч. с. 59.
[8] В. Бешевлиев. Първобългарите: Бит и култура. С. 1981, с. 68 - 69; Цветелин Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България, с. 141 – 143.
[9] Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Библиотеката на Българската академия на науките. С., 1969, с. 141.
[10] В. Златарски. Пос. съч. с. 281. Авторът аргументирано доказва защо Скриптор инцертус е по-достоверен източник за смъртта на кан Крум от останалите, които дават сведения за това събитие.
[11] В житието на Тивериуполските мъченици на Теофилакт Охридски (вж. бел. № 31) се казва, че Енравота е убит три години преди смъртта на Маламир и понеже последният умира в 836 или 837 г., това е най-вероятното време, за край на живота на големия брат.
[12] В. Гюзелев. Княз Борис І. с. 496 - 497; A. Vaillant. Discours contre les Ariens de saint Athanase. S., 1954, p. 6 - 7.; История на България, т. 2, с. 238.
[13] А. Милев. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966, с. 129. Това сведение почерпено от Теофилакт Охридски е единственото, което дава сведения за смъртта на Владимир Расате, като годината съвпада с времето на неговото сваляне от власт, така че явно краят на живота му е настъпил наскоро след това.
[14] Виж бел. № 18.
